Re: Лас Вегас, Съншайн Стрийт 666

by Симона Лафет Чет Юни 11, 2009 3:08 pm

Лежах на плочките в баянта и нищичко не усещах. Раните ги нямаше. Главата ми туптеше с бясна скорост, сякаш бе сериозно решена да избухне. Хари Потър не изпускаше и очи от мен. Учителката му по вълшебство по бански във ваната, разрязан ацялата. Опитах се да седна, но Потър сложи ръка на гърба ми каза:
- Не. професоре! Почивайте си!- дори непомнех какво беше станало. Усетих как Хари ме връща в същата позиция. Превъртях лентата "Графът беше тук, танцувахме, целувката и после припаднах, бяло петно, следва момента в който излязох на терасата. Странната рокля. Ваната, шампанското, стъклото и предаването. Аз наистина се бях предала. Колко лесна смърт, можех да се боря, но не исках. Напълно исключих, че все още бях по бански. Щракнах с пръст и вче бях по- примерно облечена:
Лас Вегас, Съншайн Стрийт 666 - Page 2 3

Лас Вегас, Съншайн Стрийт 666 - Page 2 3

Надигнах се бавно с помоща на момчето. Изправих се и залитнах. Той ме улови прмълви:
- Леко, леко, моля ви, внимателно!- кимнах и се опитах да стъпя на краката си...

by **Хари Потър** Чет Юни 11, 2009 3:26 pm

- Не , не професоре , почивайте си - каза момчето.
- Спокойно , вече може дори да си тръгваш , по добре съм - отвърна му учителката.А той погледна очудено.
- Аа не , дори и да ме мислите за нахален - ще остана да спя тук н зада съм сигурен ,че сте добре и на сутринта ще си вървя - възрази Хари.
- Не си нахален , знам ,че се чувстваш задължен , но щом искаш - остани тук - рече Симона. Потър почти пренесе професора до спалнята си , и я зави на леглото и двамата започнаха да си говорят.
- А всъшност , ти как разбра затова , което ми се е случило? - попита жената.
- Ами , исках да ви задам няколко въпроса за учебната година - отговори момчето.
- Ок , все пак благодаря ти за бързите реакций , и за това , че ме спаси - каза жената.
- Е , няма нищо - поруменя Потър. Симона Лафет материализира легло , до нейното и каза:
- Е, Потър , тук ще спиш.
- Ок , рече Хари , и облече пижамата , която изглеждаше така:
Лас Вегас, Съншайн Стрийт 666 - Page 2 Men_pvata

Лас Вегас, Съншайн Стрийт 666 - Page 2 Men_pvata

, а когато професорката видя пижамата му , леко се подсмихна и каза.....

by Симона Лафет Чет Юни 11, 2009 3:43 pm

- Отива ти!- Хари Потър се усмихна и легна. По едно време момчето беше задрямало. Наистина го бях изплашила. Станах бавно без да го будя и се шмугнах на терасата. Въздухът ми действаше одобрително. Вятърът ми помагаше да мисля. Опрях ръце на парапета и смених роклята си с пижамка на Спондж Боб. Въздъхнах- каква каша. Една сълза и после друга паднах от окото ми. Чух Потър:
- Какво правите тук?- момчето стоеше до врата със скръстени ръце,. Набързо изтрих сълзите и приканих Потър:
- Ще настинеш влизай!
- Не и без вас!- отвърна той. Влязохме. Всеки легна по леглата, а хари измрънка:
- Трябва да ви вържа!- засмях се плахо, а после сигурно съм задрямала...

by Симона Лафет Пет Юни 12, 2009 1:34 pm

Събудих се в четири през нощата с крясъци:
- Аааа!- Хари се стресна и подскочи. Сънено цъкна една нощна лампа и попита:
- Проф Лафет, добре ли сте?- кимнха:
- Просто сън, най- обикновен сън!- той въздъхна и отново легна на възглавницата. Не, не беше обикновен сън. Беше подобно на дежаву. Всичко се повтори, събудих се, отново имаше грамотевици, Излязох на терасата, а там се случиха същите неща. Преоблякох се, а после се каичх горе, за да плувам. Опашката мия нямаше. Домъкнах си шампанско със силата на мисълта, а после отпих. Ето тук започваше ралзчното. Шампанското беше като отрова. Заболяме гърлото, губех въздух. Стиснха чашата и тя стан на парченца. Отновос е порязах. Исках да живея, борех се, но водата ме върпаше. Потопих вода, борейки се да изляза, изведнъж ваната стана на океан,а опашката си беше там. Цялата бях кървава и бавно потънах на дъното. Тук се треснах. Подсъзнанието ми беше наплашено. Отпуснах се. Завъртях се няколко пъти в леглото, после седнах в него. Изправих се на облегалката. Графилд дойде при мен. Мъркайки легна до ръката ми. Започнах да го галя. Н е ми се спеше, а ако пуснех сега телевизора щеше да събудя. спящният Хари. Донесох си чаша сок чрез мисълта си и отпих. Имаше вкус на праскова. Оставих я еберешно и станах. С котето слязахме долу. Седнах в хола и започнах да гледам тихо някакъв любовне филм. Когато погледнах часовникът, той показваше 7 и половина. Изобщо не ми се спеше. Облякох си чрез магия това:
Лас Вегас, Съншайн Стрийт 666 - Page 2 _r4

Лас Вегас, Съншайн Стрийт 666 - Page 2 _r4

Когато хари се събудеше щеше да бъде глден. отидох до кухната и без много усилия му прикюготвих закуска. Излязох навън и легнах в хамака, когато чух шум. Видях Хари, който каза:
- Проф. Лафе аз трябва да вървя, съжелявам, готвоте превъзходно!- детето тръгна към изхода и аз вметнах:
- Чао, благодаря за помощта!- той кимна и си тръгна. Реших, че една разходка няма да ми дойде зле... Излязах...

by Симона Лафет Нед Юни 14, 2009 2:54 pm

След разходката се прибрах. Метнах чантат си на един от фотьолите и седнах на дивана пред телевизора. Графилд дойде при мен и замърка:
- О, котенце! Как си, искаш ли да си хапнеш!- присвих очи, бях му донесла любимото му лакомство- Ето, за теб е!- сложих чинийката пред него и той сладичко замляска. Усмихнах се и докопах дистанционното. Щрак... не не и това... щрак... класическа музика, ух... щрак... музикален канал. Оставих телевизора без звук и се загледах в една точка. ПЛяснах с ръце и изгасих лампите. Легнах на дивана и видях, че всъщност имам поща. Отидох и я взех. Имаше клюки, но тези които най- много ми приковаха вниманието бяха една за мен и една за графа. Зачетах първата. Пишеше,ч е е било опит за самоубийство, психично болна, боже тея май са психясалите. Аз психично болна, никога!Мосъкът ми беше в отлично съсътояние. Беше случайно и последна та ми мисъл, че се отказвам от живота беше, защото съм сама, съвършенно сама! Взех мобилният си и набрах няколко номера. На първият не ми вдигна никой. Чух гласовата поща "Телефонът на госпожица Лимпи, моля оствете съобщение". От вторият ми вдигна друга стара приятелка:
- О, Монс как си?- въздъхнах:
- Бивам!- чу се плач и Габи набързо каза:
- Затварям, че близнаците са гладни!- тя тръшна телефона и аз затворих. На третият и четвъртият нищо. Всеки си имаше свой собствен живот. Една сълза инстинктивно падна върху бузата ми. Гарфилд дойде при мен и аз го гушнах. Оранжевият ми приятел, на когото не му пъкаше дали съм странна, различна, затвроена в себе си и необщителна и дори дали съм психично болна или сама! Преглътнах. Облизах долната си устна и целунах котето си:
- Гарфилдчо, винаги ще си бъдем самички, така ни е добре!- единствените хора, които познавах тук бяха Ребека, графа и учениците, на които преподавах. Реших да се обадя на графа, но първо ми хрумна да дочета списанието и по- точно клюката за него. Зачетах, когато стигнах дори и до половината устните ми, стиснах ги между зъбите си, за да не изкрещя от новината. Графът бил женкар, какво? Вряла вода сякаш ме обля. Кръвта ми забужува из вените. Промълвих:
- Дали и аз влизам в това число?- като си помислех, че го бях целунала направо губех контрол. Ръцете ми се свиха в юмрюци, наоколо стана гореща и все пак успях да запзя самообладание. Гушнах още по близо до себе си котето и бях готова да плача. Но защо да плачех, дори и да го направех Графът имаше толкова много, с които да си прави компания. Нямаше да ставам поредната... Въздъхна и бавно се отделих от тялото си, оставяйки проблемите в другият свят...

by Симона Лафет Чет Юни 18, 2009 12:49 pm

Стъпих на краката си и Ана- Лусия пусна ръката ми отиде до Гарфил и започна да го милва. Оставих бебенцето на фотьола като инстуктирах Луси да го пази. Качих се горе и намерих дрешки. Слязох и му обляках сини ританки и една сладка блузка с жирафче. Ана- Лусия седна на дивана и все бебето в нея. Отидох до кухнята и му налях едно шишенце мляко. Седнах до малката и малкия и го поех лекичко. Сладура започна да си хапва. Имах чувството че сънувам, вече не бях сама, аи има две слънца ло мен. Очичките му синички нацвят се впиваха в мен. След като се беше напапкал трябваше да спи. КОгато бях на годините на Ана се грижеш х за една кукла. Хранех я, приспивах я наушким, а и сякаш нещо ме водеше така постъпвам така. Новороденото заспа и аз го сложих в стаята на Ана- Лусия, която беше съвсем новичка. Двете отидохме в другата стая. Ана седна в мен и каза:
- Да го кръстим Уаят като онова сладко бебенце, което с мама глед...- дето замлъкна и започна да плача. Мисълта за майка й я натъжаваше. Тя се сгуши в мен, а аз я прегърнах. Горкото детенце. Заплаках с малката. Беше нещастна. Опитите ми да обгръщам с майчинска любов бяха напразни. Ана промълви:
- Тя е добре нали?- кимнах и целунах по челото:
- хайде ела да ти измием очичките. Детето стана от скута ми и отидохме в банята. Докато се миехме взаимно чух , че бенецето се разплака. Набързо се забърсахме и изтичахме при детеето.
*****
След като смених паперсите на Уаят седнахме на моето легло и зачетохме една приказка. Разказваше се за малката кибритопродавачка. Ана- Лусия каза:
- Уаят искаш ли кифла, защото аз искам!- засмях се:
- Скъпа ...- замълчах, беше ми трудно да го нарека с новото му име- Уаят е малък, отиди и си вземи кифла за себе си!- тя кимна и слезе по стълбите. Бебето ме гледаше с умни очички и се усмихваше когато и аз се усмихвах. Мяташе ръчички насам натам и си играеше с косата ми. Луси се върна с две кифли в ръце. Седна и ми подаде едната:
- Ето за теб е!- тя беше много съобразителна. Отговорих:
- О, миличка, благодаря, но по- добре я изяж ти.- тя кимна и я остави на нощното ми шкафче. Заръба другата, която имаше форма на пчеличка и попита:
- Бебето с нас ли ще остане?- не бях мислела по този въпрос. Замислих се, а Луси ме стресна:
- Ехоо!- обърнах се и казах:
- Най- вероятно!- тя без да мисли отговори:
- Имам си братче!- тогава детското лице се изпълни с мъка. Попитах:
- Какво има?- детото ме прегърна внимателно, за да не удари Уаят:
- Нищо липсва ми мама!- тя ме прегърна още по- силно и помоли пламенно:
- Никога не ме изоставяй!- обещах:
- Никога. Ана- Лусия погледни ме- дето вдигна главичка- Обичам те, обичам и него погледнах към вече заспалото бебенце- вие сте всичко, което имам тук, като не броим Гарфилд. Ще ви пазя и ако трябва ще жертвам себе си за вас, сега спокойно.- оставих малкият на леглото, а Ани се сгуши до него, прегърна го и заспаха. Излязох на терасата с Графилд и тихичко си поплаках за всико- за милата Ани, която остана без майка, за Уаят, който беше обречен н асмърт до езерото, ако не го беше видяла Ани, за котето ми, колко много спомени имахме и за живота, просто ей така...

by Симона Лафет Нед Юни 21, 2009 10:30 am

Стоях на терасата и по едно време чух:
- ААААААААААа, то то е той... Монииииииии!- Луси крещеше в несвяс, влязох въртре, а бебето беше голямо, всисъл беше пораснало. На около две годинки и ръмжеше в ъгала. Ана скочи на врата ми от уплаха и паникьосано каза:
- Щеше да ме ухапеее!- Уаят се повъртя, повяъртя и наистина бързо изскокна през прозореца. Ана се отпусна и слезе:
- Какво беше това?- тя ме изгледа уплашено. Почти бях сигурна какво е. Родителите на това бебе бяха вампири. Седнах до нея и гушнах:
- Спокойно, тук съм!
*********
Ани се събуди след време и каза:
- Хайде на разходка!- кимнах и след като си облякохме еднакви рокли в розово отидохме на езерото...

by ???? Нед Юни 21, 2009 5:09 pm

Тримата се озоваха директно в къщата на Лафет. Тя беше бясна, че са я последвали и извади магическата си пръчка. Първата магия запрати по граф Фьортедо, който бързо се отмести и извади своята пръчка. Като отклони слеващата магия летяща към него. На лицето му имаше усмивка. Явно това го радваше, сякаш беше игра. Незнайно защо тя запрати и магия към Лумос. Явно бе наистина ядосана. Тримата си запраща магии. Все пак бе очевидно, че магиите бяха зле насочени и никой не искаше да нарани другите....
- Чакайте - провикна се Лафет, не тук, ще събудим Ана. Ще си разчистваме сметките в градинката.
Другите двама кимнаха и след една минута те вече бяха в зелената градинка и наоколо се разнасяше светлина и взривове.

by Симона Лафет Нед Юни 21, 2009 5:26 pm

- Това е безсмислено! - те спряха,а аз въздъхнах:
- Ще ви разчленя, тръгвайте си!- казах троснато, а графа дойде и ме прегърна. Вдигна с пръст брадичката ми и насочи лицето си към моето. Обюпитах се да се измъкна, но беше невъзможно. Казах:
- Не, не, Графе! Пуснете ме!- Джак го помоли:
- Оставете я!- той пусна и се обърна към Хънтър:
- Проблем ли имаш?

by ???? Нед Юни 21, 2009 5:32 pm

... - От "Вие" преминахме на "Ти", а? - отвърна Джак. - Много си странен на последък, Фьортедо...
Ставаше все по-ядосан и се разяряваше.
- Проблем? - попита отново министъра.
- Да... - отвърна нервно Хънтър.
- Момчета, престанете! - намеси се Мони. - Детето спи в къщата и само ако посмеете... Бедна ви е фантазията какво ще ви се случи на двамата...
Джак се отдръпна на страни и остави Симона в обятията на Графа...

by ???? Нед Юни 21, 2009 5:35 pm

Графът обаче остави Симона и каза:
– Не обичам мъже да имат разправии за жени. Против моите разбирания е. Съжалявам, Лумос. -той го потупа по рамото после погледна Лафет, поклати укорително глава и се магипоритра, като остави двамата насаме.

by ???? Вто Юни 23, 2009 1:33 pm

... Лумос я погледна, тръгна към нея, без да иска. Не знаеше какво прави просто, като чели краката сами го водеха към Мони, която се равика:
-Казах вън от къщата ми!
Екскюзми продължи да върви към нея приближи се...
Гледаха се очи в очи приближаваше лицето си към нейното... Той я целуна, просто я целуна. Тя вднага го отблъсна и се разкрещя:
-Махай се!
Тръгна към къщата си... Лумос я последва и я хвана за ръката тя се обърна и...

by Симона Лафет Вто Юни 23, 2009 1:56 pm

го целунах, дам, целунах го. Устните ни се впиха перфектно. Този мъж, той сякаш беше перфектен, с англеско лице и мила усмивка. Хънтъ сложи ръце на кръста и и нежно ме придърпа към себе си. Промълвих:
-Кажи ми че сънувам!- той поклати глава:
- Не ти си в моят сън, мечта...- прекъснах го. Ако наситина сънувах това щеше да свърши скоро и да соъзная, че ебило кошмар, не не е кошмар, а приятен сън. Дръпнах Джак към сбе си, но се подхлъзнах и паднах. Хънтър падна върху мен и успя да не ме удари. Той взе лицето ми в дланите си и долепи устните си до моите. Дръпна нежно доланат ми устна и се усмихна. Затворих очи. Всичко беше станало толкова бързо, вече не бях ядосана, а разтопена. Топях се като шоколад на слъце. Джак ме гледаше, когтао отворих очи:
- Е няма да ми залепиш шамар?- поклатих глава:
- Не мисля!- Прегърнах го и леко потръпнах. При допира със силното му перфектно тяло сякаш губех ума и дума. Джак ме помилва по бузата:
- Красива си!- бузите ми пороменяха и го целунах отново. Наистина беше вълшебно. Хънтър попита:
- Е, как се чувстваш!?- отговорих честно:
- Щастлива и разтопена...- той се засмя. Заваля. Едри капки западаха и не след дълго и двамат бяхме мокри. Нито един не искаше да мърдаме, Перфектно си пасваха телата, защо да ги разделя. Тогава Джак ме взе на ръце и прошепна в ухото:
- Да вървим, в къщата, ще настинеш!- той ме внесе, а врата след него се тръшна от силният вятър. Изшепнах:
- Ана!- той ме погледна виновно и се качи на вотрият етаж. погледна ме, питайки:
- Стаята ти е тази...?- поясних:
- С розовата врата!- влязохме, а Джак ме сложи да легна. Тихо затвори и каза:
- Нищо, което правим тук, няма да се чуе навън, бъди спокойна. Той легна върху мен и ме целуна с език. Бутнах го:
- Излизай, вън!- Джак м еизгледа учудено:
- Добре ли си?- завъртях очи и станах:
- Напълно, съжелявам, не си виновен ти, просто ми кипна напълно!- Хънтър стана и каза:
- Добрем, чао ще се видим друг път!- кимнах, а той се магипортира...

by Sponsored content