Отдел "Увреждания от магии и проклятия"
2 posters
Страница 1 от 1
Отдел "Увреждания от магии и проклятия"
by Сириус Блек Вто Мар 31, 2009 1:13 pm
Тук ще са имената на пациентите и личната им информация, При спешност в тази област ще се идва първо тук на преглед и ще се настанява в стая.
Сириус Блек- Директор, преп-л Трансфигурация и рък-л на "Грифиндор"
Re: Отдел "Увреждания от магии и проклятия"
by Янка Хейл Чет Юни 11, 2009 2:24 pm
Янка отвори очи. Чувстваше се уморена и зашеметена.
“Къде съм?” Опита се да се изправи, но ужасна болка премина по тялото й. Цялото беше покрито с рани и синини. “Какво се е случило с мен?” Хвърли бегъл поглед на помещението, където се намираше. Намираше се в не много голяма стая. Тавана беше целия в малки лампички, които пръскаха мека, приглушена светлина и по белите стени се очертаваха сенките на няколко легла, покрити с бели чаршафи.
”Свети Мънго?” – учуди се тя – “Какво правя ..” – остра болка, в главата, прекъсна мисълта й. Сякаш някой забиваше пирони в нея. След това в главта й, започнаха да се появяват замъглени картини – тъмна стая, размазани фигури – две или три, крясъци ..
“Какво става с мен? Или семейството ми до такава степен ме е подлудило, че съм стигнала до психиатрията, но тогава защо цялото ми тяло е в цинини?, или ... нещо е станало. Но какво?” – замисли се тя.
Янка имаше способността бързо да се взима в ръце и започна да разсъждава на ум:
“Така ... Последното нещо, което си спомням е как излизах от кабинета на Граф Фьортедо и видях онази жена. Беше много красива и въпреки че я видях само за секунди, усетих, че има нещо в нея. Излъчваше същата онази тайственост, която до сега съм срещала единствено при графа... После отидох в кабинета си .. или .. не ... върнах се при министъра ... Боже господи, спомням си онази жена ...” в този момент Янка си спомни името й – “ Блеър... Така се казва... Спомням си нея, а не помня какво се е случило с мен... Това е странно...” – продължаваше да разсъждава тя.- “ Мисля, че влязох отново ..”
Мислите й бяха прекъснати от почукване на вратата
-Будна ли си вече? - разпозна гласа на графа.
Той влезе в стаята следван от принцеса Блеър.
-Бяхме започнали да се притесняваме за вас. – гласа на лечителката се стори на Янка много познат, сякаш го беше чувала и преди.
Янка Хейл- Заместник Министър на Магията
Re: Отдел "Увреждания от магии и проклятия"
by ???? Съб Юни 13, 2009 8:08 am
Помъчи се да се сети, но остра болка в главата я отказа от повече размисли по темата. Затова тя насочи вниманието си към двамата души, които стояха до нея и я гледаха.
– Как сте, г-це Хейл? - усмихнат поздрави графа. - Тежка нощ гледам. Добре че г-ца Блеър беше в министерството точно когато се случи.
Ето откъде и беше познат този глас и тази жена. Янка попита:
- Какво се е случило? Наистина нищо не помня - в гласа и имаше лека тревога.
– Не се притеснявайте, всичко е наред. Ще се оправите до довечера. - проговори и Блеър - имате леко сътресение и слаба амнезия. Снощи имаш буря и светкавица удари сградата. Явно сте била на неподходящото място. Важното е, че сега всичко е наред.
– Да, пък и аз не се чувствам толкова зле, малко ме боли тук там, но започва да минава.
- Отлично! - зарадва се министърът - Ако искате....в този момент той се вцепени. - Извинете ме за момент. Поговорете си, аз отивам да си наплискам лицето с вода. Той остави двете жени озадачени и излезна от стаята. За момент се зачуди защо Блеър не е усетила това, което той усеща. Може би..защото беше жена. Той тръгна по коридора. Беше празен. Точно когато се канеше да завие по един друг коридор надясно, той замалко не се сблъска с една жена. Огледа я. Беше изключително красива, облечена в бяло, а ароматът и...ароматът и просто го унищожаваше целия. Двамата се разминаха на малко разстояние един от друг, като погледите им се срещнаха. Фьортедо неможа да издържи на аромата, затова се обърна и каза:
- Почакайте.
– Да, проблем ли има? - отвърна лечителката, която помисли, че Фьортедо е някой от пациентите и.
– Ни най-малко. Аз съм само на посещение тук. Просто исках да Ви кажа, че ухаете невероятно. Как се казвате?
– Мерси - засмя се жената и каза - Люси Блек, а Вие?
– Аз съм граф Фьортедо. - отвърна министърът като гледаше жената хищно и с желание. Ароматът и сякаш изгаряше всяка една негова част от тялото. Да и устои беше огромно изпитание. Устните, кожата, очите и..всичко в нея го подтикваше да говори:
– Имала ли сте понякога изгарящото желание да се потопите в неизвестното? - погледът му бе станал леко зловещ. Жената имаше чувството, че Фьортедо проникваше в глава и. Думите му звучаха някак тихи и тайнствени.
– Да, имала съм. - Блек проговори, а погледа и не се отместваше от този на графа. В него нямаше капка страх или колебание, породени от случващото се. Това се хареса на Фьортедо, който се приближи до нея и още по-тихо каза, гледайки я все още някъде дълбоко в очите:
- Тогава..ще ми окажете ли огромното удоволствие да Ви видя отново? Още довечера.
- И къде искате да се видим?
– Не ми казахте искате ли да се видим? - отвърна с лека усмивка графът. - Но след като вече попитахте...мислех си, че гората до замъкът Кьортингхаусен, близо до Варщайн ще е идеално място. Ще се видим ли там?
- Защо толкова държите да се видим..и то точно там? - не се отказа да задава въпроси Блек.
– Немога да Ви кажа сега, но ако дойдете, обещавам да ви разкажа всичко.
- Ще дойда - г-ца Блек каза това с твърдост в гласа си. Не бе сигурна дали харесваше този зловещ човек, но все пак нещо в него я привличаше. Очевидно бе, че той също трудно прикриваше своите желания. - Незнам къде се намира мястото, за което споменахте.
Фьортедо бръкна в един от вътрешните си джобове и извади малко синьо камъче, на пръв поглед съвсем обикновено.
- Това камъче е от гората, в която ще се видим. Върху него е приложена специална магическа сила. Просто ще трябва да го вземете в лявата си ръка, да го стиснете здраво и да се магипортирате, като съсредоточите мисълта си върху камъчето и вида му, а не върху мястото за магипортация. Така ще се озовете на точното място. Аз ще съм там и ще Ви чакам. Дванадесет часа и тринадесет минути. - той внимателно взе ръката на г-ца Блек, постави камъчето в нея и внимателно сви пръстите и в юмрук, като задържа ръцете си върху нейните. Жената усети нещо като хладнина от тях, но и някаква наелектризираност, която притъпяваше усещането за студ. За миг стояха така. След това дръпнаха ръцете си и всеки тръгна по своя път...
– Как сте, г-це Хейл? - усмихнат поздрави графа. - Тежка нощ гледам. Добре че г-ца Блеър беше в министерството точно когато се случи.
Ето откъде и беше познат този глас и тази жена. Янка попита:
- Какво се е случило? Наистина нищо не помня - в гласа и имаше лека тревога.
– Не се притеснявайте, всичко е наред. Ще се оправите до довечера. - проговори и Блеър - имате леко сътресение и слаба амнезия. Снощи имаш буря и светкавица удари сградата. Явно сте била на неподходящото място. Важното е, че сега всичко е наред.
– Да, пък и аз не се чувствам толкова зле, малко ме боли тук там, но започва да минава.
- Отлично! - зарадва се министърът - Ако искате....в този момент той се вцепени. - Извинете ме за момент. Поговорете си, аз отивам да си наплискам лицето с вода. Той остави двете жени озадачени и излезна от стаята. За момент се зачуди защо Блеър не е усетила това, което той усеща. Може би..защото беше жена. Той тръгна по коридора. Беше празен. Точно когато се канеше да завие по един друг коридор надясно, той замалко не се сблъска с една жена. Огледа я. Беше изключително красива, облечена в бяло, а ароматът и...ароматът и просто го унищожаваше целия. Двамата се разминаха на малко разстояние един от друг, като погледите им се срещнаха. Фьортедо неможа да издържи на аромата, затова се обърна и каза:
- Почакайте.
– Да, проблем ли има? - отвърна лечителката, която помисли, че Фьортедо е някой от пациентите и.
– Ни най-малко. Аз съм само на посещение тук. Просто исках да Ви кажа, че ухаете невероятно. Как се казвате?
– Мерси - засмя се жената и каза - Люси Блек, а Вие?
– Аз съм граф Фьортедо. - отвърна министърът като гледаше жената хищно и с желание. Ароматът и сякаш изгаряше всяка една негова част от тялото. Да и устои беше огромно изпитание. Устните, кожата, очите и..всичко в нея го подтикваше да говори:
– Имала ли сте понякога изгарящото желание да се потопите в неизвестното? - погледът му бе станал леко зловещ. Жената имаше чувството, че Фьортедо проникваше в глава и. Думите му звучаха някак тихи и тайнствени.
– Да, имала съм. - Блек проговори, а погледа и не се отместваше от този на графа. В него нямаше капка страх или колебание, породени от случващото се. Това се хареса на Фьортедо, който се приближи до нея и още по-тихо каза, гледайки я все още някъде дълбоко в очите:
- Тогава..ще ми окажете ли огромното удоволствие да Ви видя отново? Още довечера.
- И къде искате да се видим?
– Не ми казахте искате ли да се видим? - отвърна с лека усмивка графът. - Но след като вече попитахте...мислех си, че гората до замъкът Кьортингхаусен, близо до Варщайн ще е идеално място. Ще се видим ли там?
- Защо толкова държите да се видим..и то точно там? - не се отказа да задава въпроси Блек.
– Немога да Ви кажа сега, но ако дойдете, обещавам да ви разкажа всичко.
- Ще дойда - г-ца Блек каза това с твърдост в гласа си. Не бе сигурна дали харесваше този зловещ човек, но все пак нещо в него я привличаше. Очевидно бе, че той също трудно прикриваше своите желания. - Незнам къде се намира мястото, за което споменахте.
Фьортедо бръкна в един от вътрешните си джобове и извади малко синьо камъче, на пръв поглед съвсем обикновено.
- Това камъче е от гората, в която ще се видим. Върху него е приложена специална магическа сила. Просто ще трябва да го вземете в лявата си ръка, да го стиснете здраво и да се магипортирате, като съсредоточите мисълта си върху камъчето и вида му, а не върху мястото за магипортация. Така ще се озовете на точното място. Аз ще съм там и ще Ви чакам. Дванадесет часа и тринадесет минути. - той внимателно взе ръката на г-ца Блек, постави камъчето в нея и внимателно сви пръстите и в юмрук, като задържа ръцете си върху нейните. Жената усети нещо като хладнина от тях, но и някаква наелектризираност, която притъпяваше усещането за студ. За миг стояха така. След това дръпнаха ръцете си и всеки тръгна по своя път...
????- Гост
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите|
|
|