Кабинета на преподавателката
2 posters
Страница 1 от 1
Симона Лафет- Преподавател по Вълшебство и р-тел на "Рейвънклоу"
Re: Кабинета на преподавателката
by Ребека Самарел Съб Май 30, 2009 12:01 pm
След дълго пътуване от северна Африка в търсене на нова билка. Реши да се запознае с новите си колеги. След изминаване на дългото растояние от оранжерията,до кабинета,малко се задъха. Щом отвори вратата се изоми от съвремения и мъгалски дизаин на кабинета. Ококори си очите и започна да оглежда стаята с супер голям интерес. Нещо не и се искаше да сяда. Но и хареса едно палмово дръвче в ъгала до бюрото. Усмихна се и леко го погали.
Ребека Самарел- Преподавател по Отвари и р-тел на дом "Слидерин"
Re: Кабинета на преподавателката
by Симона Лафет Съб Май 30, 2009 12:10 pm
Още от сутринта възнамерявах да дойда тук. Облякох си воалеста рокля:
Влязох и звукът от високите ми токчета оглуши стята. Една жена седеше и милваше растението ми. Тя се стрестна и се обърна бързо:
- Здравейте, аз , просто, аз, просто...- прекъснах я:
-Спокйно, няма проблем. Симона Стюарт Лафет- подадох си руката и тя я пое. Лицето й бе ангелско, толкова красива и възпитана. Щяхме да станем добри приятелки. Гласът й като нежен тон се разля от устата й:
Влязох и звукът от високите ми токчета оглуши стята. Една жена седеше и милваше растението ми. Тя се стрестна и се обърна бързо:
- Здравейте, аз , просто, аз, просто...- прекъснах я:
-Спокйно, няма проблем. Симона Стюарт Лафет- подадох си руката и тя я пое. Лицето й бе ангелско, толкова красива и възпитана. Щяхме да станем добри приятелки. Гласът й като нежен тон се разля от устата й:
Симона Лафет- Преподавател по Вълшебство и р-тел на "Рейвънклоу"
Re: Кабинета на преподавателката
by Ребека Самарел Съб Май 30, 2009 12:22 pm
-Това палмово растение показва,че се грижиш добре за растенията,защото обича много светлина и вода,за да расте...
Тя се усмихна лекичко и каза:
-Приятно ми е да се запознаем Симона,аз съм Ребека Василиевна Самарел.
Не лицето и се оформи прекрасна топла усмивка,която озари стаята. Русата и коса вързана леко на ког и няколкото свободни кичори около бялото и лице,подчартаваха прекрасните и правилни чарти на лицето.
-Радвам се,че ще бъдете наша колежка и сте се присъединили към екипани. Знаите,че ако имате проблеми винаги може да се обърнете към мен.
Тя лекичко се засмя и каза:
-От каквото и естество да са те.-след това погледа в очите на колежката си и с усмивка каза-Все пак съм преживяла и добро и лошо,умея да ислушвам,а и имам набор от всякакви любовни елексили и отвари,макар че с твоя чар...-леко я побутна и каза- си като любовен елексир.
Засмя се тя лекичко и се усмихна.
Тя се усмихна лекичко и каза:
-Приятно ми е да се запознаем Симона,аз съм Ребека Василиевна Самарел.
Не лицето и се оформи прекрасна топла усмивка,която озари стаята. Русата и коса вързана леко на ког и няколкото свободни кичори около бялото и лице,подчартаваха прекрасните и правилни чарти на лицето.
-Радвам се,че ще бъдете наша колежка и сте се присъединили към екипани. Знаите,че ако имате проблеми винаги може да се обърнете към мен.
Тя лекичко се засмя и каза:
-От каквото и естество да са те.-след това погледа в очите на колежката си и с усмивка каза-Все пак съм преживяла и добро и лошо,умея да ислушвам,а и имам набор от всякакви любовни елексили и отвари,макар че с твоя чар...-леко я побутна и каза- си като любовен елексир.
Засмя се тя лекичко и се усмихна.
Ребека Самарел- Преподавател по Отвари и р-тел на дом "Слидерин"
Re: Кабинета на преподавателката
by Симона Лафет Съб Май 30, 2009 12:35 pm
Поканих я:
- Да поседнем тук- посочих масичката. Седнахме една срещу друга и продължавахме да си говорим. Ребека разказваше за истроияита си, за себе си, а аз се отпснах. О не, точно сега, не еее! Опитах се да не си затварям очито, но го сторих. Астралното ми тяло се отдели, а телесното остана. Седящо като заспало със затворени очи на стола. Това беше нещо подобно на следната картинка:
С разликата, че ситуацията беше различна, а тялото ми не представляваше тончо това. Носех се изправена, а Ребека дори не забелязваше, че "спя". Най- често подобна ситуация ми се беше случвало в часове по математик-а ппълна скука. Сега не ми беше скучно, а бях изморена, което също допринасяше за астралната проекция. Ако Ребека разбереше щеше да ме подбутне и аз ще се а се стресна и да се върна с гръм и трясък, а ушите ми щяха да пищят дълго време след това. Единствена от цял Хогуартс можех така и Ребека щеше да си помисли, че съм заспала, щеше да потвърдя и готово... Нещата оправени!
- Да поседнем тук- посочих масичката. Седнахме една срещу друга и продължавахме да си говорим. Ребека разказваше за истроияита си, за себе си, а аз се отпснах. О не, точно сега, не еее! Опитах се да не си затварям очито, но го сторих. Астралното ми тяло се отдели, а телесното остана. Седящо като заспало със затворени очи на стола. Това беше нещо подобно на следната картинка:
С разликата, че ситуацията беше различна, а тялото ми не представляваше тончо това. Носех се изправена, а Ребека дори не забелязваше, че "спя". Най- често подобна ситуация ми се беше случвало в часове по математик-а ппълна скука. Сега не ми беше скучно, а бях изморена, което също допринасяше за астралната проекция. Ако Ребека разбереше щеше да ме подбутне и аз ще се а се стресна и да се върна с гръм и трясък, а ушите ми щяха да пищят дълго време след това. Единствена от цял Хогуартс можех така и Ребека щеше да си помисли, че съм заспала, щеше да потвърдя и готово... Нещата оправени!
Симона Лафет- Преподавател по Вълшебство и р-тел на "Рейвънклоу"
Re: Кабинета на преподавателката
by Ребека Самарел Съб Май 30, 2009 2:31 pm
Ребека се усмихна леко,тя не беше тъпа и щеше да разбере. Тя леко повиши тон нако уж без да иска я натъпа по крака:
-Симона има проблема с контрол на астралната си проекция.
Леко се засмя и каза:
-Поне ако не те намеря два дена,да знам да те търся някъде из пространството или да те полея с студена вода за да събудиш.
Тя подаде един бон-бон и каза:
-Вземи,кофеинов шок. Сама си ги правя,горчиви са но са като двойно късо кафе,силно,горчиво и събуждащо.
-Симона има проблема с контрол на астралната си проекция.
Леко се засмя и каза:
-Поне ако не те намеря два дена,да знам да те търся някъде из пространството или да те полея с студена вода за да събудиш.
Тя подаде един бон-бон и каза:
-Вземи,кофеинов шок. Сама си ги правя,горчиви са но са като двойно късо кафе,силно,горчиво и събуждащо.
Ребека Самарел- Преподавател по Отвари и р-тел на дом "Слидерин"
Re: Кабинета на преподавателката
by Симона Лафет Съб Май 30, 2009 3:33 pm
- Ъм не мисля, че имам проблем с контрола!- бях чула всичко в онова тяло. Не взех бонбона защото нямах нужда да ям сладко. Започнахме да се смеем:
- Няма нужда да идваш да ме търсиш, прибирам се, досега не съм отсъсътвала повече от 12 часа.- усмихнах се. Ребека каза:
- Въодушевена съм от това как пренебрегваш пискането в ушите!- кимах:
- Нищо работа, свикнала съм! Първата ми проекция беше на шест!- тя само отвори уста от учуда и не каза нищичко. Тогава попитах:
- И ти ли умееш това, доколкото разбрах само аз го мога от цял Хогуартс! На колкото ти беше първата проекция?
- Няма нужда да идваш да ме търсиш, прибирам се, досега не съм отсъсътвала повече от 12 часа.- усмихнах се. Ребека каза:
- Въодушевена съм от това как пренебрегваш пискането в ушите!- кимах:
- Нищо работа, свикнала съм! Първата ми проекция беше на шест!- тя само отвори уста от учуда и не каза нищичко. Тогава попитах:
- И ти ли умееш това, доколкото разбрах само аз го мога от цял Хогуартс! На колкото ти беше първата проекция?
Симона Лафет- Преподавател по Вълшебство и р-тел на "Рейвънклоу"
Re: Кабинета на преподавателката
by Ребека Самарел Нед Май 31, 2009 2:40 pm
Ребека леко се засмя и каза:
-Първата ми проекция и единствена за живота ми беше след падене от едно много старо дърво. Съпруга ми...-лека пауза и махване-лека му прах,не ме поткрепяше и смяташе,че достигане на рядкото цвете,паразит е напълно излишно и никога няма да има полза от него.
Тя леко глътна един бон-бон и каза:
-Но не паднах от върха. Държах цветето и му се радвах на красотата и лечебните своиства,който имаше. Дъба беше хилядолетен и беше много голям. Но стъпах на изоставено гнездо,за мое велико,щастие не убих много рядки ядтреби.
Тя няпарави лека пауза. Но когато паднах,мъжа ми не оспя да ме види но за мое щастие паднах в мек мъх. От шока,че ще умра 30 мин. гледах себе си отгоре. Пищенето беше ужасно всичко бе невероятно гадно,никога не ми се иска да го преживявам отново.
Тя леко се усмихна и каза:
-Но да ти кажа това не ми е страното нещо. След смърта на моя прекрасен съпрук бях испаднала в шок,защото видях как свирепо и ужасяващо животно го раскъсва.
Изражението и стане сериозно,с течение на годините тя претърпя болката и не плачеше вече.
-След това загубих моето дете. Изпаднах в силна депресия,започнах да чувам гласове. Няколко години го отдавах на това,че е шок. Но в течение на времето,съумях да се консентрирам върху гласовете. Повечето пъти са много объркващи,един път е за бъдеще,един път за минало,мисли на хора или мое усещане.
Тя леко се усмихна:
-Но се осъвършенствах,разграничавам ги и ги контролира. Понякога не им обръщам внимание. Професор по пророкуване ме наричаше деликатен ясновидец.
Ребека леко се засмя и каза:
-Но аз съм човек на точната наука и гласовете ги смярам,за последствие от моя шок,опитите в лабораторията и отровните растения който гледам.
-Първата ми проекция и единствена за живота ми беше след падене от едно много старо дърво. Съпруга ми...-лека пауза и махване-лека му прах,не ме поткрепяше и смяташе,че достигане на рядкото цвете,паразит е напълно излишно и никога няма да има полза от него.
Тя леко глътна един бон-бон и каза:
-Но не паднах от върха. Държах цветето и му се радвах на красотата и лечебните своиства,който имаше. Дъба беше хилядолетен и беше много голям. Но стъпах на изоставено гнездо,за мое велико,щастие не убих много рядки ядтреби.
Тя няпарави лека пауза. Но когато паднах,мъжа ми не оспя да ме види но за мое щастие паднах в мек мъх. От шока,че ще умра 30 мин. гледах себе си отгоре. Пищенето беше ужасно всичко бе невероятно гадно,никога не ми се иска да го преживявам отново.
Тя леко се усмихна и каза:
-Но да ти кажа това не ми е страното нещо. След смърта на моя прекрасен съпрук бях испаднала в шок,защото видях как свирепо и ужасяващо животно го раскъсва.
Изражението и стане сериозно,с течение на годините тя претърпя болката и не плачеше вече.
-След това загубих моето дете. Изпаднах в силна депресия,започнах да чувам гласове. Няколко години го отдавах на това,че е шок. Но в течение на времето,съумях да се консентрирам върху гласовете. Повечето пъти са много объркващи,един път е за бъдеще,един път за минало,мисли на хора или мое усещане.
Тя леко се усмихна:
-Но се осъвършенствах,разграничавам ги и ги контролира. Понякога не им обръщам внимание. Професор по пророкуване ме наричаше деликатен ясновидец.
Ребека леко се засмя и каза:
-Но аз съм човек на точната наука и гласовете ги смярам,за последствие от моя шок,опитите в лабораторията и отровните растения който гледам.
Ребека Самарел- Преподавател по Отвари и р-тел на дом "Слидерин"
Re: Кабинета на преподавателката
by Симона Лафет Пон Юни 01, 2009 10:32 am
Стоях и мигах. Ребека говореше доста бързо, по- бързо от мен. Тя беше загубила мъжът си и детето си, това беше голям шок. Заразказвах за себе си:
- Първата ми проекция беше на шест. Малка и невръстна преди 13 години излязох съвсем случайно от тялото си. Тъжах и по- едно време се озовах някъде "плуваща" като мъгла въвъ въздуха. Ходех по улиците, виках, но глас от устата ми не излизаше и никой не ме видя, нито чу. Втората си проекция направих след - замълчах- известно време. Преживях нещо което не бих забравила, а и няма как!- усмихнах се:
- Никога не бих казала на когото и да е, защото ме мислят за странна и различна. В учническите години рядко общуваха с мен. Когато изпаднех в подобно състояние. Те спираха да общуват със " смахнатият книжен плъх"- така ме наричаха. Е , Ребека опита ли някога да излезеш чрез желане?- тя поклати глава. Казах:
- Аз трябва да тръгвам съжелявам!- тя кимна, магипортирах се...
- Първата ми проекция беше на шест. Малка и невръстна преди 13 години излязох съвсем случайно от тялото си. Тъжах и по- едно време се озовах някъде "плуваща" като мъгла въвъ въздуха. Ходех по улиците, виках, но глас от устата ми не излизаше и никой не ме видя, нито чу. Втората си проекция направих след - замълчах- известно време. Преживях нещо което не бих забравила, а и няма как!- усмихнах се:
- Никога не бих казала на когото и да е, защото ме мислят за странна и различна. В учническите години рядко общуваха с мен. Когато изпаднех в подобно състояние. Те спираха да общуват със " смахнатият книжен плъх"- така ме наричаха. Е , Ребека опита ли някога да излезеш чрез желане?- тя поклати глава. Казах:
- Аз трябва да тръгвам съжелявам!- тя кимна, магипортирах се...
Симона Лафет- Преподавател по Вълшебство и р-тел на "Рейвънклоу"
Similar topicsСтраница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите|
|
|