Англия, Шьонефелд 354

“Най-после у дома.” – помисли си Янка, когато прекрачи прага на къщата си.
-Крайно време беше да се прибереш – смъмри я познатият дрезгав глас – Багажът ти пристигна преди 3 дена. Очаквах да си с него!
-Оо я стига ! – засмя се – Не започвай и ти като баща ми. Още даже не съм си съблякла палтото.
- Ти какво очакваше – появи се катранено черен котарак – Не се обади, не прати сова, нищо !
- Преиграваш – рече Янка, влизайки в хола.
Стаята не беше голяма. Огромния диван и по-малки кресла, които бяха разположени около него, бяха облицовани е бяла кожа. По тях имаше разхвърляни кървавочервени възглавнички. Стените бяха снежно бели, а пода беше покрит с килим, който беше същия на цвят като възглавничките. В камината гореще огън, който придаваше на стаята невероятен уют. Срещу дивана имаше огромен телевизор, по който вървеше филм на някакъв странен език.
-Пак ли гледаш тези глупави сапунки? – попита Янка Мъро
-Откакто те няма ми стана скучно, а когато ми е скучно трябва да си измислям занимания.
-Да, да .. Чесно казано не ми се слушат твоите оплаквания точно сега. – въздъхна жената и седна на едно от креслата. – Случи ми се нещо странно.
-Разкажи ми. – поинтересува се котката, която вече се беше настанила в скута й.
Тихото пръщене на дървета в камината караше заместник министъра да се отпусне и тя започна разказа си:
-Преди 2 дена се върнах от семейната среща и първото нещо, което направих беше да отида до Министерството. Още преди да се прибера бях писала на Фьортедо, че ще го посетя веднага след пристигането си. Той ме запозна с нещата, които съм изпуснала, докато ме нямаше и на излизане видях една жена – принцеса Блеър. Не съм виждала по-красива жена от нея. Движенията й, чертите й, гласа й... Виждал си графа, сам си ми споделял, че в него има нещо зловещо и странно което привлича.
-Точно така, но какво общо има с това тази ... Блеър?
-Тя същата като него. Вече са двама – засмя се тя – Но не това е важното.
-А кое тогава – изнерви се котарака – Ако обичаш, знаеш, че не ми харесва да увърташ, така че давай направо.
-След това нищо не си спомням. На другия ден се събудих в “Свети Мънго” без никави ясни спомени.
-Боже господи! Какво ти се е случило? Защо не ми изпрати поне една сова. Щях да дойда! – смъмри я Мъро.
-И да пропусна тоза изражение и този тон.
-Не ми харесва иронията, която влагаш – засегна се животното
-Се едно. Събудих се, цялата в синини и спроблясъци за отминалата нош, но нищо повече. Оказа се, че Блеър е лечителка и явно след като сме се разминали и светкавица е ударила сградата, а аз съм “била на неподходящото място” – изимитира лечителката Янка.
-Светкавица ?
-И на мен ми стори доста неправдоподобно, но не казах нищо, пък и министъра го потвърди. Не се засмислих много тогава. Не й споменах и за проблясъците си – неясни силуети, някаква стая. А и Блеър е много мила. Днес сутринта бях в кафенето и си поговорихме малко. Може и наистина да е било от бурята, но леката ми амнезия не ми помага особено да си спомня каквото и да било от онази нощ.
-Нали знаеш, че има начин да си спомниш?
Имаше някаква нотка в гласа на катранената котка, която накара Янка да потрепери.

Двамата заслизаха по стълбите към подземието, докато не стигнаха до една каменна стена, която изглеждаше непоклатима.
-Абрир – едва доловимо каза Янка и размаха пръчката си
В първия момент нищо не се случи, но след няколко секунди един по един камъните започнаха да изгледняват, докато не изчезнаха и на тяхно място не се появи врата от абаносово дърво.
Устните на магьосницата отново едва се отвориха и произнесоха още едно заклинание:
-Авама абрир.
Чу се пукот и вратата тежко започна да се отваря. Янка и Мъро влязоха в огромното помещение, което изглеждаше безкрайно. До стените бяха разположени маси и шкафове, по които имаше всевъзможни стъкленици- някои празни, други пълни с различни течности. Вратата на единия шкаф беше леко открехната и от нея се подаваше една неочайно космата опашка, която се скри веднага след като усети чуждото присъствие.
-Космат гринч – обясни котката – помислих, че ще ти е интресно да го видиш, да го изследваш и т.н.
-Добре си направил, но няма да е сега. – каза Янка – Да се захващаме за работа.
Тя се отправи към един шкаф и започна да се рови из него. От време на време от него изхвъркваха стъкленици и растения, които Мъро ловко улавяше с белите си лапи и поставяше на масата, която стоеше до казана, разположен в средата на подземието.
-Как не се сетих веднага за тази отвара?! - говореше на себе си тя
-Защото не си толкова невероятно умна и красива като мен – сериозно отвърна котарака.
-Ха-ха, направо си много забавен. – озъби му се момичето
-Идва ми отвътре – подразни я котарака.
-Корен от вълчо биле е последната съставка, която ми трябва. – продължи да нарежда Янка, сякаш не беше чула какво беше казал Мъро.- Отвара за възвръщане на спомени.
С едно движение на пръчката корена беше вече в казана, последван от листа от дива орхидея, мляко от енот, свят на сънотворно лютиче и куп други съставки.
- Мъро, подай ми ако обичаш кръвта от кентавър. Във втория шкаф на третия ред в ляво.
Котката изтича до въпросния шкаф, качи се на една табуретка за да стигне до шишенцето и го занесе до казана.
-Колко капки да капна? – попита той
-Хмм ... случи се преди 2 дена, следователно 2.
-Винаги съм ти се чудел как ги помниш всички тези отвари. Толкова много съставки, определен ред, по който да се смесват, бъркане, глупости .. дрън дрън
-Хахаха – засмя се Янка – Наречи го дарба. Лестесарет – изчере заклинанието тя- Така готово е. Остава да поври 2-3 минути и ще бъде съвършенна.
-Щом казваш – измърка животното до крака й.
-Готово – изрече тя, докато наливаше от отварата в една висока чаша.
Мъро я наблюдаваше с очи, в които се четеше очакване.
-Назраве – каза Янка и изпи съдържанието на чашата на един дъх.
Двамата стояха в мълчание и се гледаха, когато изведнъж магьосницата се строполи на земята. Започна да се тресе, капки под избиха на челото й. Това тряа около 5 минути. Изведнъж Янка се изправи толкова внезапно, колко се беше и стополила. Очите й бяха разширени и толкова широко отворвни, че сякаш още малко и щяха да изпаднат.
-Е ? – попита Мъро – Има ли ефект?
Устните на Янка се раздвижиха. Смесица от ужас и изненада се четяха в гласа й:
- Той е вампир ! Тя също !