Пристигане на първокурсниците

Докато Хари бе на гарата и се чудеше къде е този перон , той чу , че една жена води децата си и говори точно за перона .. Хари ги последва и видя ,че две от децата се засилват точно срещу стената и минават през нея .. Когато той премина , бе удивен от красотата на Експреса , който ще ги вози до Хогуортс.. Когато Хари се настани , някакво червенокосо момче влезе в купето му и се запознахаа .. Леличката със закуските мина покрай тях , и Хари реши да купи всичко .. Когато Рон започна да изрежда всякъкви вазможни гнусни вкусове на бонбончетата "Бърти Бот" , на Хари вече не му се ядеше .. в Купето влезе някъкво доста надуто на пръв поглед момиче , което търсеше жабата на неен приятел .. Тя се запозна с двете момчета и напомни да си слагат мантийте защото скоро пристигат до училището за вълшебства и магий - Хогуортс .. Когато слязоха от влака , там Хагрид ги чакаше зада ги поведе с лодки към училището.. Както всяка година , в лодките се качваха по 4 човека , а най-отпред сам седеше Хагрид .. Всички пърокурсници бяха удивени от красотата на Училището и бяха замлъкнали .. Чуваше се само звука на водата в черното езеро .. Когато пристигнаха в Хогуортс , от там ги пое Професор Макгонагъл ... Всичко бе великолепно и церемонията започна..

Коментар: Много сбито и не се
разбират моментите. Можеше да обхванеш само в каляските или само във
влака, а ти си го сбутал като в кибритена кутииика. Другия път внимавай
и наблягай на важните неща, а не го претувпай само. Иначе добре
потрудил си се ! Не се сърди просто трябва да с еупражняваш
Началната ти характеристика е:

Издръжливост: 3
Смелост: 4
интелигентност: 3
сила: 2
чар: 6
сръчност: 2
ловкост: 3

При допълнителна работа в часовете или при покупка от Диагон-али ще можеш да повишаваш коефицентите си.

Когато родителите на момичето я изпратиха до гарата тя премина през стената и после се качи в "Хогуортс Експрес" в нейното купе имаше 2 момчета едното беше Рон Уизли който има двама по-големи братя в Хогуортс и една сестра , а другото момче беше легендарния Хари Потър тя бързо се сприятели с тях и започна да се хвали че вече е прочела цялата история на училището.Дойде жената от която се купуваха сладки неща и Рон награби толкова колко можеше да държи докато не се напълнят и двете му ръце.Когато пристигнаха Хърмаяни видя замъка и остана без думи той се извисяваше величествено над всичко останало тя никога не бе виждала нещо подобно.Беше много щастлива че преживява това защото тя произхожда от смейство на мъгъли.Посрещна ги един човек на име на Хагрид той бе грамаден и се наложи да си извие главата нагоре за да види лицето му. Той ги поведе към езерото където ги чакаха лодки както всяка година за първокурсниците.Седяха по 4 човека в лодкаКогато най-сетне пристигнаха великана-Хагрид ги поведе до първия етаж на училището когато влязоха тавана беше в летящи свещи.Момичето веднага се изказа че знае всичко и този таван е просто омагъосан.В тази стая -стаята за церомонии щеше да последва разпределителната шапка която всички очакваха с огромно нетърпение.От книгите тя знаеше че домовете за разпределение са 4-Грифиндор,Хафълпаф , Рейвънклоу и Слидерин.Мястото на лошите магове беше в Слидерин затова момичето неискаше да влезе там.Най-силно желаеше да бъде в Грифиндор.Церемонията започна а тя бе първа ...

Коментар: Пишете сбити, сбито и
пак сбито ! Ще взема да направя една помощна РП тема, че май ще си имам
бая проблеми. Наблягайте бе ! Слагаите пряка реч. Първо, че не е
интересно така и втори става неразбрано. Хърмаяни няма да се сърдиш.
Само с писане ще се оправите.Ето я началняит ти коефицент:

Издръжливост: 2
Смелост: 3
интелигентност: 6
сила: 2
чар: 4
сръчност:5
ловкост: 1


При допълнителна работа в часовете или при покупка от Диагон-али ще можеш да повишаваш коефицентите си.

Драко Малфой естественно знаеше , как се излиза на перон 9 и три четвърти и подминаваше с надсмешка тези , които се чудеха как да стигнат до Хогуортс Експрес.. Когато се качи в влака , времето беше слънчево и много хуаво... Малфой веднага се запозна с две момчета - Краб и Гоил .. Те очвидно го бяха харесали за приятел или по скоро за "господар" ..!! В купето влезе някакво момче , което каза:
- Здравейте , аз правя снимки от влака към Хогуортс..
- Изчесвай Веднага.. Рече студено Драко .. и след това продължи да говори за това как е отрасъл в богато и добро семейство а леляму е известната убийца Белатрикс Лестрандж .. Драко Отбеляза , че желае най -много от всичко да влезе в Слидерин...!! Когато пристигнаха , Малфой бе очуден , когато видя великана Хагрид!!! Както всяка година , първокурсниците се возеха по 4рима в лодка.. Докато пътуваше през черното езеро до замъка , Драко си повтаряше само едно и също . "дано съм в Слидерин"!!!!

Коментар: Кратко и безцелно ... но все пак. Не ми е ясно защо пишеш "!!!" навсякъде:

Издръжливост: 4
Смелост: 4
интелигентност: 2
сила: 3
чар: 3
сръчност: 2
ловкост: 2

При допълнителна работа в часовете или при покупка от Диагон-али ще можеш да повишаваш коефицентите си.

По пътя за гара "Кингс Крос", майката на Хейли, Емили, не преставаше да й дава съвети. Как да се държи с хората, как да мине през бариерата. Хейли не я слушаше, защото тази лекция я знаеше наизуст.Трябваше да се придвижват с кола, защото майка й мрънкаше да пристигнат по нормален начин на гарата. След няколко весели минути с брат й Кристофър, момичето забеляза, че наближават. Грабна якето е едната си ръка и оправи косата си с другата. Опита се да си придаде нормален вид, за да не я зяпат хората.

Хейли стоеше пред каменната бариера, колебаеща се как да мине. Ръцете й стискаха количката, натоварена с куфара й. Усещаше погледа на майка си впит в нея. Направи крачка напред и се озова пред Хогуортс Експрес. Навсякъде щъкаха първкурсници, които нямаха търпение да потеглят. Хейли не бе особено чарвана от идеята, но не обърна внимание на чувствата си. Обърна се усмихната към майка си и я прегърна. След това повтори действието с брат си, малката си сестричка и накрая баща й. Майка й се бе просълзила.
- Е, аз май по-добре да т-тръгвам, а?- заекна момичето и не свали усмивката от лицето си. Обърна се и чу баща й да въздъхва. Бе готова да се обзаложи, че е въздъхнал.

Във влака бе малко неудобно. Чувстваше се много странно тук. Намери едно свободно купе и се настани там. Реши да не се облича веднага, защото бе прекалено развълнувана. Развълнувана не бе най-правилния израз. Може би нервна. Параноична. Хейли затвори очи и се концентрира в потропването на влака. Пейзажите отвън се сменяха постоянно и точно това й харесваше. След малко се чу момичешки глас да казва, че е време да се облекат училищните мантии, защото пристигат след малко. Хейли бе бърза и се отправи към коридора. С малко произшествия, стигна почти без проблем до лодките. Хагрид бе настанил няколко деца в лодките и Хейли се падна с едно русокосо момиче, чернокосо момче, по-ниско от нея и дружелюбно момиче с трапчинки. Преминаването на езерото бе успешно и гледката бе ужасно красива. След като слязоха от лодките, децата се запътиха към портата.

Коментар:Много добре! Перфектно ! много ми харесва Смелост: 5

Издръжливост: 4
интелигентност: 5
сила: 4
чар: 7
сръчност: 3
ловкост: 6

При допълнителна работа в часовете или при покупка от Диагон-али ще можеш да повишаваш коефицентите си.

В началото Кайто не бе очарован от факта , че точно в най-мрачния и дъждовен ден трябва да хване влака за Хогуортс , но ето че това трябваше да стане.Крачейки заедно с баща си през гарата към скрития перон водещ към експрес Хогуортс , момчето си мислеше за всичко , което го очакваше.Коридорът по който ходеше беше почти празен защото влакът в нормалния свят бе току що потеглил и нямаше хора.Кайто с отегчение ходеше ли ходеше , но като че ли си беше все толкова далеч от скрития перон , колкото в началото , но ето че изведнъж баща му го дръпна за ръката и го изкара от дълбокия му унес.Кобаяши погледна напред и видя коравата на вид стена.Първата му мисъл бе , че ще се забие в нея и ще му излезе толкова голяма цицина , все едно има втора глава , но после това чувство премина и той се затича и премина през вълшебната стена.От другата страна глетката бе съвсем различна.Кипеше бурен живот навсякъде се разхождаха магьосници и деца , които бързаха да хванат влака , който се готвеше за потегляне.Момчето си взе довиждане с баща си и повдигна двата куфара , като се запъти към експреса.По едно време видя пред себе си красиво момиче и го поздрави , то му отвърна , но побърза да се качи във влака.Кайто само сви раменете си и също се качи не намери свободни места.Тамън намери момичето от преди малко и чу сфирката на локомотива да известява неговото тръгване.Момчето подаде главата си от прозореца и видя гъста струя дим да излиза от комина на голямата и тежка машина , след което влакът потегли.Кобаяши побърза да влезе при момичето от преди малко и се настани удобно.След това разбра много факти като например:"Момичето се казва София Малдонеза и е от Слидерин , също така като , че ли ме харесва".Младежът се изчерви малко , но не каза нищо повече по този въпрос.След като си поговориха по още няколко теми , дойде време и за слизане.Кайто си все багажа и слезе от влака , като се запъти към замъка , за да разбере от кой дом ще бъде.

Когато тринадесет годишното момиче, на име Кимбърли се събуди на следващия ден, утрото сякаш бе по - мрачно...сигурно заради края на ваканцията. Силен дъжд плющеше по прозорците, докато тя обличаше една карирана пола и измъкваше пуловера си. Училищните си мантии щеше да облечи в експрес "Хогуортс", поради тази причина внимателно ги сгъна в куфара си. След като си беше измила лицето и зъбите, забеляза на стенния часовник в стаята си да показва шест без десет.
"Подранила съм...но няма лошо..." си помисли момичето и бодро излези от стаята си като дъждът барабанеше по прозореца на дневната. Кимбърли имаше на разположение няколко часа, затова бе решила да потъни в своята книга "Класически заклинания" за трети курс от Миранда Гошоук - госпожа Уотсън бе купила от "Диагон-али" по един екземпляр за нея.
- Добро утро, сестричке! - Поздравия брат й - Джаспър, който тъкмо влизаше отпочинал в дневната. Той също като нея, си беше ранна птица.
- Здравей... - Нехайно го поздрави Ким, като не сваляше очи от книгата си.
- Какво четеш?...А, пак ли тая книга...Когато бях трети курс се запознах с много интересни магии...Ако бъдеш внимателна ученичка, ще видиш колко полезни ще ти бъдат за в бъдеще. - Рече Джас, и се настани върху едно кресло до нея и започна да лъска своята "Нимбус 2001" с отворен пред себе си комплект принадлежности за метла - подарък от Ким за петнайсеттия му рожден ден.
- Знам...като ги разглеждам учебниците за трети курс, се уверявам че тази година ще бъде вълнуваща... - Промълви тихо Ким, като настоятелно се взираше във буквите на книгата, като чели там имаше скрита анаграма.
- Джас хайде горе в стаята ми че мама и татко станаха.
Брат й събра принадлежностите си за метла, преметна през рамо метлата и тръгна нагоре с Ким. Барабаненето на дъжда, свистенето и стенанията на вятъра отекваха още по - силно под покрива. Като влязоха в стаята, отворения вече куфари беше накарал Джас да изпадне във възторг.
- Вече си готова?
- Ами...не... Още няколко работи трябва да сложа... - писна Ким и се затътри между шкафовете за дрехи.
- А! Ето те...
Ким държеше в ръцете си розова обемиста рокля, която нежно прибра в най - близкия куфар до нея.
На вратата се почука и госпожа Уотсън отрори вратата, точно когато Ким затвори куфара с изпраните й дрехи за "Хогуортс".
- О, браво миличка! - Зарадва се майка. - Прибери дрехите си така, че да не се мачкат, нали знаеш?
- Да, мамо...
- И побързай...вече минава седем! - Каза майка й и хлопна вратата зад себе си.
- Наистина Ким...побързай! - Тревожно прошепна брат й, като погледниа часовника на стената.
- Не ме претискай! Както виждаш бързам колкото мога - ядоса му се Кимбърли и затрори куфара.
Кимбърли и Джаспър бяха слезли вече до площадката на първия етаж, когато госпожа Уотсън се появи в подножието на стълбата леко разтревожена.
- Робърт! - извика тя към горния етаж. - Скъпи! Имаш спешно съобщение от болницата!
Робърт светкавично мина покрай децата си, като беше с облечена наопаки мантия профуча покрай тях и изчезна. Когато децата влязоха в кухнята, видяха майка си да рови из кухненския бюфет.
- Тук някъде имах перо!
- Ето!
Припряно Kристен тикна в ръцете на мъжа си парче пергамент, шише мастило и смачкано пачи перо.
След известно време господин Уотсън, натъпка пергамента с бележките в джоба си и отново изхвърча от кухнята.
Главата на мъжа се извърна към госпожа Уотсън.
- Съжалявам, Кристен - извини се той - дето ви притеснявам толкова рано. Но се налага...
- Няма нищо, Робърт. - отвърна госпожа Уотсън. - Разбирам...о, искаш ли препечена филийка или нещо друго, преди да тръгнеш?
- Е, добре - кимна Роб.
Госпожа Уотсън взе една филия с мармалад от наредените върху масата, сложи я на ръжена и я поднесе към устата на мъжа.
- Флагодаря! - изфъфли той с пълни уста и с тихичко изчезна.
Kим още веднъж видя как профичава край нея баща й. След пет минути той се върна в кухнята, облякъл нормално мантията, и прокара гребен през гъстата си коса.
- Трябва да побързам. Успех през годината, миличка! - пожела господин Уотсън на Ким и я целуна бързо по челото, загръщайки се с наметалото си, преди да се магипортира. - Кристен, ще успееш ли да заведеш децата до "Кингс - Крос"?
- Разбира се! - отговори тя.
След като господин Уотсън се магипортира, в кухнята като чели стана по - празно. Още от вчера вечерта майка им бе поръча по мъгълския телефон едно обикновенно мъгълско такси, с което да стигнат до Лондон. След десет минути Ким вече беше излязла на двора заедно с брат си и майка си, които притиснено наблюдаваха спиращото такси.
В единайсет без четвърт стигнаха до гара Кингс Крос. Госпожа Уотсън и Джас се втурна през улицата да донесе колички за багажа им и после всички влязоха тичешком в гарата.
Ким тръгваше от перон Девет и три четвърти, който бе невидим за мъгълите. Просто трябваше да минат през здравата бариера между перон девет и перон десет. Нищо страшно нямаше да им се случи, но важното бе да внимават мъгьлите да не забележат как изчезват.
- Най-напред Джас - каза госпожа Уотсън, като поглеждаше нервно нагоре към гаровия часовник, който показваше, че имат само още пет минути да минат незабелязано през бариерата.
Брат й бързо пристъпи напред и изчезна.
- Хайде миличка -каза майка й, като хвана Ким за ръката и бавно тръгна напред.
- Малкото момиче, вървеше с количката и се взря добре в бариерата. Тя и майка й, вървяха предпазливо между пероните девет и десет и след миг вече ги нямаше.
А сблъсък не последва...Тя продължи да тича...и отвори очи.
Яркочервен парен локомотив чакаше до перон, пълен с хора. Над него висеше табела с надпис "Експрес "Хогуортс", 11 ч." Ким погледна назад и видя на мястото, където преди това беше билетното гише, арка от ковано желязо, на която пишеше "Перон Девет и три четвърти", и се усмихна широко.
Дим от парната машина се носеше над бъбрещата навалица, докато котки във всякакви цветове се галеха тук-там между краката на хората. Сови кряскаха раздразнено една срещу друга над бърборенето и стърженето от влачене на тежки куфари.
Първите няколко вагона бяха вече претъпкани с ученици, някои висяха по прозорците и говореха с близките си, други се боричкаха за места. Ким избута количката надолу по перона, за да си търси празно място. Преди да се качи госпожа Уотсън дръпна Ким.
- Чао миличка и се пази.
- Добре мамо ще се пазя - каза Ким и побърза да се качи във влака който вече тръгваше....