Кафене

...

Беше поредният забързан ден в „Свети Мънго”. Блеър беше решила да отиде на работа, за да се откъсне поне за миг от мислите, които я измъчваха. Още с влизането, тя усети странно присъствие, но помисли, че от бременността и събралото се напрежение напоследък, си въобразява.
Тя отиде до кафенето за чаша ободряващ сок преди работа, но на излизане видя Янка Хейл да седи на една маса и да чете някакво списание. Принцесата реши да я поздрави:
- Добър ден! Виждам, че сте по-добре.
- О, здравейте! Да, да, днес ме изписват! Нямах възможност да Ви благодаря, за това, че спасихте живота ми…- Янка беше видимо развълнувана от срещата със „спасителката” си
- Няма за какво…Нали това ми е работата – лечителката се усмихна без да изпита дори леко смущение от незаслужените благодарности
- Това само на мен може да се случи…Да падне светкавица…А имам толкова много задачи към министъра..- тръшкаше се жената
Докато разговаряха, Блеър отново усети онова странно чувство. Огледа се – нямаше никой, само няколко пациенти и нейни колеги. Тя отново погледна жената и продължиха разговора, но странното чувство, че около нея има вампир не я напускаше:
- Графът трябва ли да идва днес? – попита изведнъж лечителката
Жената се ухили:
- Всички го чакаме…но не мисля, че ще дойде днес…
„Щом министърът не е наблизо, може би…Сириус..” - помисли си тя и се появи лека усмивка на лицето й. Изведнъж всички се обърнаха към вратата и се вгледаха с видимо възхищение в нещо. Блеър се обърна и видя нейната колежка Люси Блек да влиза в кафенето. Погледа, походката…всичко в нея беше различно. Нямаше съмнение, че тя е като нея, че е вампир….