Лас Вегас, Съншайн Стрийт 666

Аз и Блейзи се прибрахме. Сложих го на леглото и се преоблякох с дълга до коленете нощничка:

Затанцувах из стаята. Щастието витаеше около мен. Това ми харесваше и дори си тананиках:
- Ей, ти виждал ли си как, сутрин тихичко зората,
руменее цвят по цвят и довежда светлината( за тези, който искат продължението: http://www.vbox7.com/play:0dacac17 )
ПОсле си легнахме, сънувах, че съм на гости на слъцето, топло, обичливо...

Магипортирах се в стаята си. Котето спеше в удобното си легълце и мъркаше. Свалих маската и я оставих на нощното си шкафче. Отворих гардероба и си облякох нощничка:

После оставих хубавата рокля между другите:

Мързеше ме да се качвам до горе да яоставя в другите гардероби. Дръпнах завивката си и си легнах. Зачетох една книга и я оставих върху маската. Само едно малко ъгълче от маската стърчеше...

Излежавах се до късно. Мислех за снощната лудост. Ами ако министъра разбереше, ами ако решеше да ме накаже. Нямаше как да разбере, все пак нигока до сега не бях го виждала. Той не ме познаваше, а и аз него. Проблема решен, щях да го избягвам и готово. Нямаше да го гледам в очите, защото щеше да разпознае погледа ми. Защо изибщо мислех за това. Разровиих се в гардероба си и облякох това:

Нахраних си писенцето и седнах на терасата, която беше ан моята стая. Там гушках пухкавия си домашен любимец, докато не чух звън от врата долу...

Усмихнах се и наведох глава надолу. Тоя граф, олеле, а защо му беше тоя компас. Кзах:
- Изчакайте ме с котето тук!- качих се по стълите до стаята и се зарушках. В съндъка с мистични неща, както аз им виках не наерих това, което исках да намеря. Порушках и в гаредроба- м, нем няма и следа. Чантите, манти, цялата стая се разтури. Накрая в едно джобче на едно яке открих прослувутият компас. Щракнах с пръст и всичко бе подредено. Чух:
- Уау!- обърнах се и видях принца, с когото танцувах снощи облегнат до врата държащ котето ми. Погледите ни се срещнаха. Ето пак оная магична часр изпълнена с енергия. Бързо отмести своя и му подадох компаса:
- Ето заповядай!- той кимна и разстърси главата си:
- Дам, благодаря! Имате ппрекрасни очи, мога ли да ги видя пак?- тоя луд ли беше:
- Нем, мои са си! Нещо друго Графе?

- Пепеляшка?- мигах с недоумения. Цялата бях бребледняла:
- За какво става дума? - чудех се за някое удобо извинение, но не откривах такова. Графа каза:
- Ти си странната жена от снощи нали?- поклатих глава в знак на отрицание. Той повтори:
- Танцувахме, не помниш ли? Откъде тогава имаш маската?- казах първото, коот ми дойде на ума:
- Подариха ми я с книгата.- усмихнах се доволна от себе си. Извинението не беше кой знае колко добро, но вършеше работа. Фрага зададе следващ въпрос:
- Откъде купи книгата?- завъртях очи:
- От мъгълска книжарница!- той смени изражението си, явно премисляше всичко. Надявах се да ми каже какво мисли...

Избоботих под носа си:
- Просто перфектно, няма и що!- затръшнах врата и влязох вътре. Седнах на креслото в хола и започнах да мисля. Графът бе решен да намери своята принцеса. Той е повече от убеден, че Пепеляшка съм аз, в което няма ни най- малка грешчица. Сега щеше да види, чев действителност няма никаква маска подарък с книгата. Не нямаше да стане, той нямаше да разбере. Затворих очи. Представих с телфонен указател. Той беше на коленете ми. Заразгръщах бързо докато не намерих неговият номер. Започнах да го набирам:
-Така...5,..9...- изчаках- дава свободно- чух гласа му:
- Ало?- преглътнах и добавих:
- Графе чудех се дали случайно не искате да ви помогна с компаса, имам опит.- това звучеше сякаш съм в първи клас и се моля на мама да дойде. А дали този "принц" не липсваше на "Пепеляшка"? Замислих се и зачаках отговора му...

Седях в пухкавото си кресло като вцепенена. Ами сега. Цялата се изчервих и зачовърках облегалката със совбодната си ръка Казах уверено:
- Оу, може би съм объркала адреса!- чух графа как си казва тихичко:
-Сигурно!- тогава добавих:
- Какво казвате?- Гласът ми отвърна:
- Аааа, нищо. Е в такъв случай мога да затварям нали?- набързо ми хрумна:
- Ако желаете заповядайте у нас. Все пак съм изпекла мъфинчета, а и обичам да ми идвата гости- докато чаках отговора чрез силата на мисълта мъфините бяха готови:

Имам страшно въпбражение! Усмихнах се самодоволно и чух графа да казва...

Отворих вратата на любимият си гардероб. Рокли, рокли колкото искаш. Извадих една, застанах пред огледалото:
- Твърде къса- следващата беше тъмна:
- Няма да ходя на погребение!- след около стотина неподходящи попаднах на перфектната:

- С тази рокля стил Шинти- Капинти ( така го наричам) Графът не би познал различният стил на Пепеляшка. Събрах останалите с магия и облякох тази. Гримирах се:

Тъкмо слагах на Гарфилдчо да си хапне, когато чух звън. Котето се настани:

Слязах отворих на Графа и той влезе:
- Добър ден!- изгледа ме от глава до пети и каза...

Мъжините се харесаха на графа. Станах и отидох до кухнята. Присвих очи, поисках две часи със сок и тес тояха там. Ех че убавка сила. Взех ги чух:
- Олеле, тая котка тфоя ли е?- влязох встаята и кимнах. Графилд спокойно си папкаше последната специална "Ела катино" питичка. Поясних:
- Казва се Гарфилд!- подадох едната чаша на графа и седнах на креслото си. ПОнеже беше в другият ъгъл на стаята. Леко вдигнах ръка и с няколко движения се озовах пред масата. Графа стоеше и мигаше:
- Е как?- вдигнах рамене:
- Така!- Графилс бе приклюючил. Дойде и си легна вв мен. Щракнах с пръст, за да изчезне масата на котето ми. Принца подхвана:
- Разкажете ми нещо за вас, толкова сте загадъчна!- усмихнах се самодовлоно:
- Все още нищо не сте видели, а доколкото да ви разкажа нещо, ако ви кажа нали няма да съм вече загадъчна?!- графът се подсмихна. Попитах :
- А Вие, нещо относно биографията?- усмихнах се слънчево и погалих Гарфилд по главичката...

Сърказъм, да това беше. отвърнах:
- Графе- замълчах, поех си дъх и казах това което мислех- случвало ли ви се е нещо щом си го вглъбите да си мислите, че е реалност.- той отговори:
-О, да доста пъти!- продължих:
- Все пак една лъжа повторена сто пъти става истина.- Графа си взе още едно муфинче, аз изпадах вразмисли. ДЕфакто го познавах от една луда грешка при магипортирането. Знаех за него, че е доста по-големичък от мен.И май нищо друго. И все пак започваше да ми допада. Той запита:
- Би ли ми казала рецепта?- ухилих се:
- Не съвсем, патентована е!- не можех да кажа, че си имам такава дарба. Графът предложи...

МУзиката беше великолепна. Графът сякаш си играеше с мен. В ръцете му се въртях и въртях, а музиката ме поглъщаше. Отпусках се още и още. Надявах се да не изпадна в онова състояние, след което излизам от тялото си. Точно сега щеше да изкарам ангелите на графа. По едно време нежният му глас прошепна в ухото ми:
– Остава малко време и скоро ще трябва да тръгвам . Не ми се иска, но дългът ми като министър ме зове..- погледнах го в очите, бяха красиви. Възразих:
- Но...- той ме прекъска като сложи пръст на устните му. Кожата му беше кадифена. После ме завъртя още веднъж. Очите ми отново се затвориха и пак затанцувах в такта. Музиката влизаше навсякъде, под кожата ми, замайваше ми главата. Сякаш графа искаше да си призная накрая. Не и сега, може би някой слънчев ден... На 36 шестък... Ръцете му пареха по мен... Музиката беше към края си, а той леко ме спусна сякаш ме слага върху леглото. Държеше ме кръста. Отворих очи, топлият му поглед ме галеше. Лицата бяха на едно ниво и аз се отпуснах на ръката му. Сякаш изобщо не му тежах. Беше толкова силен. Лицето му все още ангелско се доближи до моето. Устните ми докоснаха моите. Спрях да дижаш. Бях като опиянена. Устните му бяха меки и плътни. Затворих очи. Той леко разтвори моите. Предадох се, неможех да устоя на всичко, музиката, опастноста да изляза извън тялото си, да агубя контрол върху силите си, а сега и целувката. Това беше определено перфектната целувка. Овбих ръце около връта му,погалих лицето му, а после загубих съзнание...

Лежах, а главата ми щеше да се пръсне. Май наистина трябваше да поработя върху контрола на силите си. Графът стоеше и внимателно наблюдаваше Графилд. Котето танцуваше, да точно така, танцуваше. Котарака ми обичаше да прави това. Музиката понеже вървеше той се носеше по пода сякаш танцува валс. Промълвих замаяно:
- О. коте!- графът се засмя. Погалиме и стана с думите:
- Аз наистина трябва да тръгвам, съжелявам!- усмихнха се. Опитах се да стана надигнах се, но "принца" ме бутна:
- Не ставай, почивай си! Ще се видм някой друг път!- кимнах. Щракнах и музиката млъкна. Графът се магипортира, а аз заспах...

Отворих очи. Навън имаше буря. Различни чувства бликаха в мен. Изскокнах на терасата и се загледах в небето. Красивият мост, над него имаше огромна светкавица... красиво и мистично ме подканваше да цопна във водата под нея. Очите ми пробляснаха. Нещто се бе променило, но не знаех какво. Замахнах ръка и бях облечена по този начин:

Странен стил, тъмни дрехи и все пак ми харесваше. Какво стваше с мен? Разрожих коси и закрачих бавно . Светкавиците зачестяваха, сякаш нещо ме караше да правя така, да се държа различно:

Искаше ми се да плувам. Слязох долу до моята голяма вана. Потопих се, опашката ми не порасна, за пръв оът от 5 години насам. Наистнина силата на мисълта беше от значение. Бях облечена с бански на цветчета. Отпуснах се. Домъкнах си по мързеливият начин чаша шампанско и отпих. Чашата беше пропукана и се порязах. Стъклата се забодиха в ръката ми до вените. Срязаха няколко от тях и кръвта затече по мен. Алено червена. Зави ми се свят. Бях убедена, че умирам, нямаше изход от ситуацията... Потопих глава и се отказах от живота:

Хари бе решил да отиде до дома на професор Симона Лафет , защото имаше няколко въпроса за новата учебна година по"Вълшебство , и също така със себе си бе взел совата си - Хедуиг за да не е сам. Потър се магипортира до "Лас Вегас, Съншайн Стрийт 666" и се озова точно пред вратата на дома на професора. Вратата бе заключена , а в къщата лампите светеха. Момчето по чука на вратата , но никой не отвори. Грифиндорецът чу , как котката и драскаше по вратата и мяукаше. Очевидно животинчето бе уплашено. Ученикът разбра , че нещо не е наред и реши да влезе.
- "Алохомора" - рече Хари , и ключалката щракна а вратата се отвори.
- Професор Лафет ?! - провикна се момчето , но никой не отвърна. Потър реши да се качи нагоре по стълбите за да намери учителката. Момчето провери всички стаи , но не намери никой и му оставаше само да влезе в банята. Хари се поколеба и не след дълго отвори вратата на банята. Когато влезе вътре , грифиндорецът се стаписа. В голямата вана , момчето видя как преподавателката по вълшебстава лежи в безсъзнание в вана пълна с кръв и вода. Първоначално Хари си помисли , че това е дело на Волдемор , но после видя ,че във ваната има счупена чаша и разбра ,че жената се е порязала. Потър веднага извади Симона Лафет от ваната , и откъсна сух плат от ризата си , с който завърза раната , за да не губи много кръв. Ученикът бе уплашен и незнаеше какво да направи а първото нещо , което му дойде на ум бе да напише писмо до Граф Фьортедо. Хари намери перо и лист и започна да пише. "Господин министре , реших да се отбия до професор Лафет зада и задам няколко въпроси по случай новата учебна година , ноя заварих в вана , в безсъзнание и порязана от счупена чаша. Моляви елате незабавно. Писмо от Хари Потър" . Момчето опакова листа и го даде на совата си.
- Ето Хедуиг , лети колкото можеш по-бързо и го занеси на Министъра на магията - рече момчето и совата полетя веднага. Потър изсуши мокрото тяло на жената , и я сложи на топло да се сгрее , защото бе премръзнала от изстудилата се вода. Хари остана да чака министъра и...