Хогуортс
важно е ! Добре дошли в света на Хари Потър ! Имате възможност да се регистрирате и да бъдете пълноправен член на магическия свят. Следвайте стъпките в темата "начало" ,за да имате официален герой. (рекламите ще изчезнат, веднага след като влезете в регистрацията си) За сега виджате само някой форуми, но след като направите стъпките ще се покажат всичките важно е !

Лайпциг, Ауенхайнер 7

Go down

Лайпциг, Ауенхайнер 7

Писане by Сириус Блек on Чет Май 07, 2009 11:06 am

Домът на Граф Фьортедо...
avatar
Сириус Блек
Директор, преп-л Трансфигурация и рък-л на "Грифиндор"
Директор, преп-л Трансфигурация и рък-л на


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Лайпциг, Ауенхайнер 7

Писане by ???? on Пет Май 08, 2009 5:31 am

Къщата на министъра на магията не бе нещо особено. Когато някой влезе, все пак му прави впечатление реда, стрикността и изчистеността, по които всичко бе подредено. Граф Фьортедо държеше изключително много на тази атмосфера, тъй като тя му даваше необходимият уют да може да работи и спи качествено. Къщата му се състоеше от няколко помещения. В началото се намираше малко, добре осветено коридорче, на дясната страна на което имаше гардероб от масивно дърво, където гостите оставяха своите връхни дрехи. За обувките бе предвиден достъчно широк улей с плъзгащ се дървен капак директно в пода. Отляво пък имаше врата, през която се влиза в голяма баня. На пръв поглед нормална, тя не будеше голям интересе за всеки, бил префект в Хогуортс. Очаровани оставаха онези, които така и никога не са имали щастието да ползват банята на префектите в Хогуортс. Следващата врата, отново вляво, водеше до неголяма кухня, изглеждаща като всяка друга нормална кухня. Но не всеки знаеше начинът и на функциониране. Всеки един съд, всеки един прибор и инструмент бе омагьосан. Тайната се състоеше в това, че на Граф Фьортедо не му се налагаше да готви, той просто записваше рецептата на това, което искаше за закуска, обяд или вечеря на един сравнително широк лист, закачен на стената. Автоматично кухнята успяваше да сготви именно всичко, написано на листа. Продължавайки по коридора се стига до последната врата, зад която се намираше дневната и трапезарията. Луксозна, огромна стая, осветявана от гигантски полюлей, висящ от центъра на красиво гравирания таван. Стаята бе в меки тонове, наполовина разделена на трапезария, наполовина на гостна. Първата се състоеше от една изчистена бяла маса и бели столове. В холът се намираше друга по-ниска масичка, удобен син диван, разположен точно срещу телевизор. За повечето магьосници телевизорът будеше подозрения, но графът беше на мнение, че някои мъгълски творения наистина не си заслужават да бъдат пренебрегвани. Освен напълно нормалните неща в един от ъглите имаше странна летяща сфера, пълна със светлочервена материя, в която плуваха или летяха по-малки бели сферички. Гостите винаги се възхищаваха на хубавия ефект на тази сфера, но никой от тях и не предполагаше, че тя имаше и друго предназначение, освен да буди възхищение. Естествено граф Фьортедо пазеше тайните за функциите на сферата единствено и само за себе си. Това което будеше интерес, бе една празна стена с три врати. Първата, лявата, бе спалнята на графа. Срещу вратата се намираше огромен прозорец, гледащ към брега на голямо езеро и хоризонта зад него. От дясната страна имаше огромна камина, а от лявата гигантско легло. В ъгълът се намираше един люлеещ се стол, но не като тези стари ретро люлеещи се столове, а в полулегнала форма. До леглото и от двете страни имаше нощни шкафчета, на едното от които бе поставена книга. Всъщност истински интересни бяха другите две врати на стената в хола. Средната бе домашният офис на графа, а за последната се знаеше само, че там графът извършва своята експериментална магия и други проучвания в света на непознатото, но никой досега не бе влизал.

**********************************************************************************************

Точно в този момент графът, седеше в своят домашен офис, зад своето масивно и огромно бюро, вперил поглед през прозореца. Бе облечен в костюм, с вратовръзка. Като новопостъпил министър на магията, той трябваше да издаде някои нови укази, формулирането на които го бе вкарало в този унес. От дясната страна се намираше огромна библиотека, в основата на която имаше шкавчета, пълни с какви ли не други книги, документи и записки. На стената до библиотеката се намираше и странна празна картина с табелка с надпис отдолу: "ОФисът на Директора". Това беше най-сигурният начин да осъществява директна и сигурна връзка с един от малцината, на които имаше неоспоримо доверие. Отляво на бюрото се намираше огромна маса, продължаваща по цялата дължина на стената. На нея имаше 3 телевизора, 1 компютър, мислоем и множество други дрънкулки. Над всичко това върху стената бяха закачени картини на различни членове от семейството, някои от които празни, тъй като същите картини, включително тази на офина на директора се намираха и в офиса в министерството на магията. Много от магьосниците биха се учидили от странното желание на министъра да притежава толкова телевизори и компютър, но то си имаше своето просто обяснение. Чрез тези неща той можеше да има пряка връзка с новините от мъгълския свят, чрез което да конструира определни картини и закономерности, помгащи му в работата и в намирането на проблеми или тяхното решаване. Вече 40 минути графът все още гледаше през прозореца навън. Времето бе облачно и малко по-хладно за пролетта. Той събра няколкото папки, лежащи на бюрото му, както и едно странно кафяво топче. Застана в средата на стаята, измормори някакви думи и хвърли топчето на земята. Мигновено се отвори вход директно в пода, със стълби, водещи надолу към подземие. Министърът тръгна надолу, като входът се затвори след него, а на стълбите остана кафявото топче, което той прибра в джоба на сакото си. Коридорът беше каменен, с овален свод, а от двете му страни имаше горящи факли. Той вървя не повече от две минути след което спря пред празна стена. Тунелът нямаше изход. Но на миснистърът не му и трябваше такъв. Този коридор просто водеше достатъчно далеч от къщата му, където той вече можеше да се магипортира и същевременно, всичко оставаше в тайна, дълбоко под земята. С едно леко пук, граф Фьортедо се озова почти в същия тунел, пред същата стена. Разлика бе, че този тунел се намираше под собствения му офис с министерството на магията...две минути и той вече беше там, през същия капак на пода...

????
Гост


Върнете се в началото Go down

Покана за VIP парти

Писане by ???? on Сря Юни 03, 2009 9:31 am

Министърът на магията, граф Фьортедо, организира VIP парти в къщата си!!! Правото на присъствие имат всички директори, работници и същества!!! Поради законови причини, присъствието на ученици е строго забранено.

????
Гост


Върнете се в началото Go down

Re: Лайпциг, Ауенхайнер 7

Писане by Принцеса Блеър on Сря Юни 03, 2009 2:14 pm

Още с влизането в къщата Блеър усети странно чувство. Сякаш беше идвала вече, сякаш беше у дома си. Домът беше внушителен и в същото време гениално прост. Блеър огледа хората около нея. Имаше напудрени госпожи, които й мятаха злобни погледи, както и добре облечени господа, които й се усмихваха учтиво и поздравяваха кавалерът й. Погледът и се спря да високия мъж, който идваше към тях. Той видимо се различаваше от другите.
- Чарлз, радвам се, че успя да дойдеш! – мъжът се здрависа с Чарлз и погледна дамата му, след което се усмихна – Винаги съм знаел, че имаш добър вкус!
- Граф Фьортедо, запознайте се с жената, която спаси живота ми!
Блеър погледна с любопитсво министъра. Беше го виждала на снимки във вестника, но на живо излъчваше невероятно спокойствие и студенина в погледа, което й допадаше. Той хвана ръката й:
- Отдалече се вижда, че сте специална, госпожице. Как е името Ви?
Принцесата се усмихна. Очевидно беше, че този мъж е впечатлен от нейната външност:
- Блеър, приятно ми е!
- На мен също. Надявам се да изкарате приятно! Приятна вечер, мис Блеър
Докато се отдалечаваше тя усети хладина в отношението му. Сякаш беше прочел мислите й. Блеър изтръпна – а ако наистина ги е прочел…

Върнете се в началото Go down

ВИП-партито

Писане by ???? on Чет Юни 04, 2009 1:41 pm

- Добър вечер, Фьортедо! - поздрави го нисък пълен мъж. - Прекрасен прием тази вечер, поздравления!
- Благодаря ти, Имиджън! - отвърна графът с лека усмивка и се насочи към питиета. Около него минаваха хора и го поздравяваха, той кимаше леко, но мисълта му бе другаде. Това което му бе направило впечатление бе срещата с г-ца Блеър. Той знаеше защо тя е тук тази вечер. Но не бе това причината, която го тормозеше. Той бе усетил нещо друго, нещо много по значително, което никой друг от гостите не бе в състояние да усети. Замисли се...Дали наистина бе така или просто с годините бе станал параноичен?! Трябваше да разучи нещата по-добре. Налагаше се, в името на сигурността. "Но как" - замисли се той. " Ще трябва отново да се срещна с нея и да използвам нейните цели, за да се добера до това което ме интересува....Пък и е наистина красива" - с лека и игрива усмивка размишляваше Фьортедо. Бе стигнал до питиетата. Взе една чаша, сложи малко лед и после си сипа уиски. Отпи. "Хм..всъщност няма да чакам..сега е идеална възможност да се сближа малко" - той отново отпи, остави чашата и се насочи към принцеса Блеър, която точно в този момент говореше с Чарлз и един висок и много слаб мъж, който граф Фьортедо не познаваше. Застави се да се усмихва възможно най-топло и се приближи до малката групичка.
- Извинете че ви прекъсвам, но ми направи впечатление, че не се познаваме г-н...? - обърна се Фьортедо към високия слаб мъж.
- Г-н Фредерик Масати. Служител от министерството.
- Изключително се радвам да се запознаем. Извинете за моята неимформираност в някои моменти, но надявам се разбирате, че министерството е наистина огромно и няма как да познавам всички.
- Разбира се, та то и аз не познавам почти никой, освен хората от моя отдел - отвърна Масати.
- Тогава добре знаете за какво говоря - усмихна се Фьортедо. - Извините, че ви прекъснах разговора.
- Няма проблем, тъкмо говорехме за сигурността на совите при пренасянето на информация - намеси се и Чарлз.
- Интересно, ще се радвам да чуя мнението ви по този въпрос, може би ще успеем да направим някои подобрения - каза граф Фьортедо. - Това обаче ми напомни за нещо. Аз самият имам сова, но напоследък ми се вижда прекално..как да кажа....изтощена...разбирате ли от сови? - обърна се той към г-ца Блеър.
- Не е точно в моята област, но мога да я погледна. - отвърна жената.
- Много ще съм Ви благодарен, разбира се с позволението на Чарлз - обърна се въпросително графът към другият мъж.
- Няма проблем, г-ца Блеър е моя дама за тази вечер, но нямаме по-лични отношения - усмихна се Чарлз.
- Елате тогава, към онази врата там - графът посочи входа за офиса му. Двамата се запътиха. Вратата се отвори сама. Принцеса Блеър влезе бавно, а след нея и Фьортедо. Вратата бавно се затвори след тях. Жената огледа внимателно стаята, но сова нямаше.
- Никъде не виждам.... - обърна се тя към Фьортедо, но дъхът и секна. Очите на мъжът бяха почернели. От другата страна на врата вече не се чуваше говорът на десетките гости. Сякаш времето бе спряло. Погледна вратата. Първата и мисъл бе да излезе, но запази самообладание, изпитваше страх, но нещо я караше да не помръдва от мястото си.
- Какво искате от мен и какво става?
- Не е важно какво става, но искам истината, а повярвайте ми, трудно ще я скриете, затова не се опитвайте да лъжете. Във ваш интерес е! - с хладнина в гласа рече графът. Очите му бяха все така черни и вперени в нея.
– Истината за кое? - уверено и смело попита Блеър, като в гласа и имаше решителност.
- За това коя сте.
- Нима не се запознахме вече?! - подхърли жената с лека хладна усмивка. - Ако искахте да ме опознаете повече, защо не ме поканихте на среща например, въпреки че не се знаеше дали щях да приема...
- Не това имах впредвид, а и Вие вече трябва да сте се досетили! - властно отвърна графът. Той бавно се приближи, заобиколи я и застана плътно зад нея като прошепна в ухото и - знам коя сте, усещам го, а мисля че никога не греша.
Принцеса Блеър потрепна. Наистина знаеше за какво говори той, но всъщност в момента усещаше нещо друго и различно. Неговата близост я опияняваше. Неможеше да помръдне или проговори. Усещаше как бавно попада под негова власт. Обърна се, погледите им се срещнаха, телата им бяха почти прилепени. В този момент през тялото на графът мина особена тръпка. За момент забрави каква бе целта му. Други мисли се прокрадваха в главата му. Но не бе минала и секунда когато всичко това изчезна и той усети нещо твърдо да опира в слепоочието му. Блеър бе използвала моментното му колебание и бе опраля магическата си пръчка в слепоочието му.
- Мислите ли, че това ще ме спре? - усмихна се графът. Смелостта и решителността на тази жена започваха да му харесват.
- Незнам, но пък можем да опитаме. Уверявам Ви, че ми трябва по-малко от секунда да изрека... - Блеър не довърши, защото усети пръчката на графа да опира в стомаха и. - Много добре. Оставам да проверим кой е по-бърз - каза жената.
- Не вярвам да се стигне дотам. - отвърна графът. От него лъхаше хладнина, но изглежда изпитваше някакво задоволство от развитието на ситуацията. Очите му още бяха черни, а извън стаята не се чуваше нищо.
- Защо не?!
- Защото самата Вие не го искате!
- Мисля че бъркате!! - отвърна жената, а от върха на пръчката и изхвърчаха искри. Леко се ядоса от самонадеяността на Фьортедо, но нещо в очите му я разколбаше. Бяха зловещи и все пак...я привличаха.
- Не мисля че бъркам и мисля че е време да получа нужната информация. - граф Фьортедо хвана ръката и, която държеше пръчката със своята и в този момент в стаята падна непрогледен мрак.
****
Мина известно време, след което мракът се разсея.
– Не забравяй, че всичко остава между нас. Това е тайна, която ще ти коства много ако бъде разкрита.
Блеър се усмихна и се насочи към вратата от която вече се чуваше шум. Двамата отново влязоха при останалите гости. Никой не бе забелязал, че бяха отсъствали. С поглед намериха Чарлз и отидоха при него.
- Как е совата? - попита Чарлз.
- Изтощена, но ще се справи. Нуждае се от преглед в болницата. Графът надявам се ще отдели време да ми я донесе, да я прегледам и да и приложа нужното лечение.
– Разбира се, тя ми е много скъпа и специална за мен. Ще се уговорим по-късно, надявам се. Сега ще ида да видя и другите гости ако ме извините. Приятно прекарване. - усмихна се Фьортедо и се отдалечи. Погледът на жената за миг се задържа върху него, умислен върху това което се бе случило в стаята, след което се обърна към Чарлз и двамата се потопиха в някакъв разговор. Фьортедо вече бе по-спокоен. Той знаеше всичко, което му бе нужно. Бе успял да изкопчи информацията. Но не само това се въртеше в главата му. Усещането което бе породила принцесата в него го караше да иска отново да се видят. Той се абстрахира от тези мисли и се насочи към приятел от министерството, като преди това мина покрай питиетата и си наля ново уиски.

????
Гост


Върнете се в началото Go down

Re: Лайпциг, Ауенхайнер 7

Писане by Симона Лафет on Пет Юни 05, 2009 12:41 pm

Магипортирах се по погрешка тук. Пред хубава къща, от която се учваше музика. Имаше парти. Прочетох табелка с красиво написнаи печатни букви нещо, което значеше, че съм една от поканените. Не мжоех да се появя в тоя вид- с воалеста рокля, трябваше ми нещо хубавичко. Щракнах съсъ пръст след като казах:
-Бяла рокля за парти!- бях облечена. Не исках никой да разбира коя съм и затова и сложих и маска. Накрая изглеждах така:

Влязох и докато слизах по стълбите насочих всички погледи върху мен. Гостите ме запаха сякаш се питаха едни други "Коя е тя?"

Един млад и симаптеичен господин се приближи до мен...
avatar
Симона Лафет
Преподавател по Вълшебство и р-тел на "Рейвънклоу"
Преподавател по Вълшебство и р-тел на


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Лайпциг, Ауенхайнер 7

Писане by ???? on Пет Юни 05, 2009 12:51 pm

Не бяха минали и двадесет минутки от разговора с колега от министерството, когато граф Фьортедо забеляза да влиза някаква жена. Това което прикова вниманието му, бе че жената носеше маска. Неможеше да я познае, но тя изглеждаше красива. Тази вечер явно бе пълна с изненади. Насочи се към нея, тъй като бе решен да разбере кой стои зад маската.
- Извинете ме за момент - каза графът на колегата си, след което заедно с чашката уиски в ръка се насочи право към жената облечена в бяло и с маска. Докато вървеше изреждаше наум предположения, но все още нищо не му идваше наум. Едно бе сигурно! Тя бе поканена, иначе нямаше как да успее да премине през вратата. Министърът се приближи към нея и с лека и заинтересована усмивка попита:
- Извинете, познаваме ли се?

????
Гост


Върнете се в началото Go down

Re: Лайпциг, Ауенхайнер 7

Писане by Симона Лафет on Пет Юни 05, 2009 1:01 pm

Замислих се, не, нямаше да му кажа, че съм странната учителка, която си говори с плюшени играчки, защото няма приятели. Въздъхнах и казах:
- Мисля, че не!- той си подаде любезно едната ръка. В другата имаше питие:
-Граф Фьортедо, а Вашето име?- усмихнах се подаох си ръката и несигурно казах:
- Пепеляшка, на вашите услуги графе!- леко се поклоних, ако идвах от приказките трябваше да се държа сякаш съм от там. Това беше едно от най- лудите неща в живота ми след клонирането в час по математика. Усмихнах се и чух бавна музика. Графът ме покани на танц:
- Е Пепеляшке, ще танцувате ли с мен?- той подаде чашката на някого и протегна ръка.Цялата се зачервих, никога не съм танцувала. Не биваше да отказвам. Подаох ръката си и той ме поведе към средата на дансинга...
avatar
Симона Лафет
Преподавател по Вълшебство и р-тел на "Рейвънклоу"
Преподавател по Вълшебство и р-тел на


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Лайпциг, Ауенхайнер 7

Писане by ???? on Пет Юни 05, 2009 1:15 pm

Двамата се насочиха към средата на стаята. Жената със своята тайнственост наистина направи впечатление на министърът. Той хвана едната и ръка, а друга си обви около кръста и, след което се понесоха бавно под звуците на музиката. Бе приятно. Министърът тихо каза:
- Къде сте се учили да танцувате така добре?
- Наистина ли искате да знаете истината?
- Да, ще се радвам и аз да се запиша там, където Вие сте се учили.
- Всъщност аз...танцувам за пръв път. - призна си жената.
- Не може да бъде истина. - министърът я погледна в очите и когато погледите им се срещнаха на момичето за миг и се стори, че за по-малко от секунда от наситено кафяви бяха станали черни. - Но все пак ако говорите сериозно, то Вие сте един природен талант, Пепеляшке! - с възхищение възкликна графът.
- Мерси - усмихна се тя и леко се изчерви.
След този кратък разговор двамата продължиха да танцуват мълчаливо. Музиката спря. За момент момичето като, че ли се колебаеше дали да не се отегли, но започна ново парче, малко по-бързо от предишното.
- Още един танц? - попита усмихнато министърът - Ще ми доставите огромно удоволствие.
- Разбира се, но усещането е двустранно - продума жената и двамата се понесоха по дансинга.
Фьортедо я завъртя и използва момента да я попита отново:
- И не мислите да ми кажете коя сте, Пепеляшке?

????
Гост


Върнете се в началото Go down

Re: Лайпциг, Ауенхайнер 7

Писане by Симона Лафет on Пет Юни 05, 2009 1:22 pm

Поклатих глава и шеговито казах:
- Пепеляшка!- той се разсмя. Смехът му, звънлив се разнесе из помещението. Какви ги вършех. Танцувах тук и говорех с някого, който не приличаше на плюшена играчка или на ученик. Той беше възрастен. Изчервих си. Изобщо не ме биваше... Той се носеше като, че ли летеше. Заприказвах:
- Е графе, вярвате ли в приказки?- той завртя наляво надясно глава и каза:
- Отчасти!- засмяхме се:
- Значи трябва да повярвате!- погледнах го право в очите. Теният цвят в тях ме опиани. Стоях и го гледах. Музиката бе приключила и той...
avatar
Симона Лафет
Преподавател по Вълшебство и р-тел на "Рейвънклоу"
Преподавател по Вълшебство и р-тел на


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Лайпциг, Ауенхайнер 7

Писане by ???? on Пет Юни 05, 2009 2:27 pm

Той я гледаше право в очите. Бяха наистина красиви. Неможете да откъсне поглед. Изобщо дори не бе разбрал, че музиката е спряла. Не мислеше да нищо. Двамата стояха и се гледаха.
- Позволете ми да видя коя сте. - продума той отново.
- Не, неможе! - игриво каза жената.
Той още не отместваше поглед. Посегна към маската, но тя хвана ръката му, и я отмести настрани, но не я пусна. Графът също не я дръпна. За момент останаха така, втренчени един в друг, държейки се. Започна нова песен.
- В момента е сякаш като в приказка, Пепеляшке - наруши Фьортедо мълчанието усмихнато. - само дето аз съм министър а не принц - тъпо и неуместно се пошегува той.
Момичето се засмя леко.
"Какво следва сега", рече си наум графът и вече на глас каза - Можем да идем да си вземем нещо за пиене. Всъщност знаете ли..? - обърна се той към нея.
- Какво?
- Аз мога да разбера коя сте?... Но не искам - добави мъжът.
- Защо не искате? - любопитно го попита тя.
- Защото няма да бъде приказка - усмихна се Фьортедо. - Но знам, че сте красива. Усеща се, когато танцувам с Вас, когато Ви усещам близо до мен.
- Ласкаете ме - засмя се вече Лафет.
- Ни най-малко, просто казвам това което усещам. - отвърна министърът. - Е, ще идем ли да си налеем по нещо - той сви ръката си и даде знак на жената да го хване под ръка. Двамата се запътиха към питиетата.
- След като пазите името си в тайна..разкажете ми нещо за себе си?

????
Гост


Върнете се в началото Go down

Re: Лайпциг, Ауенхайнер 7

Писане by Симона Лафет on Пет Юни 05, 2009 2:39 pm

Вече сериозно стъпвах надълбочко. Той беше министър. Майко... ако разбереше лошо ми се пишеше. Заприказвах:
- Живея при втората си майка чистя от сутрин до вечер.- той се засмя. Обърна поглед дкъм мен и нежно добави:
-Не за Пепеляшка, а за вас, защо не ви познавам!?- сякаш задаваше въпросите сам на себе си. Подаде ми една чаша. Поклатих глава:
- Аз не пия, а и ръцети ви за мокри, имам алергия от вода!- неможех да си позволя тоно тук да се плюсна като златната рибка. Той ме погледна учудващо и дори не взе за себе си. Поведе ме в градината. Излязохме и се запътихме към малък участък, обсипан с безброй светлинки. Графа пак ме хвана през кръста и затанцувахме. Не спирах да го гледам, нито той мен. Леко се усмихвах, а неговото беше сериозно опитващо се да разгадае коя съм:

Попитах го:
- Чел ли сте Пепеляшка? Нали знаете,ч е ще се изпаря по някое време?
avatar
Симона Лафет
Преподавател по Вълшебство и р-тел на "Рейвънклоу"
Преподавател по Вълшебство и р-тел на


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Лайпциг, Ауенхайнер 7

Писане by ???? on Пет Юни 05, 2009 2:52 pm

Графът се засмя.
- Разбира се, че съм я чел. Да разбирам ли, че ще се изпарите в дванадесет тогава? - той погледна часовникът си. Оставаха около двадесет и пет минути до полунощ.
- Може би.
- А ще оставите ли обувка след себе си, да мога да Ви потърся?
- Не, не мисля,. тези обувки са ми много скъпи. От ограничена колекция са. - засмя се жената.
- Няма проблем, като Ви намеря, ще Ви я върна. - на свой ред отвърна министърът.
- Нека танцуваме. Остава ни малко време. – отклони темата тайнствената красавица.
- Нека тогава. В крайна сметка, точно в това се крие магията...е и в пръчките ни. - отново се засмя той.
- Да, да оставим тази вечер така и този красив момент нека бъде спомен...
- И най-великата магия - времето, ще реши дали ще се срещнем и дали ще разбера коя сте - допълни министърът.
Двамата изпаднаха в мълчание. Разбираха се отлично. Понесоха се по меката трева навън. От къщата тихо се чуваше музиката, смесена със звука на щурците. Беше наистина красиво и приятно, но полунощ наближаваше....

????
Гост


Върнете се в началото Go down

Re: Лайпциг, Ауенхайнер 7

Писане by Симона Лафет on Пет Юни 05, 2009 3:00 pm

Никога не бях си и мислела за подобна лудост... Бешедосега най- готината и спираща дъха щуротия, която съм вършела. Не исках да си тръгвам в Полунощ, но трябваше. Само така щеше да е приказка... Носехме се и светлинките блещукаха навсякъде. Графът наведе лицето си и часовникът в този момент започна да отмерва 12 пифкания(така им викам). Той ме хвана за ръката и каза:
- Не си тръгвай!- усмихнах се:
- Трябва, приказките имат начало и край...- чух десетото пифкане и знаех, че няма време. Откопчих се от прегръдката му и се завъртях на една пета...Изчезнах в непрогледният мрак, с една дума магипортирах се...
avatar
Симона Лафет
Преподавател по Вълшебство и р-тел на "Рейвънклоу"
Преподавател по Вълшебство и р-тел на


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Лайпциг, Ауенхайнер 7

Писане by ???? on Пет Юни 05, 2009 3:17 pm

... Лумос доста закъсняваше за партито на приятелят му Фьортедо и за това облече набързо някакъв костюм и се магипортира право в домът му.
Имаше много хора, които разговаряха помежду си. Професорът се заоглежда из тълпата и видя министъра. Запъти се право към него, като междувременно взе от един сервитьор някаква напитка.
-Добър вечер! Съжалявам, че закъснях - каза му Лумос с ниския си глас.
Графа вдигна погледа си и погледна Екскюзми. Изправи се и каза:
-О, здрасти! - усмихна се той и се здрависаха.
-Как е парито, как върви? - засмя се преподавателя и отново започна да обхожда залата с очи.
-Ами, честно да ти кажа, върви като по мед и масло. Супер е! - отвърна лъчазарно либерала.
Лумос се засмя и каза:
-Малка разходка из гостите, а?
-Защо пък не? - отговори му Графът.
Те си запроправяха път из между тълпата...

????
Гост


Върнете се в началото Go down

Re: Лайпциг, Ауенхайнер 7

Писане by ???? on Пет Юни 05, 2009 3:49 pm


- Пълно е тази вечер - каза професорът.
- Да, много неща се случиха, а дори нямах време да видя всички, които са тук.
Двамата мъже продължиха разговора си. Гледаха да се абстрахират от точките, в които имаха различни позиции по определени въпроси. Все пак преди всички всички бяха хора, а те не бяха врагове. Един бе техния враг, но просто гледните точки бяха различни. Все пак разговора продължи в приятна насока.
- При теб всичко е надявам се наред? - попита Фьортедо.
- Да, но напоследък сме много напрегнати, имаше възможност дори да изпусна партито..
- Е, все пак се радвам, че дойде. Човек научава много интересни неща сред хората, а понякога среща и интересни хора.
- Между другото чу ли какво става с Малфой? - вметна професорът.
- Да...наистина голям скандал.... както и да е...надявам се поне тази вечер да се насладим на спокойствие.
- Да, след днешния уморителен ден, сега е приятно...
- Между другото канех се да те питам откъде намери този костюм, много ми допада и си търся нещо подобно.
- По поръчка е. Един приятел е шивач в Норвегия. Мога да ти дам адреса му, ако искаш да се свържете.
- Еее, много ще се радвам - каза щастливо графа - ето че това парти показа с още нещо, че си заслужава. Между другото имаше една странна жена тази вечер, с която танцувах.
- Така ли, коя е?
– Немога да ти кажа, незнам. - умислено рече графа.
- Как така незнаеш? - засмя се професорът.
– Ами тя беше с маска... - усмихна се Фьортедо и допълни - Пепеляшка..във всеки случай беше хубава...
Двамата мъже се засмяха.
– Е поне не си скучал, наруши мълчанието Лумос.
- Даа, по-рано имах доста интересна среща. Но ще я запазя за момента в тайна. Надявам се нямаш нищо против.
- Ни най-малко - отвърна професорът усмихнато. - Но тази вечер има наистина хубави жени тук - загледа се той в една млада жена, която мина покрай него.
– Няма как да се отрече.. - каза и графът. - Хей, сега се сетих да те питам нещо!!!
- Слушам - с интерес каза Екскюзми.
- Все все каня и все забравям да те питам, слушал ли си мъгълска музика? Трябва да призная, че мъгълите по отношение на музиката също правят магии..

????
Гост


Върнете се в началото Go down

Re: Лайпциг, Ауенхайнер 7

Писане by Сириус Блек on Съб Юни 13, 2009 4:24 am

Ноща беще тъмна и мрачна. Сириус за пореден път беше закъснял за парти и беше вбесен. "Точно на това ли?"- смрънка на ум. Беше в къщата си на площад Гримолд и размишляваше дали да се появи тайнствено и да каже, че е бил там през цялото време или да остане вкъщи и да се извинява на другата сутрин. Със сигурност не искаше да се излага и бързо се запъти към камината.
- Дан, искам да почистиш кабинета ми, докато ме няма. - извиси глас за да го чуе духчето. То дотича с една голяма кофа и един парцал и застана до вратата.
- Да, сър. Дани ще почисти! - домашното дъхче се обърна с гръб и започна да трие рамката на вратата. Блек не смяташе да губи повече време.. магипортира се, като внимаваше къде ще се появи. Не трябваше да го виждат.
За щастие успешно се беше магипортирал в задния двор на къщата на министъра и бавно вървеше към входа. Имаше шанс да изглади отношенията си с министъра. Жалко, че ужасната Ъмбридж го маниполираше. Беше разбрал, че той не е изцяло на нейното мнение, но и явно не го интересуваше този въпрос. Дрънкало издаде становището си по въпроса. Фьортедо беше женкар... Бяха публикували, че ходел с няколко жени едновременно. Потресеваща новина, катосе имаше в предвид,че Сириус го познаваше много добре.Беше се отдал на своите желания и той не можеше да го спре.
Къщата на графа определено беше голяма, луксозна и пълна хора. Партито беше в разгара си и Сириус бавно пристъпи към мястот където беше Лумос и го повика. Говореше с министъра, но го видя.
- Лап? - подвикна тихо Екскюзми и се промъкна към него. - Чудехме се къде си... - започна професора, но Сириус го спря.
- Няма смисъл .. бях забравил. Но сега имам шанс или да отмъстя на министъра или да се сдобря с него. - рече ясно Блек и извади пръчката си.
- НЕ прави глупости! - викна Лумос, но сред цялата шумотевица не се чу нищичко.
- Не се безспокой.. само ще проуча обстановката. - погледна към Фьортедо и след това към Блеър. Бяха някак идентични. Знаеше, че са вампири ... още преди години беше разбрал, че графа е вампир, но Блеър беше новооткритие. За нея не знаеше много. Сириус бутна Лумос и той полетя надолу, като едва не падна.
- Какво правиш ?! - провикна се той, но Блек вече се движеше между хората. Първо се насочи към министъра и се приготви да влезе в най-добрата си светлина за да разбере нужното.
- Здравей Тед. - каза съвсем спокойно, към обърнатия с гръб човек. Той потрепери и се обърна. Беше доста щастлив..това беше добре.
- О, здравей. - беше и изненадан да види директора на партито си. Трябваше да преглътнат скандала.. поне докато не си кажеха каквото трябва.
- Страхотно парти! - развеселено повдвикна Сириус и се вгледа отново с Блеър. Говореше си с Симона Лафет и хвърляше по някой и друг поглед към двамата мъже.
- Да. Чудесно се получи. - съгласи се другия - Всъщност защо не се обади по-рано?
- Аз... забравих. Бях с една приятелка от министерството и се отнесохме .. - сигурно вече беше разбрал,че лъже, но все пак всичко вървеше добре. Дали Блеър беше вампир найстина или просто Сириус така си мислеше. Цвета на кожата, красотата .. бяха идентични с качествата на вампирите. Министъра остана безмълвен за секунда.
- Ами.. коя е онази госпожица е края ? - попита Блек и погледна блеър.
- Виждал си я .. лечителка в Свети Мънго. - отговори графа и погледа му стана от щастлив - угрижен. Гласа му беше малко по снижен. Беше разбрал какво става... знаеше, че Сириус е открил, че и Блеър е вампир. - Умен си. - продължи той и в очите му заиграха пламъчета. Блек никога не се предаваше и нямаше да остави нещата до тук.
- Е ,разкажи ми за нея. - тръгна бавно към края на стаята където нямаше много хора. Графа остана на място, но се намери принуден на го псоледва..
avatar
Сириус Блек
Директор, преп-л Трансфигурация и рък-л на "Грифиндор"
Директор, преп-л Трансфигурация и рък-л на


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Лайпциг, Ауенхайнер 7

Писане by ???? on Съб Юни 13, 2009 7:02 am

Когато се озоваха на достатъчно разстояние от останалите, Фьортедо проговори с нисък глас:
- Г-ца Блеър... - графът се вгледа в нея, после в Сириус - предполагам вече знаеш тайната межу мен и нея?
Блек кимна.
- Добре, жената е огнена и опасна. Трябва да го знаеш - със задоволителна усмивка каза графът, гледайки я - иначе е много добър лечител и прекрасен човек. Лично се е наела да разследва убииството на родителите си. Аз знам кой е убиеца. - Графът се наведе към Сириус и му прошепна. - Предполагам, има си и други тъмни тайни, но аз не ги знам - вече леко умислено говореше Фьортедо, сякаш не само на Сириус, но и на себе си - Незнам какво още да ти кажа, най-добре ще е да ви запозная..стига да искаш?
- Разбира се - отвърна Сириус, като не откъсваше поглед от нея. - Нека идем там.
Двамата мъже се запътиха, провряха се през многото хора и се озоваха точно пред г-ца Блеър, която тъкмо бе свършила разговора си с Лафет.
– Г-це Блеър - обърна се с леко зловещ и все пак усмихнат поглед към нея министърът - нека Ви представя Сириус Блек, директор на Хогуортс и преподавател по трансфигурация, изключително добър магьосник. А това е г-ца Блеър - обърна се той към Сириус - лечител в Свети Мънго с наистина отличителни заложби. Всъщност и аз се запознах с нея тази вечер..и останах очарован - усмихна се зловещо за пореден път министърът.
Сириус взе ръката на Блеър, целуна я, като през цялото време гледаше в жената и каза: – За мен е удоволствие.
– За мен също - отвърна Блеър.
– Аз ще ви оставя да си поговорите, тъкмо видях един човек, с който трябва да се видя - намеси се графа - надявам се, ще ме извините.
– Да, няма проблем - каза Блеър, след което се обърна към Сириус, а Фьортедо се смеси с гостите.

????
Гост


Върнете се в началото Go down

Re: Лайпциг, Ауенхайнер 7

Писане by Сириус Блек on Съб Юни 13, 2009 7:34 am

Партито беше шумно. Въпросите на Блек бързо избледняха при вида на Блеър. Думите на Графа си бяха напълно вярни...
- Е, как ви се струва партито? - продума бързо Сириус и се вгледа в очите й. Бяха тъмни и красиви. Потъваше със всяка изминала минута. И все пак искаше да я проучи...дали можеше да й се довери?
- Доста препълнено е.. - започна неуверено, а по лицето й имаше тайнствена усмивка. Дългата й черна коса се спускаше надолу като тъмен водопад.
- Тед има вкус.. винаго е имал - сниши глас мъжа и се приближи за да го чува.
- Всъщност вие от колко дълго се познавате? - попита Блеър, а гласа й беше нежен и тих.
- Може да се каже, че сме израснали заедно.. - замисли се за секунда - точно 11 години.
- Чудно. А, от кога знаеш, че сме вампири? - въпрос, който беше малко труден за отговор. За Тед беше знаел от много одавна, но от кога ? Замисли се отново.
- За тед знам от както бях 1 курс в академията за магия, а за теб разбрах едва вчера. - усмихна се и долови някакво вълнение в Блеър.
- Надявам се, че няма да разкриете тайната ни.. - рече колебливо жената и се пристъпи назад. Блек я последва опиянен.
- Нямам такива намерения. - каза с леко разтреперан глас.
- Чудесно. - озари го с широкаусмивка и Сириус реши да смени темата. Стоя така няколко секунди и проговори.
- Та чух, че сте се заели с Драко Малфой? Как е той? - попита, защото беше съвсем мъничко загрижен за своя ученик... Въпреки, че беше изчадие.
- Ами още се мисли за най-висшето същество на планетата и изпада в мозъчни кризи .. има нужда от почивка - погледна го и погледа й го прониза. Бееш толкова красива..
avatar
Сириус Блек
Директор, преп-л Трансфигурация и рък-л на "Грифиндор"
Директор, преп-л Трансфигурация и рък-л на


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Лайпциг, Ауенхайнер 7

Писане by Принцеса Блеър on Съб Юни 13, 2009 10:14 am

Принцесата усети, че директорът попада в нейн плен.
- Сигурен съм, че ще успеете да го вкарате в правия път. Чух от графа, че сте прекрасен лечител. Явно много сте го впечатлили с уменията си.
Блеър усети лек яд в гласа му:
- Възможно е. Но аз съм впечатлена от Вас. – усмихна се тя – Как се справяте с толкова отговорности около училището?
- Ако Ви кажа, няма да сте толкова впечатлена, нали?
Блеър хареса остроумието му. Погледна в страни и видя графа да танцува с жената, с която говореше преди малко.
- Явно всички се забавляват – принцесата посочи двойката танцуващи на дансинга
- Графът…винаги ме изненадва – изпъшка директорът – Има невероятно влияние върху жените. Вие паднахте ли в капана му вече?
Принцесата се усмихна и без да откъсва поглед от танцуващата двойка и отбеляза:
- Мисля, че паднах в друг капан тази вечер.
Блек се усмихна:
- Искате ли... – мъжът беше прекъснат внезапно
- Съжалявам, но трябва да се прибирам…стана късно, а и нямам вече работа тук. – каза Блеър - Беше ми приятно да се запознаем.
После се приближи леко и прошепна в ухото му:
- Бъдете разумен и не споделяйте с никого чутото през тази прекрасна нощ – тя усети как той потръпва от близостта им
- На мен също...Много приятно – отстъпи леко назад и хвана ръката й – Надявам се скоро пак да се видим.
Лечителката се обърна и бавно тръгна към вратата следвана от погледите на Сириус Блек и граф Фьортедо.

С това РП се слага край на ВИП Партито!

_________________
XoXo

Върнете се в началото Go down

Re: Лайпциг, Ауенхайнер 7

Писане by ???? on Нед Юни 21, 2009 6:59 pm


Графът се бе прибрал. Беше изключително щастлив да се намира вкъщи. Рядко се прибираше. Беше вече нощ. Трябваше да вземе някои важни решения относно съюзите, които трябваше да се сключват. Положението никак не бе розово. Ами ако и Сириус Блек бе прав. Неговото мнение по въпроса за Волдемор го бе накарало да се замисли. Напълно бе възможно точно той да е поставил под властта си френското министерство, което многократно усложняваше нещата. Проблемът беше, че редица държави заставаха зад Франция. Дали и те бяха под властта на Черния лорд. Това бяха все въпроси, които занимаваха министърът. За миг той изхвърли тези мисли от главата си и се замисли върху предстоящото първенство по куидич. Надяваше се всичко да протече нормално. Всички мерки за сигурност бяха взети, усложнения едва ли щеше да има. Луциус Малфой също бе изчезнал. Проблемите се бяха насъбрали. Трябваше да взима експресни решения, преди да е станало твърде късно. Замисли се и върху отношенията си със Сириус Блек. Двамата бяха израстанали заедно. Леко се усмихна, спомняки си за времената на смях, експерименти и лудории. По-късно днес трябваше да даде и интевю за Пророчески вести. Погледът му стана блуждаещ. Навън валеше пороен дъжд. Той обожаваше такова време, затова реши да му се наслади. Отиде в кухнята си и с едно замахване на пръчката, съдовете се раздвижиха и кафето започна да се приготвя. След няколко минути то бе готово и министърът отново седна в дневната си, където потъна в мислите си по редица проблеми...

????
Гост


Върнете се в началото Go down

Re: Лайпциг, Ауенхайнер 7

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите