Хогуортс
важно е ! Добре дошли в света на Хари Потър ! Имате възможност да се регистрирате и да бъдете пълноправен член на магическия свят. Следвайте стъпките в темата "начало" ,за да имате официален герой. (рекламите ще изчезнат, веднага след като влезете в регистрацията си) За сега виджате само някой форуми, но след като направите стъпките ще се покажат всичките важно е !

Първи ден в "Хогуортс"

Go down

Първи ден в "Хогуортс"

Писане by Принцеса Блеър on Съб Май 30, 2009 8:39 am

Беше първият ден на Блеър в "Хогуортс", но тя вече беше разучила повечето от учениците и учителите. Знаеше, че ако е неутрална, невзрачна и тиха никой нямаше да разбере коя е всъщност. Страхуваше се единствено от амбициозната ученичка Тифани Стоун, която е много заинтригувана от вампирите и тяхната история.
Денят беше прекрасен за разходка – цял ден не беше спрял да вали проливен дъжд и нямаше никой в парка. Докато се разхождаше, Блеър забеляза малката къщичка близо до Забранената гора и по-точно интересната градина пред нея. Огледа. Изглежда нямаше никой. Влезна тихо в двора и започна с любопитство да оглежда различните видове растения. Изведнъж чу шум, идващ от къщата. Като че ли някой жалостно стенеше. Отиде до вратата и почука.
- Кой е? – чу се мъжки глас, а Блеър си отдъхна и се усмихна
- Здравейте! Аз съм новата лечителка и искам да разгледам градината Ви…
Вратата леко се отвори и се показа огромен и раздърпан човек с угрижена физиономия.
- Лечителка?! О, влезте, влезте! Идвате точно на време! Ле-ле, каква трагедия – затръшка се полу-великана
- Има ли проблем? – Блеър пристъпи в малката къщичка и се огледа.
На пода, точно пред камината лежеше и пъшкаше малко драконче. Отпуснатото му тяло не трогна Блеър, но явно загриженият му стопанин беше изключително притеснен.
- Тъкмо щях да го заведа в „Свети Мънго”. Изпуснах го от поглед само за минута…Каква трагедия!
- Какво се е случило с него? – Блеър зададе въпроса по-скоро от учтивост, изобщо не я интересуваше глупавият дракон
- О, горкото! Отиде в забранената гора и едвам го спасих. Един Бог знае какво са му причинили – затръшка се силно притесненият домакин
Принцесата се приближи очевидно спокойна към безжизненото трупче на животното и го огледа, за да прецени сериозността на раните му.
- Мисля, че мога да помогна….Как беше името Ви?
- Хагрид, Приятно ми е! Дано да успеете, госпожице! Ще Ви бъда задължен!
Блеър се усмихна многозначително. „Вече си ми задължен, просто не го знаеш.” Излезна от къщата и отиде в градината, където внимателно избираше различни билки.
Хагрид погледна лечителката. Тя беше облечена с широка и дълга до земята рокля, чийто край беше изкалян и мръсен. Върху нея имаше розова мантия, която нежно се спускаше по извивките на младата жена. Не се виждаше никаква гола част от тялото й, освен пръстите на ръцете й, които бяха дълги и изключително нежни. Независимо, че ги беше заровила в трънливите растения, те не се нараняваха.
- Сложете да кипне вода! – провикна се жената и тръгна към вратата
- Веднага! - сепна се Хагрид. Беше изпитал странно чувство, непознато досега, докато наблюдаваше лечителката. Сякаш беше омагьосан от нейните извивки.
Взе чайника и загря водата. Жената сложи няколко билки в чайника а другите ги притисна към себе си, затвори очи и измърмори нещо. После взе животинчето в скута си и поможи билките към раните му. Държа ги около минута и можеше да продължи още ако не беше звука от чайника, който съобщаваше, че водата е кипнала. Младата лечителка стана и тихо отиде до печката, държейки животинчето в ръце. После го сложи над парата, която излизаше от чайника и Хагрид видя как растенията поставени върху раните на дракончето започнаха да реагират на топлината и да излъчват странна светлина.
„Тази жена или е луда, или е гениална” помисли си той и пристъпи напред, за да вижда по-добре случващото се. Изведнъж от ръцете й изкочи нещо.
- Грейлър! – провикна се Хагрид изпъплен с невероятно щастие – Грейлър! Ти се оправи! Ах, малки приятелю! Толкова се радвам! Повече никога не отивай в тази страшна гора без мен!
Животинчето изглеждаше напълно здраво и безгрижно изграеше с косите на Хагрид.
Блеър гледаше с учудване тази сцена. Чувства като любовта бяха непознати за нея.Тя се дръпна леко и тръгна към вратата. Вече беше време да се прибира.
- Госпожице! Благодаря Ви! Задължен съм Ви, а дори не разбрах името Ви…
- Блеър – усмихна се принцесата – Беше ми приятно да се запознаем, но другия път не разчитайте на късмета и елате направо в Свети Мънго.
- О, разбира се! Благодаря Ви още веднъж!
Хагрид наистина изглеждаше доволен и спокоен. Тази жена дойде от нищото и помогна без дори да го познава. „Сигурно е много добър човек. Със златно сърце” помисли си той докато я гледаше как се отдалечава в дъжда.
Блеър се усмихваше докато вървеше към портата „Хагрид…може да те използвам някой ден. Сигурно знаеш много тайни за учителите в „Хогуортс”, а човекът когото търся е един от тях…”

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите