Лунната поляна

[????]

Не много навътре в Забранената гора, по-скоро съвсем в началото се криеше най-магичната поляна из пределите на училището. Цялата бе обсипана с безброй прекерасни ледено-сини цветя. През деня те бяха почти бели, но вечер щом нахлуеше лунната светлина цветовете им преливаха към сребисто-сини до съвсем бледо лилаво. Това място беше толкова вълшебно, че можеше да стоиш с часове и да гледаш неговата прелест. Всяко нещо изглеждаше толкова красиво - навярно даже най-грозния торен червей ще има своя чар. Тук често идваха влюбени двойки, но и ученици, които обичаха да нарушават правилата или ценяха красотата. Любопитни животни, най-често еднорози, които тъкмо се вписваха в цялата картина, прошумоляваха покрай храстите и гледаха хората, които се бяха престрашили да навлязат в гората. Открилите поляната обичаха да я посещават често, защото тя бе едно най-красивите места наоколо, но винаги стояха нащрек, защото все пак бяха в пределите на гората.

[Джейн Волтури]

Отново, ден след ден по небето нямаше нищо друго освен облаци. Естествено, имаше и изключения. За нещастие днес бе от обичайните дни. Две момичета крачеха из парка, в посока Забранената Гора. Там се намираше Лунната поляна. Момичетата бяха облечени в черни униформи, имаха червено-жълти шалове. Да, бяха от дом Грифиндор и да, това бяха Джейн и Хърмаяни.
Най-сетне прекосиха пътя от замъка до поляната. Седнаха. Джейн крастоса краха и зачака Хърмаяни да заговори първа. Не искаше да разваля красотота на място. Бяха открили тази така хубава полянка сравнително скоро. Вече бяха обсъдили всичко тук, до най-малкия детайл, затова русокоската знаеше че приятелката й ще заговори за нещо друго.
- Хубаво е че сме тук, но не виждам защо все трябва да е така мрачно, дъждовно. - рече Грейнджър.
- Да, наистина.. мислех че първата ми година тук в Хогуортс трябва да е по-забавна.. - натъжено отговори Волтури.
- Да, ами в Бобатон хубаво ли е?! - попита любопитно другото момиче.
- О, да.. прекрасно е, всичко е прекрасно. - заразказва русокоската.
- Ами, може ли да ми разкажеш повече за замъка и за всичко.. - полюбопитства Хърмаяни.
Джейн тъкмо се канеше да отговори, кгато някъде наоколо проблясна светкавица, а в далечината прокънтя гръм.
- О не, явно започва буря.. да се прибираме. - предложи Волтури.
Без да отговаря, Хърмаяни стана. Двете тръгнаха към замъка. Той изглеждаше доста страховит на фона на проблясващите светкавици и звучни гръмотевици. Да, беше страшничко. Грифиндорките се затичаха. Буряте бе почнала, дъждът се сипеше. Целите мокри, момичетата побутнаха голямата врата, от която се влизаше в замъка. Пантите й проскърцаха звучно. Джейн и Хърмаяни се вмъкнаха бързо вътре. Запътиха се към кулата на Грифиндор, а всички останали минаващи ученици ги оглеждаха, чудеха им се защо са толкова мокри..

[Хърмаяни Грейнджър]

Денят бе хубав .Облачетата пухкави и малки,по нищо не личеше да наближава лошо време кто вчера.Това бе любимото време на момичето.Тя се разхождаше към посока Задбранената гора докато не стигна до едно място,наречено Лунната поляна .Съвсем наскоро,едвам вчера тя и приятелката й Джейн откриха това приказно пълно с магия място.Тук всичко бе идеално красиво
,а след вчерашната буря по тревата имаше роса от която всичко блестеше в изящни отенъци.Слънчевите лъчи се прокарваха леко,но не натрапчиво.Как ли ще изглежда това място по здрач зачуди се грифиндорката ... и се реши да намине някой път з,за да разбере.Тя седна на полянката и се взря около себе си бе сама в ранната утрин на прекрасния ден .Това вълшебно място и напомняше за едно приказно място на около 50 метра от дома.Хърмаяни заобича това място още първия път щом го зърна.Тя легна на тревата и се взря в небето,а след това се замечта,но не за дома .Не тя не бе тъжна днес ,защото бе открила истински и незаменими приятели в лицата на Хари и Джейн.Спомни си за прекарания ден с Джейн Волтури и се зарадва.Всичко беше като в приказка .До Грейнджър се приближи един еднорог ,който й направи знак да го погали.Момичето с изключителна прецизност и нежност докосна меката му грива.
То й показа че му хареса,а тя му прошепна -Съншайнсъгласна ли си за името момиче... .Еднорога поклати положително глава и се отдръпна няколко метра в страни ,за да се храни.
Грейнджър седна отново и се любуваше на животното когато то изведнъж побягна,а тя се учуди защо.Видя цяло стадо от около 20 еднорози и се зарадва.Утрото бе идеално,а Съншайн
бе първия еднорог които момичето бе докосвала.Момичето си помисли ,че вече е време да тръгва и стана.Огледа се за последно и си обяща ,че често ще идва тук.Това бе любимото й място сега ,то я изпълваше само с положителни емоции.Хърмаяни тръгна извън гората и влезе в замъка.

[Sponsored content]