Кабинетът на заместник министъра
2 posters
Страница 1 от 1
Re: Кабинетът на заместник министъра
Еййй ама аз съм имала и кабинет Колко съркана тряа да съм, че да разбера чак сега
Янка Хейл- Заместник Министър на Магията
Re: Кабинетът на заместник министъра
Янка се магипортира директно в кабинате си.
Стаята беше ярко осветена. Старото бюро беше от слонова кост. Беше го спечелила на игра на магьоснически покер, когато беше едва на 7 години, в далечната 1678 (винаги и се бяха отфавали сякакви игр с карти, не че беше толкоа добра, а просто притежаваше дарбата на вижда в очите на опонентите си и да разчите движенията и мимиките им.). Пред бюрото имаше два стола, а зад него в огромно кресло седеше Янка Хейл. Всички мебели в стаята баха в същия нюанс на слоновата кост, както бюрото, а самата стая беще катранено чера. За повечето магьосници, минали през нейния кабинет, тази комбинация беше стряскаща, но на нея и действаше изключително успокояващо.
Често пъти Янка се чудеше как щеше да протече живота й, ако не беше измислила отварата за безсмъртие и кога точно щеше да умре. Но в този момент не тези мисли я бяха налегнали. Слег гледката на Мракон-Али, магьосницата знаеше, че министъра със сигурност имаше пръст в случилото се, а по мащабите на трагедията – че той не е бил сам.
“Въпросът, обаче е – кой е бил с него? Блеър? Някой друг? Имаше ли други като тях? Е ... въпросите са много ... не е само един. Но на който и от тях да получа отговор, ще имам отговорите и на останалите.”
Янка се замисли. Знаеше, че не може да предаде министъра. От толкова години бяха приятели, свързваха ги много неща.
“ Но .. явно и доста ни различават... Въпреки че сега, след като знам какъв е .. или какво е, всички негови странности, които преди не можех да си обясня, сега придобиваха смисъл. – мислеше тя. – Трябва да свърша някои работи преди да искам обяснения от него. Все пак имам едно предимство, ако изобщо мога да го нарека така – той не знае, че аз знам. Фьортедо си мисли, че Блеър е изтрила спомена ми за онази нощ в кабинета му, но .. никой не предполага за отварата, възвръщаща спомените.”
Хейл изкара от джоба на мантията си един телефон и докато набираше някакъв номер си мислеше:
“Обожавам тези мъгълски джунсжурийки, толкова лесно се използват и не заемат много място”
І- Мъро Хейл на телефона.
- Стягай багажа!
- Защо? Къде ще ходим?
- Ще ти обясня като се прибера. Ти приготви един куфар, не много голям, ще отсъстваме най-много два дни.
-Ахаа.... Не ми звучи добре. Да няма връзка с ...
-Казах, че ще ти обясня като се прибера. – прекъсна го посредата на изречението Янка – И сложи топли дрехи. Отиваме на хладно място.
И затвори телефона.
“Време е да разнищя тази история!”
Стаята беше ярко осветена. Старото бюро беше от слонова кост. Беше го спечелила на игра на магьоснически покер, когато беше едва на 7 години, в далечната 1678 (винаги и се бяха отфавали сякакви игр с карти, не че беше толкоа добра, а просто притежаваше дарбата на вижда в очите на опонентите си и да разчите движенията и мимиките им.). Пред бюрото имаше два стола, а зад него в огромно кресло седеше Янка Хейл. Всички мебели в стаята баха в същия нюанс на слоновата кост, както бюрото, а самата стая беще катранено чера. За повечето магьосници, минали през нейния кабинет, тази комбинация беше стряскаща, но на нея и действаше изключително успокояващо.
Често пъти Янка се чудеше как щеше да протече живота й, ако не беше измислила отварата за безсмъртие и кога точно щеше да умре. Но в този момент не тези мисли я бяха налегнали. Слег гледката на Мракон-Али, магьосницата знаеше, че министъра със сигурност имаше пръст в случилото се, а по мащабите на трагедията – че той не е бил сам.
“Въпросът, обаче е – кой е бил с него? Блеър? Някой друг? Имаше ли други като тях? Е ... въпросите са много ... не е само един. Но на който и от тях да получа отговор, ще имам отговорите и на останалите.”
Янка се замисли. Знаеше, че не може да предаде министъра. От толкова години бяха приятели, свързваха ги много неща.
“ Но .. явно и доста ни различават... Въпреки че сега, след като знам какъв е .. или какво е, всички негови странности, които преди не можех да си обясня, сега придобиваха смисъл. – мислеше тя. – Трябва да свърша някои работи преди да искам обяснения от него. Все пак имам едно предимство, ако изобщо мога да го нарека така – той не знае, че аз знам. Фьортедо си мисли, че Блеър е изтрила спомена ми за онази нощ в кабинета му, но .. никой не предполага за отварата, възвръщаща спомените.”
Хейл изкара от джоба на мантията си един телефон и докато набираше някакъв номер си мислеше:
“Обожавам тези мъгълски джунсжурийки, толкова лесно се използват и не заемат много място”
І- Мъро Хейл на телефона.
- Стягай багажа!
- Защо? Къде ще ходим?
- Ще ти обясня като се прибера. Ти приготви един куфар, не много голям, ще отсъстваме най-много два дни.
-Ахаа.... Не ми звучи добре. Да няма връзка с ...
-Казах, че ще ти обясня като се прибера. – прекъсна го посредата на изречението Янка – И сложи топли дрехи. Отиваме на хладно място.
И затвори телефона.
“Време е да разнищя тази история!”
Янка Хейл- Заместник Министър на Магията
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
|
|