Записване за Грифиндор

by **Сириус Блек** Пон Мар 30, 2009 1:54 am

Трябва да напишете едно РП как се явявате на пробите за да ви одобрим.Решете за какъв от свободните постове ще се борите. Ето ги:

пазач - свободно!
Джейн волтури - бияч
Адриън бъркли - бияч
Джини Уизли - гончия
Хари Потър - търсач
Ема Уотсън - гончия
Хърмаяни Грейнджър - гончия

by **Ема Уотсън** Вто Апр 07, 2009 3:07 am

Времето беше приятно и топло.Златистите лъчи на слънцето огряваха куидичното игрище,където щяха да се проведат пробите за отбора на Грифиндор.Ема дойде с метла в ръка и отиде до професор Блек.
-Ами,аз искам да съм гончия,виждам,че има още две свободни места.-каза Ема и се усмихна насилно.
Ръководителят на Грифиндор кимна и момичето се качи на метлата си.Бавно и полека сложи единия крак от едната страна,а другия от другата.
"-Спокойно!Знаеш да летиш!Покажи им какво можеш!Само внимавай!"-казваше си Уотсън.
Метлата й беше много бърза и можеше да падне или да я остави без контрол.
Ема стъпи здраво на земята и след няколко минути се отблъсна.Литна много бързо.Отначало не можеше да пази равновесие,но после се уравновеси.С грациа летеше около игрището.Демонстрира и ловкост,бързина и умения да лети на метлата си.
Следваше най-страшното и опасното нещо-да се изправи на метлата без да се държи.Това го беше упражнявала много време,но пак се притесняваше.Леко се пусна с ръце.Притеснено стъпи на дървената хватка и краката й препереха.Но успя!Стъпи и се изправи на метлата.Това бе нещо невероятно.Джини и Хари,които бяха с нея започнаха да викат и да я укоражават.Приятелите й бяха минали вече и бяха одобрени за пост в отбора.След малко Ема скочи на метлата си и отново седна грациозно на нея.Направи още една бърза обиколка и се приземи при професора,за да разбере дали е одобрена.

by Джини Уизли Вто Апр 07, 2009 3:17 am

Пробите бяха в Петък следобед от 17:00 часа. Времето навън беше невероятно добро за летене. Слънцето грееше и бе топло, имаше пухкави бели облаци тук там и лек попътен вятър - наистина идеално време за летене. Когато стана 16:30 момичето се отправи към куидичното игрище със своята метла и щом стигна побърза да се преоблече , за да полети пробно няколко кръгчета... Тази възможност обаче не и бе указана , защото професор Блек бе вече на игрището а също и останалите Грифиндорци събрали се за пробите. Когато дойде нейният ред тя се отласна от земята , но не бе много сигурна в това което ще направи... тя кандидатстваше за гончия и професор Блек и даде куофъла... момичето имаше право само на 5 опита, защото имаше наистина много кандидати... първите 2-3 опита тя вкара без проблем , обаче последните 2 и се сториха много трудни, сигурно от вълнението... когато беше изстреляла всичките си удари и всичките бяха минали успешно през головите стълбове Джини направо не повярва на това което се случва, направи щастливо салто с метлата си във въздуха и слезе на земята. Там професор Блек я поздрави и й каза да изчака на пейката която се бе появила наблизо. Там чакаха някой от хората минали изпитанието... там беше и Хари и Джини седна до него.

by **Хари Потър** Вто Апр 07, 2009 3:38 am

Пробите бяха в Петък следобед , а времето беше страхотно.. Пухкавите бели облаци по небето , се плъзгаха бавно и нежно .. Часът бе 16:30 и Хари тръгна с метлата си към куидичното игрище.. Когато пристигна на игрището , грифиндореца бе много съсредоточен в това което прави.. Той Яхна метлата и се понесе в въздуха. Неговата работа , бе да хване 3 пъти Златният Снич , защото все пак той кандидатстваше за ТЪРСАЧ ... Първоначално , му бе малко трудно да запази равновесие защото никога не се бе качвал на Метла ... Хари се засили към снича и бе решен на всичко , да го Хване , а когато протегна ръката си и овеличи скороста с метлата си , Той хвана СНИча .!! Според правилата обаче , грифиндорецът трябваше да хване снича поне още веднъж а този път му се струваше , че малкото топче лети още по-бързи и коварно от предишния опит... Сничът започна да се извисява нагоре в облаците а Хари го следваше без да спира .. Момчето вече мислеше да се отказва , защото не бе сигурен във възможностите си за това колко по високо може да стигне , а през това време сничът рязко обърна посоката и се понесе на долоо .. Потър не се поколеба и направи рязка маневра , след която се засили към земята .. Мишената се движеше много бързо , а той неможеше да я достигне и реши да се изправи на метлата , след което се протегна и се сгромоляса на земята .. Всички които седяха на пейката се притесниха и тръгнаха към момчето , но той стана и показа на всички че е хванал снича!! Професор Блек изглеждаше доволен и каза на Хари ,че всичко е било много добре и посочи пейката , зада може момчето да си почине .. Хари седна до Джини и я прегърна ..!!

by **Хърмаяни Грейнджър** Вто Апр 07, 2009 5:32 am

Хърмаяни бе стигнала там твърде рано към 4:30 а то започваше от 6:30.Времето бе изключително приятно ...златисти лъчи проникваха нежно през косата й,пухкавите облаци се брояха на пръсти и като цяло небето бе ясно и примамливо за летене.Нежния полъх на вятъра бе приятен и галеше кожата.Понеже бе пристигнала по-рано тя яхна метлата си за няколко пробни кръгчета.Тогава се появи проф.Блек .Дойде нейния ред а той бе очно след Джини .Момичето се зачуди какво прави тъй като Джини бе направо върха и не бе сигурна дали може като нея.Тя кандидатстваше за гончия и проф.Блек й даде куофъла и 5 опита.Тя се отласна от земята и вкара без проблем първите 2 ,но за нея ставаше все по-трудно, но се справи и с останалите 3. Невярваща тя исписа УРА! на небето и се приземи.Професорът й каза да изчака резултата на пейката при Джини и Хари.

by **Сириус Блек** Сря Апр 08, 2009 1:45 am

Одобрени сте, но имам забележки към Хърмаяни. За сега тя ще бъде на изпитателен срок, защото пише много кратки РП-та Kid

by **Адриън Бъркли** Пон Май 18, 2009 1:01 pm

Аз пробвам за бияч.
Имената аз ще си ги измислям (сън).

Времето съвпадаше идеално с настроението на Адриън. Момичето вдигна глава и намусено заби поглед в тъмните облаци, които бяха надвиснали над играчите. Някои капки от засипалия се от няколко секунди ситен дъждец се сблъскваха с лицето на момичето и бавно се спускаха по поруменелите й от вятъра бузи. Тъмните й очи изглеждаха уморени, а лицето й като цяло - някак си тъжно и безмълвно. Момичето отпусна главата си надолу и тихо въздъхна. Цялата тази няколкосекундна идилия бе прекъсната от познат за грифиндорката звук, който караше кожата й да настръхне. Чуваше как блъджърът с бясна скорост прорязваше студения вятър и се приближаваше към нея. Бъркли направи рязко снижаващо движение, точно навреме за да опази рамото си. Внезапен замах и запрати топката към Жаклин, в която в момента бе куофъла. От неочакваната атака слидеринката загуби за малко контрол над метлата си и смени посоката, но бързо се съвзе и продължи устремено да лети към головите стълбове на червените. Ади вдигна учудено вежда. Не знаеше дали първокурсничката бе изкарала късмет или наистина бе добра. Но повече клонеше към първото...
Бъркли бързо загърби всички мисли и се снижи над метлата. Скоростта видимо се усили и Адри вече бе на метри зад Жаклин, заедно с Джейк и Анди. Няколко метра настрани Нейт току що бе отбил Алекс от пътя й към Жаклин. Сега бе ред на атаката на Бъркли над слидеринците. Тя мина малко настрани от Колдан и само изчака най-удобния момент, за да запрати блъджъра по нея. Този път късметът на слидеринката не проработи и сега куофъла свободно падаше надолу. Но не за дълго. Попадайки в ръцете на Джейк, силни възгласи се чуха от трибуните на лъвовете. Капитана без да чака и секунда се запъти към стълбовете на зелените. Грифиндорци продължаваха да викат и аплодират. Несъзнателно тънка усмивчица се изниза на лицето на Ади. Погледът й попадна върху Нейт, на поне 30 метра от нея, и тя приятелски му помаха. Той й отвърна с усмивка, която обаче след секунда изчезна. Очите му се разшириха, устата му зейна отворена и той започна някак си странно да й ръкомаха.
"Какво?!"
Адриън не проумяваше. Какво искаше да й каже?
Тълпата сякаш започна да вика по силно. Момичето започваше да се обърква от всичкото това викане. Какво ставаше? Тези 5 секунди и се сториха по дълги от десет минути.
-Адриън залегни! Бързо! - гласът на Клеър свали Бъркли на земята.
Биячката инстинктивно се мръдна настрани. И то точно навреме. Блъджър прелетя на сантиметър от лицето й. Толкова близо. За първи път. Чувстваше сякаш сърцето й щеше да изскочи докато гледаше отдалечаващата се топка. На косъм.
-Благодаря. - тихичко измрънка тя, когато Клеър се приближи до нея.
Търсачката само я потупа по рамото и всички отново продължиха играта.

by **Джейн Волтури** Пон Май 25, 2009 11:14 am

И аз за бияч. :]

Джейн вървеше към куидичното игрище. След около десет минути щеше да се проведе пробата за новия отбор на Грифиндор. Момичето не бе много доволна. Бе видяла, че постовете в които беше най-добра са вече заети. Нямаше места нито за гончия, нито за търсач.. гадно, много гадно. От останалите предпочиташе поста на бияч-а. Грифиндорката пристигна. Там вече се бяха събрали повечето ученици. Волтури бе притеснена. Не бе чак толкова добра с бухалката, поради доста слабичкото си тяло. Когато п-р Блек извика името й тя замръзна. По лицето й се исписа голяма следа от притеснение.
- Хайде, ще се справиш! - окуражи я Хъмаяни, която вече бе минала.
Джейн се качи на метлата си. Със силно отбутване полетя. Тя направи няколко кръгчета над игрището и се спусна на земята. Там учителя й подаде бухалката. И отново полетя. Някой пусна блъджъра, а Джейн се спусна към него. Алек я беше научил на някой трикове, как да удари топката по-силно.
"Е, хайде, по-смело.. не искаш брат ти да ти се присмива после" си мислеше. Алек нямаше да и се присмива, тя самата го знаеше.. но просто искаше да си втълпи смелост по някакъв начин. Блъджъра приблиаваше.. три, две, едно - русокоската удари с всичката сила, която имаше. Топката наистина полетя бързо, след около двайсетина метра удари една мишена, издигната с магия във въздуха. След няколко успеши удара, като този п-р Блек повика момичето. Грифиндорката бавно носочи метлата си надоло, с плавно завъртане се озова на земята. Краката й докоснаха тревата. Колко странно беше усещането когато слезе от метлата. Чувстваше се лека.. много лека. Лъчезарната й усмивка се настани на лицето й. Беше сигурна че се е справила.
- Много добре, сега може да изчакаш на пейката. - посъветва я учителя.
Волтури се насочи към пейката и седна до Хърмаяни. Докато чакаха, двете се разприказваха за любимите им отбори..

by Sponsored content

Записване за Грифиндор

Записване за Грифиндор

Re: Записване за Грифиндор

Re: Записване за Грифиндор

Re: Записване за Грифиндор

Re: Записване за Грифиндор

Re: Записване за Грифиндор

Re: Записване за Грифиндор

Re: Записване за Грифиндор

Re: Записване за Грифиндор