Хогуортс
важно е ! Добре дошли в света на Хари Потър ! Имате възможност да се регистрирате и да бъдете пълноправен член на магическия свят. Следвайте стъпките в темата "начало" ,за да имате официален герой. (рекламите ще изчезнат, веднага след като влезете в регистрацията си) За сега виджате само някой форуми, но след като направите стъпките ще се покажат всичките важно е !

Join the forum, it's quick and easy

Хогуортс
важно е ! Добре дошли в света на Хари Потър ! Имате възможност да се регистрирате и да бъдете пълноправен член на магическия свят. Следвайте стъпките в темата "начало" ,за да имате официален герой. (рекламите ще изчезнат, веднага след като влезете в регистрацията си) За сега виджате само някой форуми, но след като направите стъпките ще се покажат всичките важно е !
Хогуортс
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.

Кабинета на директора

2 posters

Go down

Кабинета на директора Empty Кабинета на директора

Писане by Сириус Блек Пон Мар 30, 2009 10:42 am

Това беше кабинета на директора, ако влизате ето малко инфо за вашите РП
- на един шкаф е поставена разшределителанта шапка (можете да говорите с нея)
- в кабинета има поствака с феникса на дирекотра на нея.
- навсякъде има книги
- по стените има портрети с предишните директори на "Хофуортс"( можете да говорите с тях)
Пишете интересни неща а не само да ми описвате какво има вутре ! ЩЕ давама МТ за добри РП
Сириус Блек
Сириус Блек
Директор, преп-л Трансфигурация и рък-л на "Грифиндор"
Директор, преп-л Трансфигурация и рък-л на


Върнете се в началото Go down

Кабинета на директора Empty След срещата в библиотеката

Писане by ???? Нед Май 10, 2009 9:37 pm

Граф Фьортедо влезна в кабинета на директора. И тук, както и в библиотеката почти всичко си беше така, както го помнеше. Сириус вече го чакаше в удобние си директорски стол. Изправи се, двамата се поздравиха и здрависаха и после се настаниха един срещу друг.
– Кажи какво те води насам. - каза въпросително Сириус.
- Забравих да ти предам нещо важно, което трябва да погледнеш, всъщност поне за това дойдох, но сега имам и други новини, които са много обнадеждаващи.
- Какви са те? - попита Сириус с нотка на надежда в гласа си.
- Докато те чаках, отидох в библиотеката с надеждата да намеря отвара, която да действа като неутрализатор на другата отвара....
Така граф Фьортедо разказа на Сириус за цялото си преживяване и новите идеи.
- Затова г-ца Стоун ще ми трябва изключително при пътуването към Шотландия, предполагам няма да има проблем да бъде освободена, още повече, че тя е доста по-напред с материала?
- Разбира се, все пак на карта е заложено бъдещето на магическия и немагическият свят - отвърна Сириус - въпреки че съм леко разтревожен, дали подобно начинание няма да е опасно за нея.
- Да, определено това крие своите рискове..и на мен ми мина през главата, но все пак да не забравяме, че аз несъм безнадежден магьосник, а пък и няма да се изправяме срещу Волдемор или неговите смъртожадни. Смятам, че всичко ще мине наред.
- Добре, така да бъде - отвърна Сириус - Да се върнем на това, което щеше да ми дадеш.
- Да, замалко да забравя отново - поклати глава граф Фьортедо, след което извати от вътрешния си джоб малкото мислоемче, в което плуваха няколко мисли. - това са от личния архив, спасени от главата на Ирнеус, преди да издъхне. Аз се опитах само да го обезвредя, но атаката, която той предприе, беше прекалено напориста и нямах избор, но все пак това са част от мислите му, не са много, но разкриват интересни неща...нека ги погледнем преди да идем в министерството!
Двамата извадиха пръчките си и внимателно и едновременно ги докоснаха до отвора на малкото мислоемче. За секунди всичко се завъртя и в следващия момент и двамата се намираха в скалист, планиниски район с тревиста растителност. Наоколо нямаше дървета, времето бе хладно и мрачно. По пейзажа можеше да се съди, че бяха някъде на север..може би в Скандинавските страни, сега това нямаше значение. Те се огледаха и погледите им се спряха върху качулата фигура, подпряла се на една скала, сякаш чакаща някой. В следващия момент се чу едно "пук" и на няколко метра от смъртожадния беше самият Волдемор:
- Колко време още ще трябва да чакам? Мислех, че нещата са уредени??
– Съжалявам господарю, французите се оказаха по-бдителни отколкото очаквахме, и все пак, намерихме слабото място...тази вечер ще успея да проникна и да взема за Вас това, за което ме помолихте.
– За теб ще е добре наистина да успееш, знаеш какво се случва с провалилите се.. - Волдемор светкавично извади пръчката си, като започна да я върти между пръстите си, сякаш колебаейки се, дали да я ползва..... - имаш срок от 1 седмица да свършиш това което трябва, не го ли направиш, знаеш какво те чака теб и семейството и...след като вземеш това което трябва, ще ме намериш в Барселона, имам стари сметки за уреждане там.
– Добре господарю - каза с треперящ глас Ирнеус.
Отново се чу "пук" и Волдемор беше изчезнал, а с него свърши и споменът. Министърът и директорът се озоваха отново в стаята.
Пръв проговори министърът: успях да взема този спомен точно в същата нощ, в която бе открадната и отварата, но за съжаление прекалено късно...остава въпросът дали Волдемор още е в Барселона, дали ще използва отварата за уреждани не стари сметки, и ако не, то коя е негоовата цел..?
Сириус кимна мълчаливо, все още обмислайки спомена след което внезапно възкликна:
- Разбира се!!
- Кое се разбира? - попита в недоумение графът.
– Барселона...пазителят на недостроената църква "Саграда Фамилия"..той е бивш смъртожаден и новият пазител на Свещения испански кралски пергамент.
- Да, чувал съм за него, но какво пише на пергамента?
- Незнам, никой незнае, дори и пазителят, легендата гласи, че древни магии са гравирани на него и затова е толкова пазен. Може би Волдемор търси начин да засили действието на отварата, чрез магиите, които този пергамент може да му предостави, като тъкмо ще може да уреди сметките си със своя стар приятел - с горчива усмивка на лице каза Сириус - във всеки случай, пергаментът е пазен много по-добре отколкото самият Волдемор предполага. За всеки случай може би вие с г-ца Стоун преди Шотландия ще трябва да си направите малка екскурзкия до Барселона.
- Да, точно това обмислях и аз сега, но има време, първо да мине събранието на Магисъбора, за което мисля че е време да потегляме...- граф Фьортедо хвърли бърз поглед върху часовника на стената. Двамата мъже се изправиха и десет минути по-късно вече крачеха по коридорите на министерството на магията...


Последната промяна е направена от Граф Фьортедо на Вто Май 19, 2009 6:23 pm; мнението е било променяно общо 1 път

????
Гост


Върнете се в началото Go down

Кабинета на директора Empty Re: Кабинета на директора

Писане by Тифани Стоун Съб Май 16, 2009 4:12 pm

Пътуването бе жестоко. Никога не бе пътувала на такава огромна височина. Верно е кудича я отлепяше от земята но това бе орлов поглед,който не можеше да се сравни с нищо. Тя преговаряше домашните. Не искаше да забрави нищо,но след това дълго пътуване,щеше да пропусне един ден,защото не спа много. Бе на тръни през цялата нощ и главата и бе исключително затормозена.
Тя не можеше да повярва и на други факт,че летеше с такава метла,е беше преживяла толкова прекрасни и толкова опасни неща.
Мина покраи моста след това нагоре към директорския кабинет. Тя почука,влезе като се огледа никой да не я гледа. Влезе при директора и каза:
-Добър ден! Трудничко е за обеснение нямам много време,защото имам адски много домашни и адски много съм уморена.
Тя извади сверата и каза:
-Тук са 5 смъртожадни,са затворени в тази свера,щяха да бъдат 6 но се случи нещо ужасно. -тя поклати глава и каза-По-добре питаите министъра. Сега ще тръгвам,като ще ви предупредя,че след 2 дена,ще заминем за Шотландия,за една експедиция,той ще ви обесни...
Каза тя усмихна се леко и замина нататака:
-Довиждане,ще ви оставя,защото дома ми е много мързелив и всичко чака мен.
Каза тя и искочи като охапана от кабинета.
Тифани Стоун
Тифани Стоун
4 курс - "Префект на Слидерин"
4 курс -


Върнете се в началото Go down

Кабинета на директора Empty Свещеният пергамент (Продължение на Тулуза и пътуването до Барселона)

Писане by ???? Нед Май 17, 2009 5:38 pm

Беше към обяд на втория ден, след като граф Фьортедо и Роб бяха напуснали Барселона. Времето бе топло и слънчево. Те летяха с огромна скорост, а на хоризонта вече се виждаше силуета на Хогуортс, който с всяка секунда ставаше все по-голям. Те прелетяха над стените и се приземиха на една полянка. Оттам бегом се спуснаха към вратите на замъка откъдето отидоха директно в кабинета на директора.

Той беше седнал на удобния си стол, говорейки със заместник директора, който бе седнал на стола срещу него. Когато двамата мъже влезнаха, двамата директори се изправиха и ги поздравиха, след което Сириус попита непознатият мъж до граф Фьортедо:
- А Вие сте?
- Аз съм Роберто Енривал, новият пазител на Свещения пергамент, изключително съм щастлив да се запозная с Вас и Вашият колега! Можете да ми казвате Роб.
- Джак Хънтър, Хънтър. Радвам се да се запознаем. - стисна той ръката на Роб, след което отново седна на стола и въпросително се загледа в тримата мъже.
- Сириус Блек, Сириус, приятно ми е. Щом Вие сте тук, това означава, че и пергаментът е с вас? - обърна се той въпросително към граф Фьортедо и Роб.
- За съжаление не. - каза министърът с лека нотка на отчаяние в гласа си. - Роб настояваше да разкаже всичко когато сме на безопастно място. Та..ето ни...но преди да започнем искам набързо да попитам..някакви нови новини, от Бил?
- За съжаление не. - каза Сириус. - иначе всичко е в затишие, нищо не се случва в момента. Всичко е като една много зловеща игра на шах.
- Да, това че никой не действа е малко озадачаващо, въпреки че изглежда Волдемор се интересува повече от пергамента, отколкото от отварата – допълни Фьортедо. - Което ни отвежда на следващият въпрос, но преди да се захванем и с него, последно питам:
- Г-ца Стоун предаде ли ви сферата със заложниците?
- Да, но още несъм ги разпитал, тъй като чаках да ги разпитаме заедно.
– Идеално, а сега на въпрост...Роб, какво има написано или гравирано на пергамента?
– Нямам представа, аз съм само пазител, но и на нас ни е забранено да четем написаното, пък и както вече казах, кралският пергамент отдавна не се пази в Испания.
- Но къде е тогава? - стъписано попита директорът.
- И аз това много бих искал да науча. - допълни Фьортедо – Е, ще ни кажете ли най – сетне?
– Да! Така, Свещеният пергамент от години не се пази в църквата в Барселона. Отадвна бе преместен на по-сигурно място. Така че ние сме пазителите на тайната за неговото местоположение.
- Което е..? - нетърпеливо попита Сириус.
През цялото това време Джак Хънтър мълчаливо седеше и с внимание следеше разговора, който се водеше. За него също бе пределно ясно как седят нещата, затова развитието на събитията беше от особена важност за него.
- Което е планината Урал. Скрито дълбоко в най-дивите местности, пазено от няколко древни магически същества. Нямам представа как изглеждат, но знам, че никой неможе да премине покрай тях. Те седят на входа на пещера, която пещера води до помещение, цялото покрито със злато. В центъра на помощението има пирамида, под върха на която е скрит пергамента. Съществата на входа могат да пропуснат само пазителя на тайната, тоест мен. Ако някое от тях умре, затваря се и входа на пещерата, което ще рече, че преминаването е невъзможно. Но така или иначе самият свещен пергамент не служи на притежателят му за нищо. Нямам представа какво пише на него, знам само, че е нужно още нещо, чрез което пергаменът добива смисъл. Тайната за второто нещо или предмет, каквото и да е то е скрито в следните думи: „Това, що неможем да променим е перманентно, но мисълта за неговата константност, ни кара да варираме и да търсим желание за промяна. Тази промяна, паралелни светове създава, затова внимавай, паралелен свят не създавай, ако не искаш твоят да бъде разрушен, защото само той е лъч, а другият цикъл. Разгадаеш ли веднъж това съобщение, разчетеш ли символите на пергамента и имаш ли смелостта и разума да промениш перманентното, то застани върху истинският дом на символите и погледни на изток когато сянката от луната покаже дванадесет часа“. Общо взето това е посланието, но не ми говори нищо. Може би вие имате идея какво значи? Във всеки случай това е всичко което знам. - завърши Роб, пое си дълбоко въздух и седната до Джак, в изчакване. Настъпи мълчание. Всеки обмисляше какво може да значат тези думи.

????
Гост


Върнете се в началото Go down

Кабинета на директора Empty Свещеният пергамент (Продължение на Тулуза и пътуването до Барселона)

Писане by ???? Нед Май 17, 2009 5:40 pm

- Аз имам известно предположение какво може да е – изведнъж възкликна граф Фьортедо, с което изкара останалите хора в стаята от унеса, в който се намираха. „Това що неможем да променим и е перманентно“ е времето, а чрез знанието, че всяко наше действие чертае съдбата ни, без ние да можем да я променим, тоест че е константна, ни кара да обмисляме добре решенията си, и да я променяме по някакъв начин, което прави живота и съдбата както константна, така и променлива величина. И ние можем да постигнем промяна, нещо като пътуване във времето може би, но ако без да искаме го променим така, че създадем паралелен свят на нашия, то ние ще изчезнем и ще остане само паралелният. Което донякъде не би било лошо ако нашият свят не бе лъч, тоест оригинален, а другият е цикъл, тоест повтарящ се. Това което искам да кажа е – продължи той, забелязвайки объркването по лицата на останалите трима – че може би ще открием начин да променим времето, както и да пътуваме на огромни разстояния в него, а не както с времевръта само почасово. И проблемът е, че промените, които наложим могат или да окажат дребно влияние, което да ни е от помощ, или да създадат глобални промени и разцепване на времевата линия, което ще доведе до разрухата на нашата действителност. А другото няма да е действителност, тоест ще престанем да съществуваме. Останалото е ясно, трябва да разгадаем символите, да сме разумни и смели, ако се решим на такава стъпка. И след като знаем всичко това, трябва да търсим вторият предмет върху истинският дом на символите..пергаментът се намираше под върха на малка пирамида...трябва да разберем точно коя пирамида е малкият модел в пещерата, след което да идем на големият и оттам да чакаме лунната сянка. Това е моята теория накратко...
– Мисля, че звучи доста правдоподобно, пък и май никой не се сеща за нещо друго, така че не ни пречи да опитаме?! - наруши мълчанието Джак, след като Фьортедо бе млъкнал.
– Да, напълно съм съгласен с моят колега и причтел, но въпреки всичката тази информация и идеи имаме един проблем..как ще преминем през входа, за да достигнем до пергамента?
- Много е просто, аз ще дойда с вас – каза с усмивка Роб.
- Роб, не искам да се засягаш, плашиш или да имаш черни мисли, но какво ще стане, ако случайно нещо се случи с теб, преди да достигнем пещерата и пазителите? - попита министърът.
- Е ще трябва да търсите други решения! - още по-весело каза Роб, сякаш мисълта да му се случи нещо беше забавна.
– Добре, това е от мен – каза министърът – на вас оставям да решите оттук нататък как ще процедираме. Аз имам да свърша малко работа, както и да отскоча до Шотландия за един ден, надявам се да имате дотогава готов план за действие. Естествено трябва да мина и да си купя някой неща от Диагон-али. - допълни той с усмивка.
- Добре, ние ще оправим нещата, ти свърши твойте и след един ден и половина те чакам в кабинета ми. - каза Сириус. - Роб ще остане при нас за по-сигурно.
- Разбира се. Трябва ли да присъствам на разпита на заложниците от сферата? - попита Граф Фьортедо.
- Не, ние ще ги разпитаме и после ще ти разкажем всичко – включи се в разговора и Джак.
Сириус, Джак и Роб се изправиха и пожелаха успех на Фьортедо.
- Добре тогава, ще се видим скоро!! - министърът се прегърна мъжки с тримата мъже, след което излезна...


*** продължениена едната част от историята в подземния коридор, към стаята на Слидерин (другата част продължава с директора и заместник директора, а общата след връщането от Шотландия, което започва от подземния коридор)


Последната промяна е направена от Граф Фьортедо на Вто Май 19, 2009 5:38 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти

????
Гост


Върнете се в началото Go down

Кабинета на директора Empty Re: Кабинета на директора

Писане by ???? Нед Май 17, 2009 6:35 pm

...-Сега трябва да измислиме нещо... - каза Джак замислено. - Някой, който познаваме...
-Не знам, не знам - каза Сириус. - Какво можем да направиме...
Джак крачеше напред, назад из кабинета на директора и мислеше задълбочено. Единственото нещо, което го разсейваше беше дразнещата усмивка, която не слизаше от лицето на Роб.
В миг на просветление Хънтър направо исвика:
-Сетих се, сетих се! - започна да крачи още по-бързо из кабинета. - Познавах един човек, старец, който може да чете символи... Казваше се... - той се почеса по брадичката и каза - Уолтър Скриптлесер и живее в ... Хелзингфорш, Финландия ! - каза той.
-Ии...сега какво ще правим? - попита Роб заинтригуван.
-Как какво?! - възмути се Джак. - Отиваме там! Хайде направо ще отидеме там с летежна пудра.Хайде, пригответе се!
Джак облече мантията си и каза:
-Хайде, да вървим!Кажете ясно: "Сивиръс Снейп 14" - каза той, влезе в камината и взе малко от пудрата.Каза ясно:
"Сивиръс Снейп 14"
Започна да се промушва през дестки хиляди магьоснически камини, докато не стигна в една доста старичка камина...

Продължението в "Външният свят." !

????
Гост


Върнете се в началото Go down

Кабинета на директора Empty След срещата във входната зала на училището и пътуването до горите на Шотландия

Писане by ???? Чет Май 21, 2009 6:33 pm

- Върнах се от Шотландия. Всичко мина благополучно! - с тези думи министърът влетя в кабинета на директора. Там седяха Сириус, Джак и някакъв непознат старец – Къде е Роб и кой е този старец? - обърна се Фьортедо към двамата директори.
- Роб е мъртъв, най-лошите ни страхове се оказаха реалност. - каза Сириус.
- А това е.... - започна Джак.
- Уолтър Скриптлесер – прекъсна го старъц, който се изправи и здрависа с министърът. - Приятно ми е да се запознаем.
- На мен също – леко объркано каза Фьортедо. По акцента Ви, Вие сте от...
- Финландия – усмихнато отвърна старецът – Баща ми е англичанин, но съм израстнал Хелзинкфорш близо до Хелзинки.
– Ееех Финландия – замечта се графът – винаги съм искал да ида на екскурзия там, да посетя горещия Хелзинки през зимата.
- Ще останете очарован. За съжаление ни предстоят други неща – с тези думи старецът върна министърът към реалността.
- О да...и Роб – обърна се той тъжно към двамата директори – разкажете какво се случи.
Те започнаха да му разказват за идеята относно разчитането на пергамента и нападението във Финландия, в къщата на стареца.
- Жалко за доброто момче, поне не се е мъчило – каза министърът.
- Да, поне успяхме да спасим Уолтър – рече Джак.
- Това е хубава новина, да, както и аз успях да взема вълшебни нишки и прах от феите. Всъщност почти цялата работа свърши г-ца Стоун. Тя рискува живота си и се справи наистина блестящо.
- Разбира се, тя сега е добре нали? - попита Сириус – имам впредвид всичко мина гладко?
- Да, освен бурята, която в момента бушува навън. Но пък полет в такова време си заслужава, чувстваш се някак си свободен. Както и да е, отново на темата. Аз допусках, че Роб може да стане обект на атаки, затова дълго мислих и търсих решение на проблема с пазачите на входа и имам идеалното решение.
- Което е? - в един глас отвърнаха Сириус и Джак.
- Ще ви разкажа по-късно. Важното е, че имаме алтернативата. Някакви новини от Бил?
- Да. Не е намерил въпросният вид змей и е заминал да го търси далеч на север.
- Добре, така или иначе засега това е крайният вариант. Нека сега да използваме вълшебният прах и нишките. - графът извади кълбото и бутилчицата. Постави го на директорското бюро и отвори шишенцето като внимателно изсипа вълшевбният прах върху кълбото.
- Нека сега всички извадим магическите си пръчки. Съжалявам, но за вашата няма достатъчно материал. - обърна се Фьортедо към стареца, който също извади неговата - Остатъка ще запазя за г-ца Стоун, тъй като го е заслужила. И все пак вашата пръчка ще ми трябва. Може ли?
- Да разбира се, няма проблем – Уолтър подаде пръчката си. Министърът я сложи в джоба си.
Тримата насочиха пръчките си към кълбото.
- Знаете какво да правите? - попита Фьортедо другите двама мъже.
Те кимнаха, след което всички направиха особено движение на пръчките си, като ги превъртяха между пръстите си и казаха „Фортград“. За момет нищо не се случи. Внезапно обаче пръчките завибрираха. Двамата директори и министърът внимателно ги пуснаха. Те останаха във въздуха, насочени към кълбото. Сребърният прах, посипан по него засия и бавно започна сякаш да се просмуква в кълбот. Тънка нишка бавно започна да се извива във въздуха, образувайки спирала. Светлината от сребърния прах и нишката се усилваше изключително много. Сега сякаш в стаята бе много слънчев ден. Пръчките стояха все така непоклатими във въздуха. Над мястото, където бе стояло кълбото сега се извиваше дълга спирална нишка, която озаряваше със светлината цялата стая. Министърът извади другата пръчка от джоба си, насочи я към спиралата и продума: „Иннербауа друти“. Силна червена светлина от четвъртата пръчка се съедини със сребърната нишка, което се разцепи в долния си край на три нишки. В този момент пръчките на директорите и министърът посребряха. Нишките се насочиха към тях като се свързаха с върховете им, сякаш бяха засмуквани от невидима струя. Процесът беше бавен. Стояха така около петнадесет минути и наблюдаваха как пръчките поглъщаха новите магически нишки. Беше красиво. Вълшебният прах се бе разлетял из въздуха и бавно се насочваше и той към върховете. След като не остана нито една прашинка и нито една нишка, пръчките придобиха старият си вид и паднаха с потропване на бюрото.
- Благодаря ви за помощта – Фьортедо върна пръчката на Уолтър и взе своята. Другите двама направиха същото. Превъртяха ги.
- Да, сега е по-подвижна и някак си лека, а в ръката си усещам мощта и – каза Джак.
- Трябва да внимаваме да не попадат в чужди ръце, защото мощта не само се усеща, но и се иползва – отвърна Фьортедо. - сега магиите ни са много по-силни, по-бързи и има по-голям диапазон от действие. Просто тези пръчки плачат за малко експерименти – игриво отбляза той.
– Наистина е така – превърташе си усмихнато все още между пръстите си Сириус.
- Така, сега остава да разпитаме заложниците, да съставим план за пътуването, да ви обясня плана с пазачите и разбира се самото пътуване. Старецът с нас ли ще дойде?
- Мислех си, че е по-добре да го оставим на сигурно място и да занесем пергамента при него... - каза Джак.
- Да, нека остане в замъка, тук е най-сигурно. - допълни Сириус. - Съгласен ли сте?
- Да, след като моят дом е унищожен и вие нямата нищо против, с удоволствие ще остана известно време тук.
- Отлично! Сега ще Ви помоля да изчакате отвън, докато ние разпитваме заложниците, тъй като неможем да рискуваме да загубим и Вас – каза директорър – или...всъщност намерете учителят по вълшебство. Кабинетът и е на седмия етаж. Тя ще се погрижи за Вас. - след тези думи Сириус изпроводи старецът до врата и бързо я затвори след него. Отиде зад бюрото си, бръкна в едно от чекмеджетата и извади сферата със заложниците от Тулуза. - Петима нали така?
- Да. Шестия не пожела да им прави компания – усмихна се граф Фьортедо. - Как мислите да ги разпитваме, един по един или всичките?
- Мисля си, че един по един е по-добре. Далеч от мисълта съм, че те ще могат да се справят с нас – смело допълни Джак – но когато ги разпитваме поотделно ще разберем кога лъжат, а те няма да могат да съгласуват историите си.
- Да започваме тогава! – Сириус насочи пръчката си към кафеникавата сфера, промърмори нещо и я докосна с пръчката си. Отново се появи появи малка дупчица, от която бързо в средата на стаята се появи качулат смъртожаден. Той се втурна към вратата, но преди да е успял да докосне дръжката, Джак замахна с пръчката си и смъртожадният отлетя назад и остана да виси във въздуха. Заместник директора се изхили.
- Хм...май така трудно ще го разпитаме – директорът замахна този път и смъртожадният се срина на близкия стол. - Така мисля е още по-добре!
- Е, нека за всеки случай... - министърът извади своята пръчка и няколко секунди по-късно въжета се увиха около смъртожадния. - Така, нека разпитът да започне...

????
Гост


Върнете се в началото Go down

Кабинета на директора Empty Re: Кабинета на директора

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото

- Similar topics

 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите