Куидичното игрище

Хари реши да отиде до куидичното игрище зада се разходи , защото не бе излизал навън от много време. Въпреки , че скоро слънцето щеше да залезе , времето бе доста топло. Момчето седна на една пейка и се загледа в обръчите.
- Здравей Хари - рече Невил , който минаваше от там.
- Здрасти Невил , как си? - попита Потър и Лонгботъм се настани на пейката до него.
- Ами , добре съм , събирам едни съставки , защото в момента правя един експеримент и сега трябва да вървя - отвърна му Невил и тръгна със забързана крачка към замъка. Хари бе доволен от приятната атмосвера , която цареше в училището. Лек полъх на вятъра , развя клонките на дърветата , а по небето нямаше почти нито един облак. От черното езеро лъхна студен бриз. Дойде и Адриън...

- Всъшност , май все още не е сигурно дали аз ще съм капитан. - рече Хари и свали усмивката от лицето си.
- Но защо ? - попита загрижено Грифиндорката а той и отвърна:
- Ами Професор Блек не е казал нищо такова , аз съм капитан на Грифиндор но не и на училщния отбор въпреки че това ше бъде голяма чест за мен. И до колкото знам май ще има някакво състезание , от което ще се избере капитана.
- Не е чак толкова важно кой ще е капитан , а по важното е дали ще спечелим срещу другите две училища - каза Адриън.
- Ще спечелим разбирасе , след като имаме в отбора толкова добър търсач като мен - рече Потър със самодоволна усмивка на лице , и момичето го побутна и каза:
- Не бъди толкова сигурен господинчо , аз съм бияч и аз се грижа за това дали ти ще останеш до края на играта. Грифиндорецът избухна в смях а тя го погледна очудено.
- Няма от какво да се притесняваш. На всички е известно че Хогуортс винаги е водело останалите училища за магия по абсолютно всички параграфи. - оповести момчето. Тогава Адриън..

Когато момичето спомена за историята на Хари , той внезапно се намръщи.
- Хей какво има , нещо лошо ли казах? - попита момичето.
- Не , просто не обичам да разказвам за миналото. - отвърна момчето. Адриън го загледа и каза:
- Хайде де , разкажи сигурна съм , че ще разбера. И ако може да ми кажеш откъде ти е този белег на челото?
- От Волдемор - отвърна Хари а тя остана с отворена уста.
- От Волдемор? Винаги съм си мислила , че си се порязал... но как?
- Сега ще ти разкажа - рече момчето и започна разказва.
- В една мрачна нощ , когато съм бил на 1 година , Волдемор набирал последователи. Той влязъл в нашата къща и решил да ме убие. Майка ми и баща ми му се опълчили и той ги убил. Докато умирали , те направили нещо като заклинание , което тогава ме защитило от него и в опита си да ме убие , той изгубил силите си. От онази нощ, живея с лелями и вуйчо ми , които са много злобни. През всичките години , преди да стана първи курс , са ме държали в неведение за магичния свят. Дори когато започнах да получавам писма , те неми даваха да ги прочета и ги горяха , но Хагрид ме откри и ми разказа всичко.
- Е предлагам да сменим темата - добави Потър , а г-ца Бъркли отново бе зяпнала доста странно , като чели беше хипнотизирана.
- Ехо . - рече момчето , побутна я и тя отвърна:
- аа , съжелявам!
- Няма нищо , каза Хари и тогава..

- Ами като цяло повече Харесвам магическия свят. Тук в замъка имам приятели и се отървам от семейство дърсли. Много харесвам Магията , и всички мигове тук са ми изключително забавни. - каза Хари. Грифиндорците загледаха небето и започнаха да си говорят за училищното първенство по куидич. След като обсъдиха някой неща , започнаха да говорят за учебните предмети и преподавателите.
- С какво искаш да се занимаваш след като завършиш - попита момичето.
- Искам да бъда Аврор , въпреки , че не съм добър по отвари - отвърна Хари.
- Аз пък искам да бъда работник в Министерството. А кой е твоя любим учител в училище? - попита грифиндорката.
- Ами можеби Симона Лафет , но също така и Лудоокия Муди много ми харесва.. - каза Потър.
- Хари , стана късно , хайде да тръгваме? -
- Ок , - съгласи се момчето и след тези думи четвъртокурсниците тръгнаха към замъка.