Забраненият отдел

Тед и Тифани влезнаха в занрания отдел. Нещата не се бяха променили много от последното му идва, когато беще още ученик тук. В отделът нямаше никой. Тишина витаеше във въздуха. Същите стари прашни книги със зловещи наименования. Минавайки мълчаливо покрай редиците накрая достигнаха отдел отвари.
- Сега, първо трябва да ти обясня отчасти каква е ситуацията. - каза Граф Фьортедо и продължи - вчера бе открадната изключително опасна отвара от френското министерство и по-точно от отдел мистерии. Името на отварата е Неприкосновената - незнам дали ти говори нещо, но е наистина много опасна. Всеки отпил от нея става неприкосновен за всякакъв контакт, било то магии, заклинания или физически контакт...попадне ли в чужди ръце, тя може до необратим обрат в битката срещу злото. Гардът на Хогуортс или министерството може да падне. Затова ние търсим антиотварата така да се каже...всъщност вече знаем такава, но тя ще бъде готова чак след седмица, затова трябва да намерим нещо, което да става за много по-кратко време, тъй като в момента то е нашият основен враг. Надявам се двамата с теб да успеем да открием нещо сред всичките тези книги... Предлагам ти да започнеш от единия край, аз от другия,докато не се срещнем... да преглеждаме заглавията и да изкараме тези книги, които биха могли да свършат работа..

- Всъщност... - Тед потъна в мисли, след което се сепна и продължи - имаш право донякъде...такива същества биха били от полза, естествено няма да разчитаме само на тях, и все пак идеята е блестяща, наистина блестяща... - той се вгледа в красивите и очи, от тях искреше толкова много светлина, надежда, които той чувстваше по-особен начин..беше безсилен и неможеше да отмести поглед. Все пак успя да се опомни и се загледа разсеяно през прозореца...момичето наистина имаше право. Отново се обърна към нея и каза:
– Така, въпросът сега е магическото създание не само да открива или усеща нещата, но и да може да служи като щит или неутрализация на отварата...оставям на теб да кажеш какво да правим оттук нататък, все пак идеята е твоя....

- Хм, наистина интересно - каза графът, който се стараеше да не показва, че по някакъв начин небрежно елегантния вид на Тифани му е направил впечатление, затова продължи - наистина интересно, не се бях замислял, пък и да си призная честно, за толкова години откакто съм роден, не бях чувал за тази информация...човек винаги научава по нещо ново. Значи отговорът се крие в нишките....но дали отварата наистина е правилното решение...или може би трябва да използваме трансфигурация, за да създадем нещо ново от тях - графът размишляваше с присъщата му за характера жажда за експериментална магия - може би ще успеем да създадем съвсем нова материя, предмет, че дори сърцевина за магическа пръчка, чиито проклятия не се влияят от силата на Неприкосновената отвара...да...може би трябва да продължим проекта заедно, тъй като заедно го започнахме? - обърна се той към Тифани, след което махна сакото си и го закачи на най-близкия стол. И още преди да е дочакал отговор продължи..
- Може би идва едно ново поколение, на съвсем нови идеи и възможности....но преди да се отдаваме на прекалено много мечти ни трябват нишки от тези феи....надявам се, след като дотук се справи толкова блестящо, ще имаш отговор и на този въпрос? - той отново впери дълбокия си поглед в очите и, в очакване..

Докато се надигаше на пръсти, графът нямаше как да не обърне внимание на красивото и и добре оформено тяло, “Боже, за 3 години хората наистина много се променят", после бързо прогони тези мисли от главата си и каза:
– Значи вече всичко е решено, намираме семената, но в коя гора са тези феи, това е следващият важен въпрос??? А отварата ще можем да ползваме по-скоро за лична защита, естествено, и за защита на Хогуортс и Министерството, но неможем да си позволим да я използваме на други места, така рискуваме прекалено много неприятности с мъгълите. Но точно този тип отвари са малко коварни, тъй като ние можем сами да попаднем в нашите си капани, затова не бива да забравяме и за алтернативите, като магическите предмети и пръчки...от този прах, който ще търсим там, където ти предполагаш, че може да са феите....тъй като спомена Шотландия.. предполагам трябва да отидем там. Проблемът е, че доколкото съм запознат в шотладнските гори освен фей има и лилави усмихнати горски демони...
– Какво представляват те? – попита Тифани?
– Това са...хм малки космати лилави човечета, с 4 очи и уста, приела странна усмихната форма. Естествено сигурно няма да казвам, че имат магически сили и че са много палави. Заради лошото отношение на шотландското правителство към тях, те са сравнително враждебни към хората, живеят на племена, като някои от тях дори са съюзници на Волдемор...смятам обаче, че с добра ученичка като теб, нямаме голяма причина за страх - каза Тед смело и с небрежна усмивка - Надявам се, че си се упражнявала в дуели? А относно самото залавяне на феите....освен семената, аз мисля, че мога да приложа древна магия, която научих по време на експедицията си в планината Урал. - графът леко замислено прокара пръсти през буйната си рошева коса. Той също имаше нужда от малко пространство да мисли, но само разхлаби вратовръзката си и нави ръкавите на ризата си. След това отиде до сакото и извади от един вътрешен джоб малка плоска пластина. Завъртя умело пръчка и на масата се появи поднос с най-разнообразни питиета.
– Имаме нужда от малко освежаване, за да работим по качествено! - каза той с леко палав тон и погледна усмихнато Тифани. – Какво ще пиеш?

Графът отпи от своето уиски с лед и каза:
– Разбира се, и аз трябва да ида при директора, сигурно вече е дошъл, а след това ни чака спешното съвещание в министерството.
Той стана заедно с нея, с изключителна скорост събра подноса и всичко останало, което бе разхвърляно наоколо и двамата се запътиха към изхода на библиотеката. Тед изпрати Тифани да спи и след това отиде право в кабинета на директора. Сега поне имаше и готов план за действие, всичко можеше да има и хубав край, надеждата не бе изгубена...