Общата зала на библиотеката

Министърът влезна забързано в библиотеката. Точно преди няколко минути бе срещнал Снейп пред кабинета на директора и разбра, че него още го няма. Затова бе решил да посети библиотеката и по специално забраненият отдел, където да разгледа книгите по отвари. Поне докато се появеше директора можеше да рови, търсейки други по-бързи начини за неутрализиране на вече открадната от френския отдел мистерии отвара. Какво пък, можеше и да извади късмет. В бързината си той се блъсна в едно момиче, носещо огромна купчина с учебници.
- За бога, внимавайте! - възкликна министърът. Настъпи кратък миг на объркване, в които министърът успя да се вгледа в момичето и да разбере, че я познава отнякъде, че чертите и му бяха познати. Но дали наистина това бе тя. Много време бе минало от последната им среща.
Госпожица Стоун?! Извинете, че не ви видях. Как сте, виждам вече сте пораснала? - след което се наведе да и помогне да съберат разпиляните учебници..

- Ученолюбива както винаги! - заяви Фьортедо с лека усмивка на лице. - Аз съм тук по случайност, всъщност трябваше да се срещна с директора, но него още го няма и реших да проверя някой неща в забранения отдел. - Докато говореше той не отместваше погледа си от нея, от тези красиви черти на лицето и, преди детски, а сега толкова женствени. - Забелязвам, че още се интересувате от вампири..старите влечения трудно умират! Наскоро попаднах на една много интересна книга. Писана е в древен Египет и се казва „Вампирите, проклятие или дар?" В нея има мн интересни факти за чувствата на вампирите, за техният начин на светоусещане, сравнявайки го с този на хората. Има много фактология и философско разглеждане на нещата. Дадени са също така примери за връзки между вампири и хора. Няма да Ви разказвам повече, ако имате интерес ще Ви я дам. Наистина си заслужава. Но затова по-късно. Мислех си.... - замълча за миг той, сякаш обмисляйки нещо - ..мисля си, че Вие сте правилният човек, който трябваше да срещна днес. Имате ли малко свободно време да отскочите с мен до забранения отдел, мисля, че ще се нуждая от малко помощ? Естествено отсъствията от час ще Ви бъдат незабавно извинени. - допълни той. А, и още нещо, мисля си, че ще е по-добре да си говорим на ти, а не на Вие, стига да нямате нищо против?

- Тогава, добре дошла в екипа. Трябва да знаеш обаче, че нещата с които се занимаваме са наистина сериозни и опасни, но имам вътрешното усещане, че ти ще се справиш - министърът отново я погледна като задържа погледа си върху нея, поглед, в който имаше нещо повече от обикновено доверие.
- Благодаря Ви, надявам се да оправдая очакванията. - отвърна Тифани.
- Хей, какво се разбрахме за ти и Вие, оттук нататък за теб съм Тед. Надявам се, че бързо ще свикнеш. Както и да е, сега по работа...отиваме в забранения отдел, книгите остави на мен.
Граф Фьортедо тръгна към отдела, придружаван от Тифани, като преди това замахна с магическата си пръчка, книгите се наредиха на купчинка, издигнаха се над земята и потеглиха бавно след двамата...