Неочаквана помощ

Тази сутрин в „Свети Мънго” беше необичайно оживено. Имаше много хора, предимно ученици, които по невнимание са прекалили със съставките в някоя отвара или са объркали заклинание. Блеър имаше нужда точно от това – така нямаше да мисли за случката изминалата нощ и че беше разкрита от мъж, за когото нищо не знаеше. Тъкмо довършваше с превръзката на един пациент, когато през вратата влезе задъханата Канди:
- Блеър, наистина ли си била на партито на граф Фьортедо? Разказвай, как беше? – нетърпеливо я попита тя.
- Останах очарована – лечителката се усмихна загадъчно и в ума й изникна отново сцената в кабинета на графа
- Само очарована?! – чу се глас зад нея
Блеър усети тръпки по цялото тяло и разбра, че той е дошъл.
- Министърът на магията?! – шокирано извика Канди - Как можем да Ви помогнем, графе?
- Дойдох да прегледам едно досие от преди години. Ще ме придружите ли, мис Блеър? Трябва ми помощ с тези хиляди документи…
Принцесата не можеше да повярва. Това беше целта й от самото начало и той я знаеше. „Наистина ми е прочел мислите…”. Блеър беше шокирана. Осъзна, че този човек е много по-силен от нея. Сега й помага, но докога. А, и магията й за контрол не му влияеше. Защо?
- За мен ще бъде удоволствие – хладно отвърна Блеър и се запътиха към архива.
Докато вървяха графът я хвана нежно за кръста и я дръпна към себе си.
- Спокойно, принцесо! Искам само да ти помогна
След това я съпроводи до рецепцията и преди тя да може да изрече и дума той изчезна. Блеър още беше шокирана. „Тръгна ли си? Искал е само да ми помогне? Но защо ще го прави?” За пръв път някой й помагаше и това беше ново за нея, но знаеше, че има малко време. Вдиша дълбоко въздух и взе един куп папки, на който пишеше „Увреждания от магии и проклятия”, след това отдели „Рядки проклятия”. Имаше около стотина досиета със различни рядко срещани магии. Тя отбра тези от преди 10тина години и започна да ги преглежда едно по едно. Нищо. Нямаше и следа от човек поразен от „вавилонски огън” – древна магия, използвана само от великите магьосници в много редки случаи.
„Щом не е бил в „Св. Мънго”, трябва да е лекуван в болничното отделение на училището….Дали търсят лечители за там?” усмихна се принцесата. „Трябва да говоря с директора”
Блеър върна всички документи по местата им и се магипортира пред къщата на Семейство Блек...