Румъния, Брашов, ул. Скънтея 25

Блеър не беше от момичетата, които тръпнеха в очакване за вълшебния бал. Но днес беше различно – от тази среща зависеше всичко. Трябваше да спечели доверието на висшето общество в магическия свят. Искаше да се издигне, да се събере нужната власт и да унищожи убийците на родителите й.
Тя среши старателно косите си. Облече красива бяла рокля, падаща нежно надолу, като очертаваше всяка извивка на прекрасното й тяло. Докато слагаше бял еделвайс в косата си чу шум от камината.
- Явно упойката, която сте ми дали е била доста силна, милейди! Не бях забелязал колко сте красива всъщност – каза учтиво Чарлс без да скрива възхищението си и пристъпи леко напред.
- Благодаря Ви! Но има проблем. Аз съм мъгалокръвна, а знам, че балът е само за чистокръвните. Надявам се домакинът да няма нищо против.
- Графът? Не, разбира се! Хайде, да тръгваме вече.
Чарлз хвана прекрасната си дама под ръка и двамата изчезнаха в камината….

Луната беше по-различна тази нощ. Беше пълна, обгърната с червен прах и светеше невероятно ярко. Блеър лежеше в леглото и не можеше да заспи. Всичко се случваше толкова бързо и тя не можеше да прецени кое е истина и кое лъжа. Трябваше да говори с графа и да разбере какво става с нея. Какво точно се беше случило в министерството.
Но сега....сега изпитваше жажда за кръв. Тези моменти бяха най-тежките за един вампир. Искаше да усети как топлата кръв се докосва до езика й и как изпада в екстаз от вкуса й. Обичаше човешката кръв – това беше най-невероятното у всеки човек. Вкусът й беше различен, като характерите при хората. Когато човекът беше страхлив, беше солена, но когато характерът бе силен – тя бе сладка, толкова сладка, че Блеър трябваше да изсмуче всяка капка от нея. Изведнъж на вратата й се позвъни. Тя стана бързо: „Дано да е графът. Имам нужда от някого, с който да преодолея този момент”.
Отвори вратата и изненадата й беше очевидна:
- Директоре?! Не е ли малко късно за посещения – Блеър се опитваше да изглежда обидена от посещението, но не успя да скрие усмивката си
- Извинете ме, но имам новини. Мисля, че графа знае повече отколкото Ви казва. Мисля, че той знае кой е убиецът на родителите Ви...
Блеър не го слушаше. Беше се концентрирала върху врата му. Толкова нежен и красив...
- Перфектен е! – прекъсна го тя
- За какво говорите? – попита мъжът в недоумение
- Вратът Ви...Перфектен е...
Принцесата се доближи до Сириус и мина с ръка по врата му – Толкова перфектен... – тя се обърна бързо и се отдалечи
- Извинете ме, директоре! Днес не съм на себе си!
- Мисля, че знам какъв е проблемът Ви! Вие сте вампир, а като такъв имате нужда от кръв...
Но тя го прекъсна остро:
- Моля, вървете си! – жената застана с гръб към директора и се загледа в светлинките през прозореца
Той знаеше какво става, знаеше, че тя е опасна, но не го беше страх. Единственото, което искаше е да я има. Той я погледна – на лунна светлина беше още по-красива. Бялата, леко прозрачна нощница разкриваше цялото величие на осанката й. Той застана зад нея и й прошепна в ухото:
- Вече ме пленихте, принцесо! Какво следва!
Тя се обърна и устните им се сляха. Мъжът усети как тялото му ще експлоадира от адреналина. За миг Блеър се откъсна й бавно продължи надолу. Сириус знаеше какво го очаква и беше готов това да стане. Усети устните й по врата му, толкова нежни, не искаше този момент да свършва...но изведнъж невероятна болка прониза главата му.....