Картнината на Ланселот

by **Хърмаяни Грейнджър** Чет Юни 18, 2009 9:13 am

една съвсем обикновена и прашна картина се извисяваше на втория етаж и общо взето беше някак незабележима. Едва или някой щеше да се сето, че тя беше входа към едно тайно помещение, наречено стаята на сънищата. Вътре всеки можеше да се потопи в прекрасния мечтан сън за една нощ. На вид сър Ланселот, който беше нарисуван на картината, изглеждаше сънен и уморен... беше умрял одавна.

by **Адриън Бъркли** Пет Юни 19, 2009 2:25 am

Адриън пъргаво и бързо изкачваше стълбите,който водеха към втория етаж на учлището.Трябваше да отскочи до кабинета на професора по Зсчи.Искаше да се сдобие с малко предварителна информация за келпите.Отдавна се канеше да го направи,но все изникваше нещо друго-нещо по интересно.Днес определено беше в добро настроение-не изкачваше бавно и мъчително стълбите,бретона и не бе в обичайния си вид.Преметна чантата от другата страна на рамото си и затича по стъблите.
Ако можеше да предвиди сблъсъка в следвашия момент,нямаше да бърза толкова.Винаги тичането по стълби предвещаваше катастрофа.На последните две стъпала Адриън се блъсна в нещо,или по-скоро някой.Загуби за миг равновесие,но имаше късмет и не се свелече,като чувал с картофи.Момичето,в което се бе блъснала определено беше доста по-добре от Бъркли.Беше високо русокосо момиче,и гледаше доста странно.Адриън изкриви крайчето на устните си в усмивка и вдигна тетрадките си,като побърза да се извини.
-Съжалявам,това е моят пуст късмет,или по-скоро моята пуста непохватност-обърка се леко,като издави идиотската си усмивка.-Ох,аз съм Адриън,Адриън Бъркли-премести учбниците си в другата ръка и се здрависа с момичето срешу нея.Все още я гледаше малко странно.
-Здрасти Адриън,Адриън Бъкли-определено имаше чувство за хумор-Аз съм Джейн Волтури.Приятно мие.-представи се русокоската и вдигна книгата на Адриън от земята.Бъркли я пое и се качи на площадката на коридора.-Та за къде си се разбързала ?
-Исках да взема малко информация за келпите,от професора,но май няма да го бъде и днес.-Джейн се засмя.
-Не се опитвай повече,няма да успееш.-Адриън смръщи вежди,-Искам да кажа,че няма да ти даде информацията дори за няколко рома и шоколадови трюфели.-Адриън се засмя и двете с Джейн продължиха по коридора.

by **Джейн Волтури** Пет Юни 19, 2009 3:36 am

Джейн беше доста объркана. Тъкмо бе тръгнала да патрулира по коридорите, а сега вървеше по коридора с момиче което едва познаваше.
- Адриън, ти си четвърти курс и си от Грифиндор, нали? - попита със спокойния си глас.
- Ъъ.. да. - леко смутено отговори Бъркли. - Защо?!
- А, нищо.. просто не сме се срещали досега. - засмя се Волтури и се усмихна.
Двете грифиндорки завиха наляво по друг коридор. В края на него имаше отворен прозорец. Попринцип това не беше проблем, но точно сега наъвън валеше силен порой и на перваза се беше образувала голяма локвичка вода.
- Изчакай секунда.. - рече Джейн и се изстреля напред по коридора.
Щом стигна прозореца, протегна ръка и побутна дръжката. Плавно затвори прозореца и се разрови из чантата, която висеше на рамото й. От там извади пръчката си и направи заклинане, така че водната локвичка на перваза да изчезне. Отметна русата си коса, все й се навираше в лицето. Сетне прибра пръчката и затича към Адриън, която я чакаше в другия край на коридора.
- Префектска му работа! - рече и се засмя.
Двете момичета продължиха с разходката, като дълго време никой не каза нищо. Мълчанието беше неловко, ако двете се познаваха по-добре, нямаше да има такива паузи.
- Е, за какво точно се беше запътила към кабинета на учителя по ЗСЧИ? За какво ти е информация за келпите? - рече накрая Джейн, като гласът й бе спаднал, незнайно защо.

by **Адриън Бъркли** Пет Юни 19, 2009 11:19 am

Адриън се засмя и се протегна.
-Честно казано и аз вече не помня за какво ми беше информацията.Мисля,че братовчед ми търсеше нещичко за келпите,и аз предоложих помоща си.Или нещо такова.-каза момичето и отново се засмя.Момичетата продължиха по коридора и стигнаха до една странна картина.Адриън е огледа,и игкриви лицето си.
-Това е сър Ланселот-поясни Джейн.
-Сър Ланселот,изглежда доста зле,даже и за картина.
-Да,доста е изтрадал.-Адриън поклати глава в съгласие.-Всъщност тази картина е вход към тайна стая,-това определено заинтересува Адтиън.Лицето и придоби онзи любопитен поглед.
-Хайде де,разказвай.-пришпори Волтури.
-Добре,добре.Наричаме я стаята на сънищата.Може да преспиш и да сънуваш мечтания си сън.
-Уоу.Това невероятно.Нямах представа,че в магьосническия свят има толкова много интересни места.Кой знае какво още незнам.
-Значи,от скоро си научила за магьосническия свят?-попита Джейн.
-Не точно,от малка знам за магиите,метлите,пръчките,но за всички тези невероятни неща,..разбирам,чак сега.-обясни грифиндорката,а другото русокосо момиче се засмя.
-Толкова си зелена.
-Хей,кажи нещо за себе си.-Джейн я погледна с някаква мила физиономия,която все едно и казваше 'нужно ли е'.-Хайде де,аз ти казах току що ти казах,че нищо незнам за магьосническия свят.-продължи Адриън и отново се засмя.

by **Джейн Волтури** Пет Юни 19, 2009 12:25 pm

Начина по който се изкриви лицето на Джейн издаваше 'не ме край да го правя', но въпреки всичко си остана ангелско. Тя въздъхна, сложи кичур коса зад ухото си и започна:
- Родена съм във Флоренция, Италия. Сега обаче живея във Волтера.. също в Италия. Имам брат близнак, на име Алек. С него сме почти еднакви, е, с изключение че косата му е доста по-къса и леко стърчаща. Много го обичам. - направи пауза и се усмихна - С Алек живеем със семейството ни, но се виждаме когато не сме на училище. Той учи в Дурмщранг. Аз, първи и втори курс учих в Бобатон. Тук съм от миналата година, по желание на Аро... баща ни. Тук много ми харесва... но наистина бих искала да отида някой ден и в Дурмщранг. Може би не като ученичка.. но все пак историйте на Алек, звучат доста примамливо.
Волтури се усмихна, но въпреки щастливитя й вид, тя премълчаваше една част от историята си... Адрън се усмихна в отговор. От лицето й обаче, можеше да се разбере 'знам че не ми казваш нещо..'
- Ъъм.. не ми се говори за това. - рече Джейн, усетила издражението на Бъркли.
- Добре, няма проблем. - рече Адрън.
- Разкажи ми и ти нещо за себе си.. - подкани русото момиче.
Двете несъзнателно бяха седнали на пода, пред картината на Сър Ланселот. Джейн се понамести. Скръсти крака и се подкря назад на ръцете си.

by **Адриън Бъркли** Пет Юни 19, 2009 12:45 pm

Адриън от своя страна,едва не си легна на пода.Настани се все едно е на някое меко диванче.Не беше от онези хора,който се опитваха да научат всичко за другите,все пак си имаше граници,лични територии и прочие.Пък всичко друго с времето си.Леко се бе отнесла,но бързо се върна на земята и се усмихна.
-Ами за мен,баща ми е мъгъл,а майка ми е чистокръвна магьосница,но са разведени-направи малка пауза,в която Джейн каза,че съжалява,а Бъркли и кимна благодарно.-Но пък съм свикнала,предимно живея със баща си в Лондон,а през лятото отивам във Франция при майка си.Както вече ти казах,съвсем наскоро разбрах за всичко това,и досега съм ходила в мъгълско училище.-Джейн направи заинтересована физиономия.-Но пък от малка ме учат на магии и куидич.Добра съм с бухалката-двете се засмяха заедно.
-Оо,сестра по бухалка-пошегува се Джейн-Жалко,че май няма да има мачове.
-Да,Ъмбридж,и ти май си видяла съобщението.Но аз мисля,че няма да се спази това правило.
-Да се надяваме.
-А за посещението ти в Дурмщранг,може би трябва да го посетим скоро,след година-две-забърбори Адриън.-Там,май има само момчета нали ?-подхилна се Бъркли,а Джейн май усети намека и.

by **Джейн Волтури** Пет Юни 19, 2009 1:00 pm

Да, Джейн определено усети намека на Адриън.
- Дано да са по хубави от тези тук.. - ухили се Волтури.
- Дано, дано. - съгласи се Бъркли.
- Аз.. някои приятели на Алек са идвали вкъщи.. - тук тя не продължи. По погледа и можеше да се разбере, че въпросните момчета са наистина готини..
- Леле.. - замечтано промълви Адриън.
- Но Алек си е само мой.. - засмя се Волтури.
- Щом казваш.. - засмя се и Бъркли.
Джейн разтърка слепоочията си. Много бавно вдиша и издиша..
- Добре ли си? - попита Адриън.
Джейн само се усмихна и рече с доста спокоен глас:
- Ъмм Адриън, какво ще кажеш да се качваме.. тоест аз смятам да отида към кулата на Грифиндор.
- Става. - усмихна се Ади.
Двете се изправиха. Бавно тръгнаха към най-високата кула, тази на Грифиндор..

by Sponsored content

Картнината на Ланселот

Картнината на Ланселот

Re: Картнината на Ланселот

Re: Картнината на Ланселот

Re: Картнината на Ланселот

Re: Картнината на Ланселот

Re: Картнината на Ланселот

Re: Картнината на Ланселот

Re: Картнината на Ланселот