Хогуортс
важно е ! Добре дошли в света на Хари Потър ! Имате възможност да се регистрирате и да бъдете пълноправен член на магическия свят. Следвайте стъпките в темата "начало" ,за да имате официален герой. (рекламите ще изчезнат, веднага след като влезете в регистрацията си) За сега виджате само някой форуми, но след като направите стъпките ще се покажат всичките важно е !

Пристигане на първокурсниците

Go down

Пристигане на първокурсниците

Писане by Сириус Блек on Пет Мар 27, 2009 3:29 pm

За малките ученици е удивително изживяване да видят "Хогуортс"за първи път.Веднага щом слизаха от големия червен влак се озоваваха на гара "Хогмийд". Пазача на ключовете и дивеча се провикваше за да извика пърокурсниците.Той беше великан и се извисяваше над другите. Винаги когато пристигаха учениците беше нощ и почти нищо не се виждаше. След като тихо и нетърпеливо вървяха стигваха до брега на едно езеро ... Оооо - това беше единственият звук който можеха да издадат удивените малчугани. Кацнал на върха на висока канара на отсрещната страна, с грейнали прозорци под звездното небе, се издигаше голям замък с много кули и кулички. Хагрид (пазача) повикваше загледаните ученици към стотината малки лодчици в езерото. Когато вече се бяха качили във всяка лодка имаше по четирима. Започваха да плуват като само се полюшваха по гладкото като стъкло езеро. Всички мълчеха, вперили очи в огромния замък.Пътуването не беше дълго, но като че ли винаги продължаваше часове. Учениците побързваха да слязат от лодките и последваха Хагрид.Замъка беше тъй близо и всички тръпнеха. Пазача почукваше на огромната врата и тя се отваряше широко ... (сега за да продължите трябва да отиде в входната зала. Отидете на форума училището след това на приземния етаж ... там е и входната зала.)

можете да напишете РП за своето изживяване на пристигането в "Хогуортс"...
avatar
Сириус Блек
Директор, преп-л Трансфигурация и рък-л на "Грифиндор"
Директор, преп-л Трансфигурация и рък-л на


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Пристигане на първокурсниците

Писане by Джини Уизли on Сря Апр 01, 2009 12:08 pm

На гара Кингс Крос Джини бе заведена от родителите си и с нея бяха още Фред , Джордж и Рон. Когато тя влезе във влака отиде първо в купето в куето бяха близнаците. Там тя се запозна с Кейти Бел, Алиша Спинет, Анжделина Джонсън и Лий Джордън. Беше много забавно : Лий и близнаците играеха на наплюващи топчета, а момичетата четяха един брой на "Дрънкало" и когато Джини погледна какво точно правят, забеля че попълват някакъв любовен тест. След това Джини реши да посети другия си брат Рон и докато минаваше по коридора между купетата забеляза много от учениците които запалено обсъждаха някакви теми или играеха магически шах , избухващи карти и т.н. Когато стигна до купето на Рон , там освен него имаше момиче (красиво с гъста кафява коса и кафяви очи) и Джини не можа да повярва .... и Хари Потър! Джини влезе и поздрави всички , разбра че момичето се каза Хърмаяни и двете бързо се сприятелиха. Явно леличката с закуските вече беше минала , защото Рон лапаше шоколадови жаби като вихър и сестра му не се поколеба да му каже "свияна си и такава ще си останеш" . Четиримата се забавляваха през целия път. Играха на магически шах , обсъждаха училището и домовете в които биха искали да бъдат (естествено всички предпоччитаха Грифиндор) и разбира се любимите си куидични отбори. Е, лекцията на Хърмаяни беше малко скучна , но пък и съдържаше и полезни факти. Когато пристигнаха на гара Хогуортс там ги чакаше Хагрид. Хари ги представи на великана и те го последваха към малките лодки. Четиримата се качиха заедно в една от тях и се отправиха през Черното езеро към извисяващият се отгоре замък. Във входната зала ги пое п-р Макгонагъл и им разказа на кратко зза разпределителната церемония. Когато влязоха в Голямата зала , Джини не се изненада от омагъосания таван , защото бе слушала внимателно разказа на Хърмаяни.

Коментар: Браво ! Добре си се
справила. Не си се вкупскала в големи подробнсоти,но е много добре, Ето
я началната ти характерситика:

Издръжливост:4
Смелост: 4
интелигентност: 6
сила: 2
чар: 5
сръчност:3
ловкост: 2


При допълнителна работа в часовете или при покупка от Диагон-али ще можеш да повишаваш коефицентите си
avatar
Джини Уизли
4 курс - Префект на "Грифиндор"
4 курс - Префект на


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Пристигане на първокурсниците

Писане by Хари Потър on Чет Апр 02, 2009 3:28 pm

Докато Хари бе на гарата и се чудеше къде е този перон , той чу , че една жена води децата си и говори точно за перона .. Хари ги последва и видя ,че две от децата се засилват точно срещу стената и минават през нея .. Когато той премина , бе удивен от красотата на Експреса , който ще ги вози до Хогуортс.. Когато Хари се настани , някакво червенокосо момче влезе в купето му и се запознахаа .. Леличката със закуските мина покрай тях , и Хари реши да купи всичко .. Когато Рон започна да изрежда всякъкви вазможни гнусни вкусове на бонбончетата "Бърти Бот" , на Хари вече не му се ядеше .. в Купето влезе някъкво доста надуто на пръв поглед момиче , което търсеше жабата на неен приятел .. Тя се запозна с двете момчета и напомни да си слагат мантийте защото скоро пристигат до училището за вълшебства и магий - Хогуортс .. Когато слязоха от влака , там Хагрид ги чакаше зада ги поведе с лодки към училището.. Както всяка година , в лодките се качваха по 4 човека , а най-отпред сам седеше Хагрид .. Всички пърокурсници бяха удивени от красотата на Училището и бяха замлъкнали .. Чуваше се само звука на водата в черното езеро .. Когато пристигнаха в Хогуортс , от там ги пое Професор Макгонагъл ... Всичко бе великолепно и церемонията започна..

Коментар: Много сбито и не се
разбират моментите. Можеше да обхванеш само в каляските или само във
влака, а ти си го сбутал като в кибритена кутииика. Другия път внимавай
и наблягай на важните неща, а не го претувпай само. Иначе добре
потрудил си се ! Не се сърди просто трябва да с еупражняваш
Началната ти характеристика е:

Издръжливост: 3
Смелост: 4
интелигентност: 3
сила: 2
чар: 6
сръчност: 2

ловкост: 3

При допълнителна работа в часовете или при покупка от Диагон-али ще можеш да повишаваш коефицентите си.
avatar
Хари Потър
4 курс - Префект на "Грифиндор"
4 курс - Префект на


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Пристигане на първокурсниците

Писане by Ема Уотсън on Пон Апр 06, 2009 6:29 am

На просторната гара Кинг-Крос както винаги имаше много хора.Хора,които чакат влака си,за да пътуват нанякъде,хора,които слизат от тях,или просто такива,които чакаха близки и роднини.Множеството влакове се разминаваха и се чуваше тихо,но доловимо скърцане по релсите,когато локомотивът спре.Големите електронни табла,които висяха от тавана и показваха кога ще дойде даден влак се сменяха на 2 минути,за да могат хората да видят кога идва или пристига техният влак.Едни от тези хора бяха Ник и Ема.Сбутани между множеството, те гледаха къде пише "Експрес Хогуортс".Колкото и да чакаха да се появи,това не ставаше.Сигурно вече са превъртяли лентата 4 пъти,но Ема и Ник бяха в очакване на техния влак.Беше един от най-топлите дни в това време.Температурата достигаше 30 градуса,а в гарата беше още по-топло.Всички чакащи бяха разсъблечени,защото горещината не се търпеше.След 15-минутово чакане за "Експрес Хогуортс" на Ник му писна.
-Ема,аз те оставям.Имам много работа.Знам,че ще се оправиш.-въздъхна той и без да чака отговора на сестра си си тръгна.
-Знам,че ще се оправиш.Много сякаш го интересувам.Первезник такъв!-започна да говори на себе си Ема.Няколко души се бяха обърнали и я гледаха.
След упорито чакане,момичето реши да попита един човек от персонала за перон 9 и 3 /4.
-Извинете,къде е перон 9 и 3/4?
-Ей,хлапе,шегуваш ли се?Девет и три четвърти,каква шега.-каза си човека и изчезна.
"Какви хора има на този свят"започна да си мисли Ема.
След броени минути видя едно момче с кръгли очила да стои срещу стената на перон 10.То просто се засили и мина през нея.Това беше начинът!Ема взе голямата си количка и се засили.Скоро мина през стената.Беше удивена от невероятния влак.От локомотива извираха кълбета дим,а на него пишеше с големи черни букви "Експрес Хогуортс".Зарадвана,Ема се качи във влака.Всички купета бяха заети.Видя едно,в което стоеше...стоеше Хари Потър.Ема не можеше да си представи,че това е Хари Потър.Гледаше го с ококорени очи, от които бликваше радост.Събра смелост и отиде да се запознае с него.
-Здравей,аз съм Ема,Ема Уотсън.За мен е чест да се запознаем.-подаде ръка Ема,а косите й се вееха назад,защото прозорецът беше отворен.
Хари вдигна глава и се усмихна на Ема.
-Здравей,Ема.-усмихна се чаровно Хари.
-Може ли да седна тук?Няма свободни купета...
-Да,естествено,сядай!-покани я Хари.
Там бяха и Рон,Джини и Хърмаяни,с които Ема се запозна.Много странно,но с Хърмаяни много си паснаха.Интересите им бяха сходни.Докато Джини,Рон и Хари играха на магьоснически карти,те двете обсъждаха факти от историята на Хогуортс и историята на магията.
Времето мина неусетно.
-Моля всички да облекат мантиите си!След 10 минути пристигаме в Хогсмийд!-извика професор Макгонагъл и влезе във всички купета,за да съобщи новината.Петимата се облякоха.Скоро слязоха и там ги посрещна големият великан Хагрид.Ема извика от изненада и от страх.
-Спокойно,това е пазачът на дивечите в Хогуортс.-успокои я Хари.Когато стигнаха до езерото се качиха в една от лодките.От далеч се виждаше прелестта и изяществото на Хогуортс.На кулите се виждаха светлинки от запалени лампи в помещенията.Могъществото на Хогуортс плени всички,особено Ема.Бяха й разказвали много за този замък,но тя никога не бе предполагала,че е толкова невероятен.Никога,до сега...От когато започва нейното приключение.Когато стигнаха,влязоха в замъка и се запътиха към Голямата зала,за да се разпределят.Ема много се вълнуваше,защото това за нея бе един нов свят,в който тя се надяваше да намери приятели...

Коментар: Като цяло е перфектно. Имам забележки към начина по който повтаряш думите. Където можеше земести със синоними. Можеш да описваш много добре и правиш диалози, които много хора пропускат, а всъщност това е основата.


Издръжливост: 4
Смелост: 3
интелигентност: 4
сила: 3
чар: 6
сръчност: 4

ловкост: 5

При допълнителна работа в часовете или при покупка от Диагон-али ще можеш да повишаваш коефицентите си.
avatar
Ема Уотсън
4 курс - Префект на "Грифиндор"
4 курс - Префект на


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Пристигане на първокурсниците

Писане by Хърмаяни Грейнджър on Вто Апр 07, 2009 5:35 am

Когато родителите на момичето я изпратиха до гарата тя премина през стената и после се качи в "Хогуортс Експрес" в нейното купе имаше 2 момчета едното беше Рон Уизли който има двама по-големи братя в Хогуортс и една сестра , а другото момче беше легендарния Хари Потър тя бързо се сприятели с тях и започна да се хвали че вече е прочела цялата история на училището.Дойде жената от която се купуваха сладки неща и Рон награби толкова колко можеше да държи докато не се напълнят и двете му ръце.Когато пристигнаха Хърмаяни видя замъка и остана без думи той се извисяваше величествено над всичко останало тя никога не бе виждала нещо подобно.Беше много щастлива че преживява това защото тя произхожда от смейство на мъгъли.Посрещна ги един човек на име на Хагрид той бе грамаден и се наложи да си извие главата нагоре за да види лицето му. Той ги поведе към езерото където ги чакаха лодки както всяка година за първокурсниците.Седяха по 4 човека в лодкаКогато най-сетне пристигнаха великана-Хагрид ги поведе до първия етаж на училището когато влязоха тавана беше в летящи свещи.Момичето веднага се изказа че знае всичко и този таван е просто омагъосан.В тази стая -стаята за церомонии щеше да последва разпределителната шапка която всички очакваха с огромно нетърпение.От книгите тя знаеше че домовете за разпределение са 4-Грифиндор,Хафълпаф , Рейвънклоу и Слидерин.Мястото на лошите магове беше в Слидерин затова момичето неискаше да влезе там.Най-силно желаеше да бъде в Грифиндор.Церемонията започна а тя бе първа ...

Коментар: Пишете сбити, сбито и
пак сбито ! Ще взема да направя една помощна РП тема, че май ще си имам
бая проблеми. Наблягайте бе ! Слагаите пряка реч. Първо, че не е
интересно така и втори става неразбрано. Хърмаяни няма да се сърдиш.
Само с писане ще се оправите.Ето я началняит ти коефицент:

Издръжливост: 2
Смелост: 3
интелигентност: 6
сила: 2
чар: 4
сръчност:5
ловкост: 1


При допълнителна работа в часовете или при покупка от Диагон-али ще можеш да повишаваш коефицентите си.
avatar
Хърмаяни Грейнджър
4 курс - Префект на "Грифиндор"
4 курс - Префект на


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Пристигане на първокурсниците

Писане by Драко Малфой on Чет Апр 09, 2009 3:56 am

Драко Малфой естественно знаеше , как се излиза на перон 9 и три четвърти и подминаваше с надсмешка тези , които се чудеха как да стигнат до Хогуортс Експрес.. Когато се качи в влака , времето беше слънчево и много хуаво... Малфой веднага се запозна с две момчета - Краб и Гоил .. Те очвидно го бяха харесали за приятел или по скоро за "господар" ..!! В купето влезе някакво момче , което каза:
- Здравейте , аз правя снимки от влака към Хогуортс..
- Изчесвай Веднага.. Рече студено Драко .. и след това продължи да говори за това как е отрасъл в богато и добро семейство а леляму е известната убийца Белатрикс Лестрандж .. Драко Отбеляза , че желае най -много от всичко да влезе в Слидерин...!! Когато пристигнаха , Малфой бе очуден , когато видя великана Хагрид!!! Както всяка година , първокурсниците се возеха по 4рима в лодка.. Докато пътуваше през черното езеро до замъка , Драко си повтаряше само едно и също . "дано съм в Слидерин"!!!!

Коментар: Кратко и безцелно ... но все пак. Не ми е ясно защо пишеш "!!!" навсякъде:

Издръжливост: 4
Смелост: 4
интелигентност: 2
сила: 3
чар: 3
сръчност: 2

ловкост: 2

При допълнителна работа в часовете или при покупка от Диагон-али ще можеш да повишаваш коефицентите си.
avatar
Драко Малфой
3 курс - Префект на "Слидерин"
3 курс - Префект на


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Пристигане на първокурсниците

Писане by Тифани Стоун on Чет Май 07, 2009 12:25 pm

Пътуването бе ужасно,вагона смърдеше на жаби и на всякакви животни и умрели партенки. На Тиф и отне адски много време да открие свободна каюта. След това седна и се отдаде на прекрасна дрямка. Малко преди притигане се обадиха на всички да се облекат. Тя взе куфарчето което миришеше на чисто нова кожа. Просто бе запазено! Облече си офицялната мантия и се облегна на седалката.
Паизажа бе прекрасен,времето бе благоприятно. Всичко бе невероятно. Тя се прозя и каза:
-Още една отекчителна година!
Премигна свали куфара и се запъти към вратата. Ритна няколко хора,защото се бяха юрнали като говеда напред,да излизат навън. Все едно не са виждали училище. Тя отново се прозя дръшаики малкото си куфърче. Едино момче се обърна и каза:
-Ей ти няма ли да вървиш!?
Тя се обърна стисна го за носа и каза:
-Ако отпреде мръднат и аз мърдам,млъкни защото ме боли глава!
Докосна слепоочията си растърка ги. Бе адски ядосана и не и се занимаваше с някакви заядливи хорижа.
Слезе всички се суетяха. Тя се запъти да си вземе котарака. Взе си котето което бе в специална кутия и му каза:
-Хайде Долз,за отидем да се позабавляваме още една година.
Тифани се усмихна,бе радосна и бе много въудушевена. Беше и гадно че ще бъде дълече от семеството си но пък тук се чувстваше на своя земя. Тя се усмихна и тръгна. По пътя към замъка тя бе ахнала почти,защото се бе смрачило и светлини огряваха замъка.

Коментар: Като цяло е перфектно.
Имам малки забележки.


Издръжливост: 4
Смелост: 3
интелигентност: 4
сила: 3
чар: 6
сръчност: 4

ловкост: 5

При допълнителна работа в часовете или при покупка от Диагон-али ще можеш да повишаваш коефицентите си.
avatar
Тифани Стоун
4 курс - "Префект на Слидерин"
4 курс -


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Пристигане на първокурсниците

Писане by Джейн Волтури on Съб Май 09, 2009 2:31 am

Още от стълбите пред входа на гара Кингс Крос, се забелязваше колко много хора има вътре. Аро, Алек и Джейн влязоха през остъклената врата и пред тях се откри огромна зала. Навсякъде се виждаха табла, показващи след колко време ще дойде определения влак. Всички хора наоколо бутаха колички с багаж, включително и Джейн. Вътре имаше два тежки, нови, кожени куфара и кутия-мини дом за нейната котка. Тримата вървяха бавно и се чудеха къде точно се намира перон девет и три четвърти. Мислеха, че ако попитат някой пазач, той ще им се изсмее. Когато стигнаха между Перони девет и десет, видяха няколко деца да се засилват и да минават през близката колоната. Това трябваше да направи и русокоската.
- Е, Джейн.. май ще се наложи да тръгваш. – изрече Алек тъжно.
- Не.. не искам – заинати се момичето и се хвърли на врата на брат си.
Тя толкова силно обичаше него, Аро и всички останали.. не знаеше как ще може да прекара цяла година без тях.
- Спокойно, ще си идваш през ваканциите. – опита се да я успокои Аро.
- Добре де, добре. – въздъхна русокоската.
Джейн прегърна по още веднъж и двамата и се засили към портала. Очакваше да се блъсне в стената, като пълна глупачка, но не стана така. Тя премина безпроблемно.
Перон девет и три четвърти не приличаше на останалата част от гарата. Той бе наполовина открит. Стените и таванът стигаха само вратите на влака. Така учениците нямаше да се измокрят. Хогуортс Експрес бе червен, изрисуван с красиви златисти нишки. От комина на парния локомотив се виеха малки бели облачета пушек. Това подсказваше скорошното тръгване на влака. Джейн взе тежките куфари и котешката кутия, като се олюля под тежестта им. Роуз измяука, но момичето не й обърна внимание. Тя едва-едва се качи във влака, товара й бе голям. Малко след това извъня камбанка, а вратите се затвориха. Русокоската се затътри бавно из влака с надежда да намери свободно купе. Всички останали се бяха настанили и когато тя минеше покрай тях, те я оглеждаха. Причините бяха, че не я познаваха ,досега бе учила в Бобатон, и че бе облечена в модните си дрешки от Париж. Момичето мразеше да я зяпат така тъпо, но това просто показваше тяхната глупост. Когато най-накрая намери свободно купе просна тежките си куфари на едната, голяма седалка. Нямаше сили да ги качи на поставката за багаж, ръцете и си бяха слабички. Извади котката от кутията й. Животното се поразходи малко, накрая се настани удобно върху скута на стопанката си и замърка. Пътят бе средно дълъг. Влакът миришеше зле, от отдавна не бе почистван.
По едно време висок женски глас обяви скорошното пристигане. Джейн побърза да облече униформата си и се заметна с мантията. Не прибра котката, просто я взе в ръце. Излезе от задушното купе в дългата блъскаща се опашка.
- Хей, размърдайте се.. не е нужно да ви чакаме цяла вечност. – извика тя троснато.
Опашката отпред се размърда и учениците бързо заслизаха. Въздухът навън бе свеж, прохладен, типично есенен. Когато момичето видя старинния замък, ахна. Подсмихна се.
- Е ,Роуз, май ни чака голямо забавление. – радостта личеше – Не изглежда толкова гадно.
Тръгна по пътеката заедно с всички останали, замислена какво я чака от тук нататък.


Коемнтар: Нямам абсолютно никакви забележки ! Страхотно !
Издръжливост: 4

Смелост: 4
интелигентност: 5
сила: 3
чар: 6
сръчност: 3

ловкост: 4

При допълнителна работа в часовете или при покупка от Диагон-али ще можеш да повишаваш коефицентите си.
avatar
Джейн Волтури
4 курс - Префект на "Грифиндор"
4 курс - Префект на


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Пристигане на първокурсниците

Писане by Хейли Тейлър on Съб Май 16, 2009 12:23 pm

По пътя за гара "Кингс Крос", майката на Хейли, Емили, не преставаше да й дава съвети. Как да се държи с хората, как да мине през бариерата. Хейли не я слушаше, защото тази лекция я знаеше наизуст.Трябваше да се придвижват с кола, защото майка й мрънкаше да пристигнат по нормален начин на гарата. След няколко весели минути с брат й Кристофър, момичето забеляза, че наближават. Грабна якето е едната си ръка и оправи косата си с другата. Опита се да си придаде нормален вид, за да не я зяпат хората.

Хейли стоеше пред каменната бариера, колебаеща се как да мине. Ръцете й стискаха количката, натоварена с куфара й. Усещаше погледа на майка си впит в нея. Направи крачка напред и се озова пред
Хогуортс Експрес
. Навсякъде щъкаха първкурсници, които нямаха търпение да потеглят. Хейли не бе особено чарвана от идеята, но не обърна внимание на чувствата си. Обърна се усмихната към майка си и я прегърна. След това повтори действието с брат си, малката си сестричка и накрая баща й. Майка й се бе просълзила.
- Е, аз май по-добре да т-тръгвам, а?- заекна момичето и не свали усмивката от лицето си. Обърна се и чу баща й да въздъхва. Бе готова да се обзаложи, че е въздъхнал.

Във влака бе малко неудобно. Чувстваше се много странно тук. Намери едно свободно купе и се настани там. Реши да не се облича веднага, защото бе прекалено развълнувана. Развълнувана не бе най-правилния израз. Може би нервна. Параноична. Хейли затвори очи и се концентрира в потропването на влака. Пейзажите отвън се сменяха постоянно и точно това й харесваше. След малко се чу момичешки глас да казва, че е време да се облекат училищните мантии, защото пристигат след малко. Хейли бе бърза и се отправи към коридора. С малко произшествия, стигна почти без проблем до лодките. Хагрид бе настанил няколко деца в лодките и Хейли се падна с едно русокосо момиче, чернокосо момче, по-ниско от нея и дружелюбно момиче с трапчинки. Преминаването на езерото бе успешно и гледката бе ужасно красива. След като слязоха от лодките, децата се запътиха към портата.

Коментар:Много добре! Перфектно ! много ми харесва
не бях аз ! Смелост: 5

Издръжливост: 4
интелигентност: 5
сила: 4
чар: 7
сръчност: 3

ловкост: 6

При допълнителна работа в часовете или при покупка от Диагон-али ще можеш да повишаваш коефицентите си.
avatar
Хейли Тейлър
3 курс - "Рейвънклоу"
3 курс -


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Пристигане на първокурсниците

Писане by Изабела Тулфар on Нед Май 17, 2009 9:19 am

Въздъхнах от отегчение... слушах брат си, който ми говореше пълни глупости...Майка ми вече беше в истерия, а баща ми пушеше лула. Тиках куфарите ожесточено и веднъж-два пъти даже се спънах. Когато приближихме казах "чао" на родителите си и на по-големият ми брат.
- Да не забравиш, че ако те нападне трол трябва да изтънцуваш един танц и да потропаш 3 пъти с обувките си. - каза той хилейки се.
- Ще ми липсваш. - казах аз съркастично, но после го гушнах. Довиждането с майка ми и баща ми беше малко по-хладно..е поне от моя страна. Баща ми ме гушна и ми подадше кисия пъмна с дрънкащи монети.
- да си купиш нещо хубаво. - каза той и погледна настрани... майка ми ме прегърна, толкова силно, че ми спря дъха. Трябваше да я избутам, за да мога да не припадна от удушаване.
- Да се пазиш. - каза тя със силен френски акцент...Майките си бяха майки...Общо взето не се вълнувах много..приемах го като част от задълженията ми, а не като истинско...не изпитвах нищо, освен един нервен възел в корема, коъто ме безпокоеше. знаех, че когато хапна нещо това ще се промени... Направих една бърза снимка на семейството ми и се затичах към стената.
Озовах се на перона и се огледах, бързо се ориентирах и не след дълго се настаних в една кабинка с красиво чернокосо момче. Супер....нама да пътувам сама...казах си аз със силна ирония. Всъщност се надявах да пътувам сама, но момчето изобщо не изглеждаше лоша компания...
- Здрасти. - поздрави той въудушевено....или пък не..само да не се окаже някой любопитко...
- Здрасти. - казах аз с леден тон и отминах протегната му ръка, настанявайки се възможно най-дълеч в малкото пространство. Момчето се смути и лицето му пламна...дано да разбере, че не ми е до приказки. Но де такъв късмет?
- От къде си? - попита той с непомръчено настроение
- Англия. - казах аз и гласа ми стна една идея по-мил. Обичах родината си. Тъкмо щеше да задава още въпроси, когато жената със закуските мина. Станах и си избрах няколко неща, който в последствие ми се сториха безвкусни... Може би днес просто не ми беше ден. От любезност и бъзпитание, вместо от симпатия почерпих момчето. Той само това чакаше - въудошевлението му нямаше граници, а любопитство, беше изкривило лицето му. Май щеше да се наложи бързо да му разясна положението, зощото той от намеци не разбираше...
- Няма ли да ме питаш от къде съм? - попита момчето леки обидено... Сега беше моят шанс...
- Не ме интересува. - казах аз и красивите ми черти придобиха строго и студено изражение...гласът ми беше режещ..Успях. момчето, макар и красиво имаше нежда някой да му прави комплименти. беше свикнал със светлината на прожекторите... до края на престоят ни в тази тясна кабинка той не ме заговори. Искаше ми седа въздъхна от облекчение. Извадих скицник и зарисувах...картини се сменяха през прозореца...заваля дъжд...супер. Обожавах дъжда... След време капризен женски глас съобщи за пристигането ни... Облякох се набързо и излязох в дъжда... Огромният добродушен великан Хагрид ни преведе през тъмно езеро с лодки. За жалост пак се паднах със съмодоволното красиво момче, но за моя радост той не ме заговори... Местността беше много красива, а светлините на училището се отразяваха по гладката повърхност на водата. Светлини и сенки....


Коментар:

Много добри описания, само имаше малко грешки при правописа и имаше малко граматически грешки, но да се надяваме че това е от бързане или разсеяност...
Като цяло съм доволен!

Смелост: 4
Издръжливост: 2
Интелигентност: 4
Сила: 3
Чар: 5
Сръчност: 3
Ловкост: 6
При допълнителна работа в часовете или при покупка от Диагон-Али ще можеш да повишаваш коефицентите си.

_________________
Да си помислиш, че би стигнало до тук! Бях се превърнала в момичетата , които някога толкова презирах. И заживях в небесата, където се реят мислите ми и където изчезват мечтите ми, загубени сред облаците ...

avatar
Изабела Тулфар
3 курс - Префект на "Хъфалпаф"
3 курс - Префект на


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Пристигане на първокурсниците

Писане by София Малдонеза on Нед Май 17, 2009 4:15 pm

Висенето на улица Паркър Вилон №15 отекчи до смърт застаналото малко момиченце на име София.С нетърпение очакваше таксито,което вече закъсняваше 30 мин. без нито едно обаждане на мобилния и телефон."Най-сетне пристига ето го,да урааааааа" докато размишляваше това една коля спря пред момичето,вратата се отвори изкочи леко оплешивял мъж на около 60г. като я поздрави жизнерадостно взе куфарите и ги натъпка в багажника на жълтото такси.Качиха се най-сетне и се отправиха към гарата....

Ето вече София държеше билета си в ръка и се отправяше към стената през,която трябваше да мине.През нея минаха хилияди вълни на хладнина и мрачност,не изглеждаше щастлива,нито пък разстревожена и страхлива.Тя се засили и с леко прехвърляне мина на перона,след това извади фотоапарата си и започна да снима,защото обичаше страшно много фотографията.
-Здравей!-каза едно малко момче зад нея..
-Здравей!-смъмри тихо София и се одръпна от него.
Взе куфарите си и се качи във влака като се настани самотна.Усети кога влака започна да се движи и с внимателен поглед проследяваше всичко непознато за нея като се чудеше дали става за снимка.До нея седна едно момче на име Кайто,който се запозна с нея на перона.
-Хей,защо ме отбягваш?-попита момченцето леко недоволно от факта.
-Не те отбягвам просто сдържам трепета си към теб.-болезнено истинна беше признателноста и с леко отклонение смени темата-От кой дом си?
-Не знам още не съм разпределен,а ти?-не изчака отговор.-Оу Слидерин..
Разговора приключи едва с разискването на още 5-10 теми и се наложе вече да слизат.София беше записала всичко,което бе усетила в книгата,която носеше със себе си..

ЧАСТ ОТ ПОСЛЕПИСА:
"Имах чувството,че таксито няма да дойде,че щях да закъснея и трябваше да търся друг начин за пристигане и без това нямам никой и не ми стига това.Ах и това момче,което от някъде познавам или съм виждала,което толкова харесвам,но не смея да го попитам нещо повече.През мен минаваше толкова много трепет,"Дали съм поела по правилния път?","Какво ще се случи сега?"-знаех едно щастлива се чувствам сега сред този човек.
avatar
София Малдонеза
3 курс - Слидерин
3 курс - Слидерин


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Пристигане на първокурсниците

Писане by ???? on Нед Май 17, 2009 4:28 pm

Като цяло РП ми хареса.
+5 точки за дом Слидерин.
Коефициенти:
3 чар, 4 сръчност, 2 издръжливост, 5 смелост, 4 интелигентност, 3 сила , 2 ловкост, пръчка 0

????
Гост


Върнете се в началото Go down

Re: Пристигане на първокурсниците

Писане by Кайто Кобаяши on Нед Май 17, 2009 5:08 pm

В началото Кайто не бе очарован от факта , че точно в най-мрачния и дъждовен ден трябва да хване влака за Хогуортс , но ето че това трябваше да стане.Крачейки заедно с баща си през гарата към скрития перон водещ към експрес Хогуортс , момчето си мислеше за всичко , което го очакваше.Коридорът по който ходеше беше почти празен защото влакът в нормалния свят бе току що потеглил и нямаше хора.Кайто с отегчение ходеше ли ходеше , но като че ли си беше все толкова далеч от скрития перон , колкото в началото , но ето че изведнъж баща му го дръпна за ръката и го изкара от дълбокия му унес.Кобаяши погледна напред и видя коравата на вид стена.Първата му мисъл бе , че ще се забие в нея и ще му излезе толкова голяма цицина , все едно има втора глава , но после това чувство премина и той се затича и премина през вълшебната стена.От другата страна глетката бе съвсем различна.Кипеше бурен живот навсякъде се разхождаха магьосници и деца , които бързаха да хванат влака , който се готвеше за потегляне.Момчето си взе довиждане с баща си и повдигна двата куфара , като се запъти към експреса.По едно време видя пред себе си красиво момиче и го поздрави , то му отвърна , но побърза да се качи във влака.Кайто само сви раменете си и също се качи не намери свободни места.Тамън намери момичето от преди малко и чу сфирката на локомотива да известява неговото тръгване.Момчето подаде главата си от прозореца и видя гъста струя дим да излиза от комина на голямата и тежка машина , след което влакът потегли.Кобаяши побърза да влезе при момичето от преди малко и се настани удобно.След това разбра много факти като например:"Момичето се казва София Малдонеза и е от Слидерин , също така като , че ли ме харесва".Младежът се изчерви малко , но не каза нищо повече по този въпрос.След като си поговориха по още няколко теми , дойде време и за слизане.Кайто си все багажа и слезе от влака , като се запъти към замъка , за да разбере от кой дом ще бъде.
avatar
Кайто Кобаяши
4 курс - Префект на "Хафълпаф"
4 курс - Префект на


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Пристигане на първокурсниците

Писане by ???? on Нед Май 17, 2009 5:13 pm

Като цяло РП ми хареса.
+5 точки за дом Хафълпаф.
Коефициенти:
5 чар, 4 сръчност, 4 издръжливост, 5 смелост, 4 интелигентност, 3 сила , 3 ловкост, пръчка 0

????
Гост


Върнете се в началото Go down

Re: Пристигане на първокурсниците

Писане by Люси Блек on Пон Май 18, 2009 8:10 am

Люси вървеше по перона с развярти черни коси.Все още не познаваше никой,но се надяваше,че ще намери много нови приятели...и врагове.В едната й ръка леко се полюшваше куфар,а в другата - кошничката на Софоникс.Започна да ръми : "Ооо,страхотно,започна да вали" - помисли си мрачно Люси и забърза към много висок и едър мъж с фенер,който викаше :
- Първокурсниците - насам!
Всички се събраха около него,а той заговори отново :
- Хайде,след мен...Внимавайте и си гледайте в краката - докато вървяха по пътя Хагрид продължаваше да говори - По традиция първокурсниците пристигат в Хогуортс с лодки,за това отиваме при езерото.
Повечето от децата нададоха неодобрителни възгласи,а Люси попита :
- Хей,Хагрид
- Ммм - изсумтя той
- Да не казваш,че ще пътуваме с лодки през езерото в този дъжд?
- Нещо такова - отвърна Хагрид
Докато вървяхме дъждът се усили и заплющя по асфалта.
- Скоро ли ще пристигнем? - попита едно момче
- Да,почти стигнахме
"Поне дъждът спря" - помисли си Люси
Секунда по-късно пътеката,по която вървяхме завърши направо на брега на езеро с проблясваща черна вода,която се нагъваше на вълнички от лекия ветрец.
- Погледнете нагоре - Хагрид посочи с големия си показалец - Т'фа е Хогуортс
- Оооо,страхотен е,но как ще стигнем до там
- Не повече от четирима в лодка! - гръмна гласът на пазача на ключовете и дивеча - Ако сте се качили всички,НАПРЕД!
Всички лодки се задвижиха по повърхността на черното езеро.Докато траеше пътуването всички мълчаха вперили поглед в замъка,който се приближаваше все повече с всяка изминала минута.Малко по-късно лодките удариха в брега и учениците заслизаха.Разговорите отново се бяха възстановили,чуваше се тихото жъжене на гласовете...
- Всички ли са тук?Е,да влизаме
Преминаха през моравата и стигнаха до масивна дъбова врата.Хагрид вдигна огромната си ръка и почука три пъти...


Много добър РП!
+5 точки за дом Рейвънклоу.
Коефициенти:
5 чар, 4 сръчност, 3 издръжливост,2 смелост, 4 интелигентност, 3 сила , 5 ловкост пръчка: 0

При допълнителна работа в часовете или при покупка от Диагон-Али ще можеш да повишаваш коефицентите си.
avatar
Люси Блек
Лечител
Лечител


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Пристигане на първокурсниците

Писане by Адриън Бъркли on Пон Май 18, 2009 12:23 pm

Пълна лудница беше на Кинг-Крос.Както обикновенно по това време.Прииждаха туристи,някой се пребираха от ваканции,някои сега отиваха,трети-отиваха на училище.И към третата част минаваше и Адриън.Момичето беше облечена в тъмни дънки,боти и шареникава тениска със странни надписи.На ръцете и какво обикновенно дрънкаха множество разноцветни гривни,а врата и висеше тънко шалче.Вървеше по-напред,а зад нея бяха родителите и,които отново спореха за преместването и.Според баща и обучението и в мъгълското училище е по-добро решение,дава и повече възможности.Разбираемо е,че мнението на майка и е обратно.Ако трябваше да питат Адриън,отговорът щеше да бъде прост и кратък-Все тая.Поради тази причина момичето вървеше спокойно напред,със слушалки в ушите си,тананикайки си мелодията.
Бързо се ориентираше,което си бе нормално.Според момичето всеки уважаващ себе си лондончанин трябва да познава дори и на забутаното място в града.Още от малка познаваше до болка гарата-всяко гише,платформа,перон..с изключение на..
-Перон 9 и 3/4?-извика в очудване момичето.Родителите и ,които вече я бяха настигнали направиха забележка,т.е. Жулиет.Каза и да не вика толкова силно,че някой можел да я чуе,и бла бла,и да издаде тайната,и бла бла.Нито една от думите не влезе в главата и,но пък имаше поклащане,и неща от сорта на'Да,добре.Аха.Няма проблем.'Адриън седна с баща си на една от пейките,а Жулиет изчезна на някъде.Гарата беше необичайно претъпкана,и необичайно никой влак нямаше да закъснява.Бъркли продължаваше да се оглежда за странния перон,търсеше нещо свързано с влака си по таблата,но нямаше абсолютно нищо.Докато чакаше Жулиет можеше да огледа по обстойно хората,да си избере някой и да изучава движениета му.Например забеляза една стара жена,с малко бяло куче,викаща по някакъв човек,който очивидно и се явяваше шофьор.Друго дете плачеше по някакви си бонбони.'Жалка работа',помисли си Адриън.Продължи да оглежда района,имаше доста деца на нейната възраст,носещи същите странни големи куфари,и сови.Някой дори бяха облечени в странни униформи.Свали слушалките си,тъй като усети лакътя на баща си забиващ се в корема и.
-Хей,това за какво беше?-каза сърдито Ад и качи крака на седалката,като обви ръце около тях.
-Извинявай.Притеснена ли си?-попита баща и.-Страх ли те е?
-Не ми говори така,че все едно ще ме пратят в някой пансион,в който всеки ден ставаме,лягаме и учим по едно и съшо време,наказват ни за едно-минутно закъснение и нямаме право на никакви забавления.Няма да умирам.Добре съм-заговори малката,а почнеше ли думите и край нямаха.Джон се засмя леко и прегърна дъщеря си.-Стига толкова де.-отръпна се Адриън.
-Какво няма да те виждам до Коледната ваканция.Ще си дойдеш нали?
-Оо,Джон..
-..татко.
-Ъъ,да татко,нали говорихме за това.Не съм малка.Но да ще си дойда,колкото и да ми е мъчно за училището,ще дойда.-каза като се опита да звучи леко смешно,а Джон веднага се разсмя.-Няма нужда вече да се смееш на всяка моя тъпа шега.Разбрах,че се смееш на сила още когато станах на 8.-ухили се и прегърна баща си.
-Ейдриън-извика майка и,а момичето машинално става и тръгна след нея.Отзад вървеше и Джон,дърпайки куфарите на момичето.Тримата застанаха меджу перон 9 и 10,до една стена.Ади гледаше едновременно тъпо и отегчено,такъв поглед изваждаше и баща и.Жулиет тръгна да обяснява разни неща за перона и за влака.
-Искаш да кажеш,че трябва да мина през тая стена.-майка и кимна-Е да,ама аз не съм Супергерой,който преминава през стени.Съжалявам.
-Безнадежна си миличка.Ела тук.-каза баща и,който явно се бе запознал с цялата процедура минаване през стена.Прегърна Адриън,стисна я доста силно и я целуна.-И да пишеш.
След това мина и през Жулиет.нова дожа прегрътки и целувки,още няколко съвета и беше готова да напусне родителите си.
-Добре,добре разбрах всичко.Чао,ще се видим на КОледа.Мисия невъзможна 'преминаване през стена'.-стисна очи,и се засили към стената,и мина през нея.Отвори очи и видя нещо съвсем различно от Кинг-Крос.-Хиляди шоколади и трюфели.-мястото беше пълно с ученици,облечени в едни и същи униформи,но в различни цветове.Имаше някои указание отновсно Хогуортс,но още всичко и беше мъгла.Насочи се към влака,и сега трябваше сама да носи куфарите си.Успя някакси жива да се промъкне през тълпата и да се намърда в едно купе.Нямаше никой.Толкова по-добре.Издави книга от чантата си и се зачете.След време потегли и влакът,който щеше да ги отведе в Хогуортс.

...
Пътуването отне само няколко часа и слязоха през някаква гара,на която ги чакаше огромен човек.Адриън мина покрай него набързо и последва група по-големи ученици.Всички се насочваха към някакви лодки.'А си мислех,че няма накъде повече',измрънка си нещо и се качи на една от лодките.Не ги отведоха право в Хогуортс,където трябваше да се насочът към Голямата зала,за да бъдат разпределени.
avatar
Адриън Бъркли
4 курс - Префект на "Грифиндор"
4 курс - Префект на


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Пристигане на първокурсниците

Писане by ???? on Пон Май 18, 2009 2:51 pm

Много добър РП!
+5 точки за дом Грифиндор.
Коефициенти:
5 чар, 4 сръчност, 3 издръжливост,4 смелост, 4 интелигентност, 3 сила , 5 ловкост пръчка: 0

При допълнителна работа в часовете или при покупка от Диагон-Али ще можеш да повишаваш коефицентите си.

????
Гост


Върнете се в началото Go down

Re: Пристигане на първокурсниците

Писане by Кимбърли Уотсън on Чет Май 28, 2009 1:19 am

Когато тринадесет годишното момиче, на име Кимбърли се събуди на следващия ден, утрото сякаш бе по - мрачно...сигурно заради края на ваканцията. Силен дъжд плющеше по прозорците, докато тя обличаше една карирана пола и измъкваше пуловера си. Училищните си мантии щеше да облечи в експрес "Хогуортс", поради тази причина внимателно ги сгъна в куфара си. След като си беше измила лицето и зъбите, забеляза на стенния часовник в стаята си да показва шест без десет.
"Подранила съм...но няма лошо..." си помисли момичето и бодро излези от стаята си като дъждът барабанеше по прозореца на дневната. Кимбърли имаше на разположение няколко часа, затова бе решила да потъни в своята книга "Класически заклинания" за трети курс от Миранда Гошоук - госпожа Уотсън бе купила от "Диагон-али" по един екземпляр за нея.
- Добро утро, сестричке! - Поздравия брат й - Джаспър, който тъкмо влизаше отпочинал в дневната. Той също като нея, си беше ранна птица.
- Здравей... - Нехайно го поздрави Ким, като не сваляше очи от книгата си.
- Какво четеш?...А, пак ли тая книга...Когато бях трети курс се запознах с много интересни магии...Ако бъдеш внимателна ученичка, ще видиш колко полезни ще ти бъдат за в бъдеще. - Рече Джас, и се настани върху едно кресло до нея и започна да лъска своята "Нимбус 2001" с отворен пред себе си комплект принадлежности за метла - подарък от Ким за петнайсеттия му рожден ден.
- Знам...като ги разглеждам учебниците за трети курс, се уверявам че тази година ще бъде вълнуваща... - Промълви тихо Ким, като настоятелно се взираше във буквите на книгата, като чели там имаше скрита анаграма.
- Джас хайде горе в стаята ми че мама и татко станаха.
Брат й събра принадлежностите си за метла, преметна през рамо метлата и тръгна нагоре с Ким. Барабаненето на дъжда, свистенето и стенанията на вятъра отекваха още по - силно под покрива. Като влязоха в стаята, отворения вече куфари беше накарал Джас да изпадне във възторг.
- Вече си готова?
- Ами...не... Още няколко работи трябва да сложа... - писна Ким и се затътри между шкафовете за дрехи.
- А! Ето те...
Ким държеше в ръцете си розова обемиста рокля, която нежно прибра в най - близкия куфар до нея.
На вратата се почука и госпожа Уотсън отрори вратата, точно когато Ким затвори куфара с изпраните й дрехи за "Хогуортс".
- О, браво миличка! - Зарадва се майка. - Прибери дрехите си така, че да не се мачкат, нали знаеш?
- Да, мамо...
- И побързай...вече минава седем! - Каза майка й и хлопна вратата зад себе си.
- Наистина Ким...побързай! - Тревожно прошепна брат й, като погледниа часовника на стената.
- Не ме претискай! Както виждаш бързам колкото мога - ядоса му се Кимбърли и затрори куфара.
Кимбърли и Джаспър бяха слезли вече до площадката на първия етаж, когато госпожа Уотсън се появи в подножието на стълбата леко разтревожена.
- Робърт! - извика тя към горния етаж. - Скъпи! Имаш спешно съобщение от болницата!
Робърт светкавично мина покрай децата си, като беше с облечена наопаки мантия профуча покрай тях и изчезна. Когато децата влязоха в кухнята, видяха майка си да рови из кухненския бюфет.
- Тук някъде имах перо!
- Ето!
Припряно Kристен тикна в ръцете на мъжа си парче пергамент, шише мастило и смачкано пачи перо.
След известно време господин Уотсън, натъпка пергамента с бележките в джоба си и отново изхвърча от кухнята.
Главата на мъжа се извърна към госпожа Уотсън.
- Съжалявам, Кристен - извини се той - дето ви притеснявам толкова рано. Но се налага...
- Няма нищо, Робърт. - отвърна госпожа Уотсън. - Разбирам...о, искаш ли препечена филийка или нещо друго, преди да тръгнеш?
- Е, добре - кимна Роб.
Госпожа Уотсън взе една филия с мармалад от наредените върху масата, сложи я на ръжена и я поднесе към устата на мъжа.
- Флагодаря! - изфъфли той с пълни уста и с тихичко изчезна.
Kим още веднъж видя как профичава край нея баща й. След пет минути той се върна в кухнята, облякъл нормално мантията, и прокара гребен през гъстата си коса.
- Трябва да побързам. Успех през годината, миличка! - пожела господин Уотсън на Ким и я целуна бързо по челото, загръщайки се с наметалото си, преди да се магипортира. - Кристен, ще успееш ли да заведеш децата до "Кингс - Крос"?
- Разбира се! - отговори тя.
След като господин Уотсън се магипортира, в кухнята като чели стана по - празно. Още от вчера вечерта майка им бе поръча по мъгълския телефон едно обикновенно мъгълско такси, с което да стигнат до Лондон. След десет минути Ким вече беше излязла на двора заедно с брат си и майка си, които притиснено наблюдаваха спиращото такси.
В единайсет без четвърт стигнаха до гара Кингс Крос. Госпожа Уотсън и Джас се втурна през улицата да донесе колички за багажа им и после всички влязоха тичешком в гарата.
Ким тръгваше от перон Девет и три четвърти, който бе невидим за мъгълите. Просто трябваше да минат през здравата бариера между перон девет и перон десет. Нищо страшно нямаше да им се случи, но важното бе да внимават мъгьлите да не забележат как изчезват.
- Най-напред Джас - каза госпожа Уотсън, като поглеждаше нервно нагоре към гаровия часовник, който показваше, че имат само още пет минути да минат незабелязано през бариерата.
Брат й бързо пристъпи напред и изчезна.
- Хайде миличка -каза майка й, като хвана Ким за ръката и бавно тръгна напред.
- Малкото момиче, вървеше с количката и се взря добре в бариерата. Тя и майка й, вървяха предпазливо между пероните девет и десет и след миг вече ги нямаше.
А сблъсък не последва...Тя продължи да тича...и отвори очи.
Яркочервен парен локомотив чакаше до перон, пълен с хора. Над него висеше табела с надпис "Експрес "Хогуортс", 11 ч." Ким погледна назад и видя на мястото, където преди това беше билетното гише, арка от ковано желязо, на която пишеше "Перон Девет и три четвърти", и се усмихна широко.
Дим от парната машина се носеше над бъбрещата навалица, докато котки във всякакви цветове се галеха тук-там между краката на хората. Сови кряскаха раздразнено една срещу друга над бърборенето и стърженето от влачене на тежки куфари.
Първите няколко вагона бяха вече претъпкани с ученици, някои висяха по прозорците и говореха с близките си, други се боричкаха за места. Ким избута количката надолу по перона, за да си търси празно място. Преди да се качи госпожа Уотсън дръпна Ким.
- Чао миличка и се пази.
- Добре мамо ще се пазя - каза Ким и побърза да се качи във влака който вече тръгваше....
avatar
Кимбърли Уотсън
3 курс - "Хъфалпаф"
3 курс -


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Пристигане на първокурсниците

Писане by ???? on Чет Май 28, 2009 1:31 am

[color=red]Очарован съм от РП-я. +15точки за Хафълпаф.

Коефициенти:
5 чар, 4 сръчност, 3 издръжливост,4 смелост, 4 интелигентност, 3 сила , 5 ловкост пръчка: 0

При допълнителна работа в часовете или при покупка от Диагон-Али ще можеш да повишаваш коефицентите си.
[/color
]

????
Гост


Върнете се в началото Go down

Re: Пристигане на първокурсниците

Писане by Алис Кълън on Чет Май 28, 2009 4:39 am

Най -сетне дойде и денят Алис да отпътува за училището за магий Хогуортс ,където
са учели родителите й.Роднините й я изпратиха до мъгълската част на гарата и тя влезе през стената
към спирка 9 и 3/4.Когато дойде време за потегляне момичето се настани удобно в едно купе
и започна да разглежда снимки на училището.
-Хъфълпаф - прошепна момичето - Там трябва да уча ... Където са учели и двамата
ми родители.
Дойде жената със сладките и Алис си купи пакетче с желирани мечета и
започна да хапва.След малко в купето на момичето дойдоха още 3 бъдещи
ученици в Хогуортс.
-Здравей може ли да седнем тук - попита едно моиче с нежен глас.
-Да има мн свободно място -разреши Кълън.
-ТИ отиваш към Хогуортс ,а от кой дом искаш да си? - попита едно рижево момче.
-Хъфълпаф където са учели родителите ми ,а вие?
-Слидерин.
-Грифиндор.
-Рейвънклоу.
По стечение на обстоятелсвата тук имаше 3 човека от които всеки искаше в различен дом...
-Е пожелавам ви да влезете където искате - каза момичето ,което желаеше
грифиндор.
След още теми за разговор влакът спря и учениците се запътиха
към езерото ,където ги чакаха лодки.Всички се качиха на тях и заплаваха
към Хогуортс.Плаваха около 1 час и най-сетне стигнаха.Момичето остави
багажа си и тръгна към залата в която щеше да се разбере дали ще бъде
в Хъфълпаф...
avatar
Алис Кълън
3 курс - "Хъфалпаф"
3 курс -


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Пристигане на първокурсниците

Писане by Луна Лъвгуд on Чет Май 28, 2009 5:11 am

На гарата Кинг-Крос бе пълно с хора.Някой чакаха влака си ,други приятели и роднини ,а трети се бяха отбили
за да се скрият от проливния дъжд навън.
-Ще се справиш Луна в Хогуортс е почти като в Бобатон аз съм учил в Хогуортс . -насърчаваше
я баща й.
-Искам в Слидерин - мрънкаше момичето.
-Ти си Лъвгуд и аз й майкати бяхме в Слидерин спокойно ще се паднеш и ти
там,а майкати щеше да се гордее с теб момичето ми.
-Добре татко вярвам ти и не се дръж с мен като с момиченце ,ако може.-помоли
Луна.
Тя и баща й преминаха през стената и се озоваха при 9 и 3/4.
-Последно повикване за Хогуортс.
Момичето се развълнува и стомаха й се преобърна .
-Добре Луна време е да тръгваш и не задбавяй да пишеш ,ще се видим
през ваканцията.
-Довиждане.
Момичето прегърна баща си и се отправи към влака.
-В кой дом ще си - навсякъде се чуваха тези въпроси.
Лъвгуд се огледа и съзря едно купе ,което бе свободно.
-Може ли да седна тук? - попита едно момиче ,което изглеждаше
леко надута.
-Нека позная искаш в Слидерин нали? - попита я Луна.
-Разбира се ,а ти в Грииндор ? -присмя се рижевото момиче.
-По-скоро Слидерин . -каза момичето и се усмихна.
-Е тогава често ще се виждаме.
-Очевидно да...
Имаше 2 минути тишина в които сякаш момичетата се преценяваха.
-Знаеш ли може и да те харесам . -съобщи рижевката.
-Радвам се. - каза отегчено Лъвгуд.
През прозореца на влака се виждаха много красиви неща.
-Всички да си облекат мантийте . -произнесе един глас,А от съседното къупе се
чуваше как грифиндорци си говорят.
-Не понасям тези превзети грифиндоркчета - намръщи се другото момиче.
-Е аз нямам нищо против тях. -отвърна Лъвгуд и пак настъпи тишина.Очевидно
момичетата нямаха общи интереси ,но въпреки това най-вероятно щяха да са
от един дом.
Минаха още десет минути и влакът спря. Всички излязоха от него и се запътиха към езерото
където за да ги закарат бяха дошли лодки.
-Е това беше до скоро - каза Луна и си отдъхна.
Всички започнаха да се качват по лодките ,които събираха по 4 души.
Те плаваха около един час към училището и най-сетне стигнаха до него.
Извисяваха се красиви кули и се виждаше прелестна гора ,за която момичето бе чувала
,че се нарича Забранената гора.Всички оставиха багажите си и тръгнаха към
голямата зала където щеше да се проведе цремонята по разпределение в домвете.
Последните мисли на момичето преди да влезе в голямата зала бяха "Слидерин".
avatar
Луна Лъвгуд
3 курс - Слидерин
3 курс - Слидерин


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Пристигане на първокурсниците

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите