Париж, Льо Пен № 68

Париж - домът на Айфеловата кула,Триумфалната арка и най-вече на великия Наполеон Бонапарт.Там,между големите болеварди,на тесна каменна уличка се гушеше домът на Люси Блек или Люси дьо Бери.
Малката къщичка не представляваше нищо особено отвън,никога не бе привличала погледите на надменните французи.Но Люси я харесваше поради причината,че отвътре излъчваше уют и топлина,които те карат да се чувастваш у дома.

Любимото помещение на Люси беше "Стаята за отдих",там тя приемаше гости и прекарваше свободното си време.Стаята беше голяма,с овална маса от полирано дърво,на която бяха наредени различни гарафи и чаши,както и малка стойка с цигарети.На бюфета недалеч имаше няколко бутилки ром,които бяха прашасали.
Покрай овалната маса бяха наредени червени плюшени кресла,а в дъното на стаята тънеше сама отдавна неизползвана камина.

- Но защо ще заминаваш ? - попита момчето , и остави чашата с шейка на масата.
- Казах ти вече , навлякох ти достатъчно неприятности.
- А междодругото , къде е раната ти , няма и следа от нея ? - попита Люси.
- Ааа , няма я .. няколко сълзи от феникс , и няма и следа от раната. - отвърна момчето и се усмихна.
- Добра работа , наистина - похвали го вампирката.
- Всъщност , ще ме пуснеш ли да си ходя в Хогуортс ? - попита Грифиндореца.
- Ами , да , ще те заведа до замъка , но трябва да знаеш , че повече няма да се виждаме- каза смирено Блек.
- Аз тогава , няма да си тръгна .. -отвърна Потър и продължи,
- Незнам откъде ти дойде това спонтанно решение , но няма да те пусна да си тръгнеш!
- Знаеш , че неможе да ме спреш , дори със сила - рече важно вампирката.
- Не ми трябва да използвам сила - отговори Хари, след което се приближи до нея , и я целуна .. тогава..

- Вече те спрях веднъж , след като се опита да избягаш. Защо да не го сторя още веднъж ? - попита иронично момчето.
- Сега е друго .. не те ли е страх? - отговори му с въпрос вампирката а Хари отговори:
- От какво да ме е страх ? От това , че съм в тъмна стая с красива вампирка ли?
- Вчера ти казах , че всичко във вампирите те превлича , и точно заради това те са най-добрите ловци - отвърна Блек.
- И така да е , пак не ме е страх .. А междодругото , вие вампирите какво мислите за Волдемор? - попита Потър
- Ами , честно да ти кажа мен вобще не ме вълнува .. Дори не е красив - отговори Люси.
- Не е красив като МЕН , нали ? - попита с самодоволна усмивка на лице момчето.
- Точно така , хайде време е да те връщам в Хогуортс , защото имам багаж за стягане.
- Казах ти , че никъде няма да ходиш - изръмжа Хари , стана от канапето , заведе вампирката до леглото в стаята , и отново я обсипа с страстни целувки . Тогава..

Момчето реши да остане малко в къщата и да изчака Люси да се прибере. Както и очакваше , след около час , вампирката се прибра в къщата си. Тя го видя и рече:
- Хайде да си те прибирам в Хогуортс
- Защо постоянно бягаш от мен? - попита Потър.
- Не бягам , просто ме е страх , защото може да те нараня - отвърна му Блек.
- Да бе , винаги ще си намериш оправдание - каза ядосано Хари , избяга зад един ъгъл и се заметна с мантията невидимка , която по случайност бе в него. Вампирката усети , че човека е все още на близо , защото подуши кръвта му.
- Осещам че си някъде тук , не бягай моляте - каза Люси.
- Можеш да ме осещаш , но въпреки изостреното ти обоняние няма да ме хванеш. - и след тези думи , момчето вече бе излязло от стаята , а след това и от къщата. Вампирката хукна да го търси. Потър бе зад къщата , махна невидимката от себе си и се магипортира в Хогуортс.