Лунната поляна

by **Джейн Волтури** Чет Юни 18, 2009 12:24 pm

Не много навътре в Забранената гора, по-скоро съвсем в началото се криеше най-магичната поляна из пределите на училището. Цялата бе обсипана с безброй прекерасни ледено-сини цветя. През деня те бяха почти бели, но вечер щом нахлуеше лунната светлина цветовете им преливаха към сребисто-сини до съвсем бледо лилаво. Това място беше толкова вълшебно, че можеше да стоиш с часове и да гледаш неговата прелест. Всяко нещо изглеждаше толкова красиво - навярно даже най-грозния торен червей ще има своя чар. Тук често идваха влюбени двойки, но и ученици, които обичаха да нарушават правилата или ценяха красотата. Любопитни животни, най-често еднорози, които тъкмо се вписваха в цялата картина, прошумоляваха покрай храстите и гледаха хората, които се бяха престрашили да навлязат в гората. Открилите поляната обичаха да я посещават често, защото тя бе едно най-красивите места наоколо, но винаги стояха нащрек, защото все пак бяха в пределите на гората.

/старата тема може да видите тук/

by **Хърмаяни Грейнджър** Пет Юни 19, 2009 5:10 am

Денят бе слънчев ... Слънчев ден като предходния - това рядко се случваше тук в Хогуортс.Часът бе около обяд.
Две префектки от грифиндор обикаляха и изпълняваха задълженията си на такива.
-Признавам доста изморително е да си префект. - изпуфтя Грейнджър , която бе облечена с къси кариранио панталонки и бежава тениска ,на която имаше надпис Live Your Life.
-Така си е и все пак е доста приятно да имаш такива правомощия -съгласи се Волтури с усмивка на лицето си.
-Оооо да опеделено.
Момичетата обичаха това място .... Това бе мястото на което те се запознаха и си станаха най-добри приятелки.
-Доста отдавна не сме идвали тук Джейн - възмути се Хърмаяни.
-Срамота - призна си Джейн.
Те се спогледнаха и се зачудиха.
-Доста добре се развиват нещата.
-Смисал? - попита Джейн.
-Смисал имаме добри оценки ,добри приятелки сме.
-Най-добрите - допълни веднага Волтури.
-Да и всичко е твърде хубаво .-призна си Хърмаяни.
-Оплакваш ли се - учуди се Джейн.
-Определено не.
А Русото момиче -Джейн бе облечена в ...

by **Джейн Волтури** Пет Юни 19, 2009 5:32 am

Джейн седна на земята до Хърмаяни. Русокоската бе облечена в лятна роличка в светло-син цвят. На ръката си бе сложила няколко сини и зелени гривни, а обувките и бяха тип пантовки в зелен цвят.
- Запознавала ли си се с Адриън Бъркли, четвъртокурсничка от грифиндор? - спокойно попита Волтури.
- Не, ами ти? - учудено отвърна Хърмаяни.
- Да, днес докато патрулирах на втория етаж я срещнах. Много приятно момиче. - усмихна се лъчезарно Джейн.
- Трябва да ме запознаеш. - усмихна се и Грейнджър.
Джейн се отпусна назад. Зелената трева обгърна тънкото й тяло. Грифиндорката вдиша и усети ароматът на цветята, на вековни дървета, на прекрасната природа наоколо. От одавна не беше идвала тук, искаше да усети силата на мястото в пълния й блясък.
Красивите й очи, с цвят на течно злато, заобхождаха мястото. погледа и беше толкова топъл, мястото зареждаше Джейн с енергия. Изведнъж тя чу гласа на Хърмаяни:
- За какво мислиш?
- За мястото. Усещането тук е невероятно, чувствам се истински жива. Но има и нещо странно.. - рече замислено Волтури.
- Какво? - полюбопитства тъмнокосото момиче.
- Това е проблемът, незнам.. - бе отговорът на Джейн.
Хърмаяни се замисли. Дълго време не каза нищо, а Джейн не мислеше че е редно да я прекъсва. Изведнуж Грейнджър рече:
- Може би.. - направи лека пауза и продължи...

by **Хърмаяни Грейнджър** Пет Юни 19, 2009 5:49 am

-Може би ... чувствам се странно имам предвид всичко е твърде хубаво и живота ми е иделаен ,не мисля ,че може човек да се чувства идеално ... винаги има нещо лошо ... Макар че вчера беше странно когато ти изгъби съзнание изплаших се до смърт за теб.
-Оооу ... но нямаше нужда и все пак благодаря. - отговори Джейн и прегърна приятелката си.
Те се усмихнаха .- Но може би трябва да свиквам -кза Грейнджър и се зарадва.
-Така е Хърмаяни живота не е са мо черно и бяло понякога има само хубавио мигове ,а друг път само лоши.
Денят беше по-хубав от вчерашния ... Слънчев ... Приятен ... неповторим ,но дано няма завършек като предходния.
-Знаеш ли какво ? -попита Джейн.
-Ъ? - бе отговора на Хърмаяни.
-Новото момиче - Адриън... Мисля ,че е свястна и от нея ще излезе добър префект. - отбеляза Джейн.
-Еми възмойно ,аз не я познавам ,но като се запозная с нея ще ти кажа какво мисля ... Смисал мяркала съм я с поглед ,засичали сме се в общата стая и наистина мисля , че е готина.
Слънцето печеше силно ,но не прекалено и всичко бе идеално ...

by **Джейн Волтури** Пет Юни 19, 2009 6:10 am

Джейн се сети за инцидента от предната вечер. Бавно долепи ръката си до лявата страна на челото си. Там усети раната, която беше останала. Не й бе нужно да си я представя, цяла сутри беше гледала лицето си в огледалато, с надежда раната да зарастне по-бързо. Въздъхна и затвори очи, настроението й не бе толкова добро колкото преди.
- Какво има? - с тревога попита хърмаяни.
- Нищо.. просто се замислих, живота не винаги е така добър, не с всички.. - рече тъжно Волтури.
- Какво имаш предвид? - озадачено рече тъмнокосото момиче.
- Разказвала ли съм ти историята ми?
- Да... - още по-озадачено рече Хърмаяни.
- Имам предвид от началото. Разказвала ли съм ти за детските ни години с Алек? - попита Джейн.
- Не... - тук Грейнджър разбра че разказът няма да е от най-хубавите.
- Родена съм в град Флоренция, Италия. Родителите ни, на мен и Алек, бяха чистокръвни. Те починаха когато бяхме на две години. Оставиха ни в местния дом за сираци, там прекарахме близо две години. Бяхме "странните", другите деца страняха от нас. Ако не беше Алек, незнам... Един ден дойде Аро, той ни осинови. Преместихме се във Волтера, където живеят той и другите магьосници от семейството му. С Алек не обичаме да обсъждаме "началните" години, но понякога се налага... - замълча за малко - От тук вече съм ти разказвала..
Хърмаяни седеше, гледаше надолу и незнаеше какво да каже.
- Съжалявам... - рече накрая.
- Спокойно, сикнала съм. - отговори й Джейн и се усмихна.
Тогава някъде наблизо...

by **Хърмаяни Грейнджър** Пет Юни 19, 2009 6:43 am

Тогава от някъде се чу шум ,а момичетата се стреснаха, но веднага изтичаха да проверят какво се е случило.
-Боже мой -реагира Греунджър и заплака.
-Това не е човешко . също проплака Джейн.
Точно след края на лунната поляна лежеше прострелян еднорог.Еднорозите са най-чистите и добри създания в магическия свят.
-Но какво са му сторили.
Животното лежеше тихо и се мъчише, очевидно някой зъл човек .
-Трябва да му помогнем.- каза загрижено Джейн.
-Почакай аз познавям този еднорог .
-Ъ?
-Преди много време се разхождах тук и видях точно този еднорог ... Кръстих го Съншайн. -започна да й разказва.
-Трябва да му помогнем . -каза Джейн.
-Но как ...
-Изчакай веднъж в библиотеката четох заклинания ... Мисля ,че знам подходящо ,но незнам дали ще успея... - каза Джейн.
Тя вдиша дълбоко и изрече някакво заклинание и като по чудо кръвта спря да тече от раната на Съншайн и то се изправи.
-ЛоЛ КАК НАПРАВИ ТОВА????? - попита Хърмаяни много учудена.
-Еми честно казано незнам ...

by **Джейн Волтури** Пет Юни 19, 2009 6:59 am

Джейн заплака много по силно, но сега вече от радост.
- Незнам.. изобщо не бях.. сигурна дали ще стане.. - рече накъсано.
- Това което направи е чудесно!... Как си, Съншайн момичето ми? - с нежен глас каза Грейнджър.
- Ъъм.. - започна Джейн.
- Да?
- Би ли ме запознала? - с лъчезарна усмивка рече Волтури.
- О, разбира се. - каза Хърмаяни.
Джейн се запозна с еднорога. Съншайн беше същински сладур. Толкова мило създание, толкова красиво.. Известно време двете грифиндорки галеха животното.
Най-неочаквано то изцвили, а момичетата стреснато се дръпнаха назад. Съншайн се приближи до Джейн. Русокосото момиче остана на мястото си. Единсвено еднорога се наведе леко напред, с рога си докосна рана на челото на момичето..
Джейн плахо вдигна ръката си, допря я до мястото където беше раната. Удивително, но нея вече я нямаше. Лечебната сила на еднорозите..
- Страхотно! - рече щастлива Джейн.
- Явно Съншай е искала да ти се отплати... - с усмивка добави Хърмаяни.
- но още се чудя, кой би могъл да причини това на едно прелестно създание като нея. - рече Джейн, погали еднорога и въздъхна.
Хърмаяни...

by **Хърмаяни Грейнджър** Пет Юни 19, 2009 9:30 am

-Наистина незнам ,но тя наистина е великолепна . -усмихна се Хърмаяни.
-Наистина е такава .
Джейн погали Съншайн по гривата и прошепна нежно:
-Благодря Съншайн и я погали нежно.
Раната на животното спря да кърви и все по-бързо заздравяваше.
-И честно Джейн как направи това направо беше невероятно ... Мисля ,че да лекуваме смъртоносни рани не се учи в 4 курс. -запита развълнувано Грейнджър.
-наистина незнам ... Аз просто един ден бях в библиотеката и четох за разни заклинания и се натъкнах на това ... беше ми интересно да го разбера ,но дори не предполагах ,че ще успея да го направя както трябва. -призна скромно момичето.
-Е да ,но все пак успя браво Джейн ти си герой . -похвали я Хърмаяни.
-Май наистина съм - зарадва се русокоската.
Еднорога седеше до момичетата щастливо и следеше диалога им макар че не го разбираше ,а след миг вече нямаше и следа от предишната смъртоносна рана.
-Браво момиче вече си добре. -усмихна се Волтури.
-Знаеш ли мисля ,че тя се привърза към нас ,наистина е голяма сладурана.
-Без съмнение .-отвърна Джейн и момичетата погалиха гривата на Съншайн .Мина стадото на Съншайн и тя затича с него.
-Извърши добро дело.
-Да ,но това заклинание ме изтощи, хайде да се качим ,за да си починем става ли?-попита Джейн.
-разбира се .
Грифиндорките станаха и се прибраха в замъка и по-точно в стаята на грифиндор.

by Sponsored content

Лунната поляна

Лунната поляна

Re: Лунната поляна

Re: Лунната поляна

Re: Лунната поляна

Re: Лунната поляна

Re: Лунната поляна

Re: Лунната поляна

Re: Лунната поляна

Re: Лунната поляна