Масата на Хъфалпаф

видя Кайто , който бе толкова гладен че не му пукаше къде и до кой е седнал , искаше просто да яде.Когато се настани почука по чинията , като се опита да не я счупи и каза:
-Искам пиле с картофи!
Веднага пред него изникнаха два пилешки бута с много картофи и Кобаяши се облиза лакомо.Веднага хвана и захапа бута и набута в устата си няколко картофа , които бяха горещи.Когато осъзна това момчето започна да си вее в устата и да я стиска , а от очите му избиха сълзи.Когато успя да преглътне напипа най-близката до него чаша и отпи доста сериозна глътка и избърса очите си."Супер много е вкусно".Хафълпафецът , започна да се храни по-спокойно , за да не се изпари пак по средата на яденето чак когато се бе заситил поне малко забеляза , че до него седи момиче.Кайто се обърна към нея и и каза:
-Здрасти аз съм Кайто Кобаяши!
След това се върна на вкусната си порция и продължи да се храни с такъв апетит , че даже духовете му завиждаха.

- Здрасти. Май си гладен а? - попитах аз и погледнах момчето. тава беше риторичен въпрос, но той отговори:
- Да доста. - каза той си им се усмихна...
- Казвам се Изабела. - рекох аз, подавайки ръка...

Кайто избърса ръката с в салфетка и стисна ръката на момичето , като и каза:
-Както виждам си префект.Е трудно ли е да си на такава длъжност?
Кобаяши зачака отговор докато гризеше малкото останало месо по големия бут и мушкаше последните останали картофки в чинията , след което пресуши чашата с питието си и звучно обозначи , че е приключил с яденето , след което се извини и зачака отговор от съученичката му.

- Ами да интересно е. - казах аз и се ухилих. Излапах още една хапка от вкусното софле...
- ти купи ли си вече нещата от Дияагонали? - попита той
- Да. А ти?

-Ами да , но за мое разочарование съм разорен!
Момчето се засмя гръмогласно и когато се укроти и попита:
-Защо смятат , че като сме 3-ти курс сме по-богати от 1-ви?Че цените за нас са по-големи?Само това не можаь да схвана.
Кайто се замисли доста сериозно над този въпрос и се загледа в очите на Изабела , като чакаше да чуе какво мисли тя по този въпрос.

- Да така е. - съгласих се аз и го погледнах преценяващо. Очите му бяха светли на цвят и контрастираха с тъмната му коса. Той изглеждаше...хммм....отвеян. Май очите ми го хипнотизираха...

Кайто се сепна и попита:
-Само нив двамата ли сме засега от дом Хафълпаф?
Момчето очакваше префекта да знае , защото все пак това бе негово задължение.Кобаяши отмести погледа си от очите и и я изгледа от горед до долу.Като цяло бе сексапилно момиче , но като че ли момчето харесваше повече София."Хей като казах София не е ли време да отида при нея?Ще изчакам отговора и и ще тръгвам , за да видя какво прави."Младежът се усмихна на дамата пред себе си и зачака отговора и.Момчето започна да става нетърпеливо и се изправи и се опъна , защото се бе схванал , когато погледна нагоре видя , че тавана е омагьосан и представлява чисто небе.Предположи , че и навън времето е такова затова побърза да излезе и да отиде при слидеринката:
-Както и да е няма значение.Аз ще тръгвам , защото имам работа , може да се видим в общата стая.
Кайто помаха на Изабела и се запъти към езерото.