Кабинетът на министъра

Кабинетът на министъра...

Добре дошли на всички в моя кабинет. Ще се радвам да откликвам на всякакви проблеми в магическия свят и да поддържам връзка с многоуважавания от мен директор на Хогуортс - Сириус Блек. Моята цел е да успея да създам тази връзка между мен и вас, която Фъдж не успя и същевремнно винаги да бъда обективен. Според политическите си убеждения аз се боря за равенство, защото съм либерал и смятам, че индивида стои над всичко. Ако имате други въпроси, просто ги задавайте!!

Току що привършил с някой укази и заповери, министърът крачеше нервно из кабинета си. На бюроте му имаше отворено писмо. Новинните в него бяха повече от притеснителни. Доверен източник на министъра, който бе внедрен във френското министерство на магията го уведомяваше, че от отдел мистерии предишната нощ е открадната отвара с неустановено предназначение. Предполага се, че отварата е в ръцете на смъртожадни. Друга информация, относно предназначението на отварата или целите на смъртножадните нямаше. Френското министерство на магията все още пазеше всичко в тайна.

"Решението какво да се прави оттук нататък не бива да е прекалено прибързано", помисли си граф Фьортедо. "Може би ще е най-добре да проведа разговор с директора на Хогуортс, да обсъдим възможностите и тогава ако се наложи да свикаме общ съвет или да действаме сами". "Във всеки случай информацията не трябва да изтича, защото ако врагът знае, че ние сме подготвени, ще действа по различен начин, които ние по трудно бихме могли да предвидим" - продължи с размишленията той. "Едно е сигурно, незабавно трябва да говоря със Сириус Блек!". Министърът се отправи към картината с табелка: "Офисът на Директора", извади пръчката от вътрешния джоб на сакото си и три пъти почука с нея върху табелка. След това се отправи към бюрото си, седна в огромния си стол и зачака, потънал в размишления...

- Първо трябва да помислим, точно какво ще кажем на обществото, и каква информация да дадем на магисъбора. Неможем да бъдем сигурни, кой е предател и кой не. Що се отнася до Ордена, там ще обсъдим всичко подробно. - започна Граф Фьортедо. - Предполагам, че вече си повикал Картър, Бил и Питър?
- Да, това беше едно от първите неща, които направих. - отвърна Сириус.
– Тогава трябва да ги очакваме скоро. Много е важно също да не допускаме Рита Скийтър да пише повече отколкото е необходимо - допълни Фьортедо.
След тези свои думи, той извади пергамент и перо и набързо нахвърли няколко изречения на него:
"До Администрация на Магисъбора,
насрочвам спешно свикване на Магисъбора, поради тежките обстоятелства, които възникнаха, в 14ч и 30 мин. Мястото е 9ти етаж, отдел Мистерии, Съдебна зала номер 14. Ситуацията изисква Вашето присъствие!!"
Министърът почука с пръчката си върху пергамента, който веднага се сгъна във формата на самолетче и отлетя към администрацията на Магисъбора. Тъкмо с неговот излизане през вратата, през камината се появиха Картър, Бил и Питър. Леко озадачени, те още незнаеха за какво са повикани. Сириус Блек подробно им обясни за ситуацията в която се намираха.
–Но...какво всъщност представлява тази отвара? - попита Бил.
- Много е просто! - отвърна Сириус - Всеки отпил от нея става неприкосновен за сякакъв контакт, било то магии, заклинания или физически контакт...
– Което от своя страна излага Министерството и Хогуортс на директна опасност, тъй като се подразбира, че смъртожадните или Волдемор няма да я използват за обикновено нападение срещу мъгъли или магьосници! - допълни Граф Фьортедо. - Ние вече свикахме Магисъбора, на който най-вероятно ще се вземе и решение да се свика и международен конгрес, въпросът е точно колко информация и каква трябва да им поднесем...Довечера пък ще се срещнем в Щабквартирата на Ордена, където ще можем по-подробно да обсъдим ситуацията. Сириус, надявам се, че ти ще можеш да повикаш всички, след като приключи събранието на Магисъбора?
– Да, ще успея, но преди да сме забравили, нека обясним, защо повикахме Бил, Картър и Питър тук! - отвърна Сириус и продължи - Бил, от теб искам спешна доставка на змейска кръв, но не каква да е, а задължително от Финландски Синьосив Късорог. Ще можеш ли?
- Наистина ще е трудно, те се срещат изключително рядко, но мисля, че познавам правилният човек!
- Моля те, направи го, много е важно, засега няма да споделям подробности! - отвърна Сириус с много сериозен тон.
- Картър, а от теб очакваме да заминеш веднага за Франция и да се свържеш с нашия информатор там, като да внимаваш да не го разкрият...все пак ти си официалният пратеник, за него никой нищо незнае! - намеси се министърът.
- Що се отнася до теб, Питър... - обърна се към него със сериозен тон Сириус - от теб очакваме да направиш това което правиш най-добре!
– Аз правя много неща добре! - с неприкрито самочувствие отвърна Питър - Но все пак мисля, че знам какво искате от мен...трябва ви отвара, но каква??
- Да, трябва ни среброкристална отвара! - отвърна Сириус.
- Само тя, заедно със змейската кръв, за която помолихме Бил да намери, можем да неутрализираме открадната Неприкосновена. - допълни го министърът.
- Но знаете, че тя ще бъде готова едва след седмица?
- Наясно сме с това, но нямаме избор, освен да се надяваме, че дотогава няма да бъде използвана Неприкосновената - отвърна минисърът.
- Добре, тогава се заемам веднага!
- Очакваме от всички вас да си свършите добре работата...успех и се пазете! - с тревожно каза Сириус.
След тези думи Сириус и министърът стиснаха ръцете на тримата мъже и ги изпратиха до вратата. След като останаха отново насаме.
- Смятам, че тук е моментът да се разделим, или поне до събранието на Магисъбора - каза Сириус - аз трябва да подготвя Хогуортс за някои евентуални атаки! По пътя ще помисля, колко да кажа на учителите и учениците.
- Добре, ти знаеш най-добре какво да правиш, що се отнася до Хогуортс. Аз трябва да направя изявление за Пророчески Вести! Успех и се надявам всичко да мине гладко!! С тези думи министърът се запъти към библиотеката си и извади една малка зелена книжка, отиде седна на бюрото си и се зачете, а през това време Сириус изчезна по същия начин, както се бе появил...

Не бяха минали и 10 минути от заминаването на Сириус, когато министърът се сепна. Бързо отвори едно от многото си шкафчета и извади малко цилиндрично мислоемче. Бе забравил да го даде на Сириус...трябваше да го направи възможно най-бързо, даже желателно преди събранието на Магисъбора.
- Незабавно трябва да ида в Хогуортс, пък после мога заедно със Сириус да се върна тук - рече си министърът.
Затова прибра мислоемчето в джоба си и изезна през капака на пода. Достигайки края на тунела с едно пук той се озова директно в Къщата на крясъците откъдето с голяма скорост влезна в Хогуортс....

*** Следва неочаквана среща в библиотеката и кабинетът на директора.

Министърът я огледа с лека усмивка. Дори и прашна, тя излъчваше своят сексапил, който той усещаше все по-силно и по-силно. Проближи се с нея и изтупа внимателно дрехите и от прахта. Бяха изключително близко един до друг. За момент погледите им се спряха и те се гледаха без да отместват очи. В следващият момент като че ли се опоминха и Тед бързо каза:
- Тази вечер заминаваме за Барселона. Ще използваме метли, за да немогат да проследят траекторията ни на магипортиране. Виждам магическата ти пръчка е с теб, приготвил съм ти и наметално, тъй като допуснах, че ти може би ще забравиш. - Той посочи едно черно наметало, което беше поставено да лежи на стола. - Хубавото е, че все пак си се облякла в черно, огледа я той, като погледа му се спря на сочните и устни...отново с него се надигна дяволът, който го караше, който го изкушаваше да я целуне..но дали трябваше да го направи...дали тя изпитваше същите желания като него...След като прогони тези мисли от главата си той извади магическата си пръчка, завъртя я бързо и в този момент костюмът, вратовръзката, ризата, всяка част по него също стана черна. Извади от един шкаф две метли Стронгфайър 2009, която бе най-бързата за момента. След това от джоба си извади специално шишенце с безцветна отвара. Отвори го и в стаята се разнесе приятен аромат на кашмир.
- Това е да намажем останалите непокрити от дрехите части от нашето тяло. - каза той - отблъсква любопитни погледи и така един вид оставаме невидими за останалите - поясни той.[i]

- Не винаги знаем какво става - отвърна Тед, в чиито очи се забелязваше светлина, проблясък на радост, свързани с реакцията на Тиф. Поседяха още малко така в тъмнината, мълчаливо, наслаждавайки се на момента..после Фьортедо се обърна и каза:
- Мога да прекарам така цяла вечност, но не бива да забравяме, че животите на много хора са в опасност, както и нашите, ако не вземем необходимите мерки. Мисля, че ще е най-добре да тръгваме... - каза той това не с огромно желание, но с увереност в погледа. Тиф просто кимна. Двамата се качиха на метлите си и отлетяха в нощта. Прозорецът се затвори след тях с тихо прихлопване. Две сенки се издигаха тихо нагоре в небето и изчезнаха в нощта....


***Продължение във Външен свят - Тулуза - по пътя към Барселона

Янка Хейл излезе от кабинете си и се запъти към този на Граф Фьортедо. Беше преполовила купа писма, който се беше натрупал за двата месеца, през които отсъстваше. Когато отвори вратата на кабинета на министъра, той седеше и четеше някаква книга. Янка не успя да види заглавието й, защото Графа я свали, когато тя влезе. “Изглежда много добре, както винаги”- помисли си тя. От момента, в който се бяха запознали винаги се беше чудила на начина, по който той действаше на жените. Можеше да има всяка само с един поглед. “Не е само от външния му вид... Има нещо в него, което не мога да обясня – мислеше си тя – Някаква тайственост ... “
- Съжалявам за закъснението, Г-н Министре. Трябваше да преглeдам пощата – буквално изстеля тя.
- Добре, добре. Първо се спри малко – засмя се Графа – Вашите да не са те подлудили или какво ?
- Съжалявам – из стаята се разнесе звънливия й смях – Не са направили нищо повече от обикновенно. Но и ти да прекараш два месеца със семейство Хейл и ти ще полудееш. Още повече, че няма жени, които да омайваш – закачи го тя. - Не и свободни, не че някога ти е пречело.
Двамата се засмяха.
- Ще се направя, че не съм чул забележката ти.
- Татко ти праща поздрави. Кани те да направите някой и дръг експеримент.
- С удоволствие пиемам поканата му.
- Можеш да му пратиш сова и да не се уговорите. Този път няма да ви бъда посредник.
- Но ти се справяш отлично с тази роля – каза Графа
- Не, благодаря. Пък и става въпрос за бухала ти.
- Моят бухал ?! – учуди се той
- Да, не ме разпитвай, нямам представа за какво става на въпрос. Но остави това на страна. Тези дни може да наминеш да нас и ще поговорим и за семейната сбирка на семейството ми
- Разбира се – съгласи се министъра –А сега сигурно ще ти е интересно да чуеш новините от последните месеци.

Блеър беше твърдо решена да разговаря с министъра. Трябваше да разбере какво знае за нея и защо й помага. Докато вървеше по коридора за миг се разколеба "Дори и да го питам...защо да ми казва истината."
Всъщност принцесата проявяваше интерес към този мъж и искаше да го срещне отново - той беше различен и успяваше да съблани всяка жена ако пожелаеше. Той беше като нея...това я побъркваше по някакъв странен начин, никога не се беше чувствала така. Знаеше само, че трябва да го види отново.
Беше почти до кабинета му, когато видя от него да излиза красива елегантна жена. "Естествено" - усмихна се лукаво принцесата - "Винаги са красавици". Доближи и почука на вратата...

Още като прекрачи прага на кабинета, Блеър почувства странна жажда за кръв, която не беше чувствала от години. Този мъж я побъркваше и оставаше без дъх всеки път когато бяха насаме. Но тя не се страхуваше от него, напротив - с графа се чувстваше истински вампир, сетивата й се изостряха и тя беше неконтролируема. Никой друг не й действаше по този начин.
Не знаеше докъде ще стигне ако вратата не се бе отворила и не беше влезнала същата жена, с която се бе разминала преди минути:
– Аз... - продума тя.
– Ако искаш влез - чу се тих гласът на графа - стига и г-ца Блеър да няма нищо против. Янка Хейл е невероятен човек и много умен министър. - обърна се той към принцесата и допълни към Хейл - Но аз съм пазител на Тайната и ще трябва да пренастроя паметта ти след това. Такива са правилата.
- Нямам нищо против - отвърна Блеър
- Какво става тук? - попита жената след като влезе
- Нека г-ца Блеър да ти обясни - графът се усмихна и остави принцесата да разкаже всичко на неочаквания посетител. Тя сподели историята си – за ужасната смърт на родителите й, за самодивите, които са я отгледали и за клетвата, която беше завладяла целия й живот: да намери убиеца на семейството си.
- О, Боже! Кой е посмял да Ви стори това?! - жената беше видимо ужасена от съдбата на Блеър.
- Нямам представа! Знам само, че човекът е много силен магьосник! – каза принцесата с тъга и безсилие в гласа си
- Волдемор! Само той е способен на такава подлост! - заключи новодошлата
- Не, Хейл, не може да е той! Той не се занимава с вампири! Мисля, че е някой, който има интерес родителите на г-ца Блеър да изчезнат... някой, който пази мрачна тайна и не иска тя да излезе наяве – министърът беше убеден, че е някой от висшето общество
- Убиецът е бил поразен от „вавилонски огън”. Ако е бил от висшето общество трябва да е съобщено, че е бил ранен... – Блеър беше убедена в думите си
- ...Или умрял – заключи другата дама в стаята
„Умрял?!” – лечителката никога не се беше сещала, че убиецът на баща й може да е вече покойник. Всичките тези години упорито търсене и толкова дадени жертви, за да проумее, че всичко може да е било напразно?!
- Не може да е мъртъв! Аз трява да го убия! – Блеър почувства невероятна ярост, която се увеличаваше с всяка минута. Бурята беше в разгара си – вятърът се удряше в прозорците и свистеше между вратите на министерството, дъждът биеше по покрива и принцесата разбра, че е дошъл момента да се преобрази...

Блеър никога не се беше чувствала така – беше освободила толкова дълго време таена злоба и болка. Беше като преродена...Огледа се. Намираше се на непознато място. До нея имаше две безпомощни тела. „Какво става? Къде съм?” Принцесата стана и се огледа. Изведнъж толкова мисли нахлуха в главата й. Спомни си, че беше с графа и с една жена...Сега те лежаха безпомощни на пода. Блеър се приближи към тях. Имаха рани по цялото тяло. „Какво е станало тук?! Какво съм направила?!” Тя бързо извади от джоба си магическата пръчка и няколко билки. Замахна с нея към тях и те засияха. Превърза всичките им рани и зачака.
След няколко минути графа се размърда:
- Графе, какво се случи?!
- Блеър, Блеър.... – усмихна се графа – Не мислех, че ще ме оставиш без дъх, малката. Явно си доста силна. Подцених те
Тя не разбираше какво става и попита отново:
- Но какво съм направила?!
- Нищо лошо, спокойно – той се изправи внимателно й отиде до нея – Сега се чувстваш освободена, нали?
Тя нищо не разбираше, нищо не помнеше, беше в безизходица.
- Мисля, че трябва да я отведем в „Свети Мънго” – отбеляза графа като посочи жената на пода.
- Не! Тя е добре. Нека всичко да остане в тази стая!
- Спокойно, принцесо! Тя няма да помни нищо като се събуди. Тайната отново ще се знае само от мен и теб – той я погледна лукаво и продължи – Знам кой е убил баща ти. Обещавам ти да му отмъстя. Сега настани госпожица Хейл в „Свети Мънго”, а утре ще дойда до домът ти да ти разкажа всичко.
Лечителката се чувстваше подвластна на министъра и дори и да не искаше не можеше да не изпълни заръката му. Тя отиде до жената и с едно щракване се магипортира в „Свети Мънго”

Денят беше топъл и лек вятър подухваше листата на дърветата. Всички се поздравяваха с усмивка в министерството, с изключение на една забързана и притеснена дама унесена в свои мисли – лечителката от „Свети Мънго”
Блеър почука на вратата и побърза влезе в кабинета на министъра преди дори да чуе и звук. Министърът седеше на бюрото си и попълваше някакви документи:
- Здравей! Точно мислех да намина у вас да видя как си...Усети ли луната вчера – той се прокрадна зад нея като сянка
- Имаме проблем – Блеър седна безпомощно на един стол. Министърът усети безпокойствоето й и попита тревожно:
- Блеър, какво си направила – той се доближи до нея и я погали по косата – Уби ли някой? – в гласът му се усети задоволство
- По-лошо...направих го вампир
Мъжът се отдръпна стреснато, но Блеър се изправи и го погледна право в очите:
- Направих вампир, директора – Сириус Блек.
Графът се сепна. Не можеше да повярва. От всички магьосници тя бе избрала един от най-силните и му беше дала невероятна мощ
- Не знаеш какво си направила, малката – тонът му беше сериозен и някак студен. Блеър не искаше, но трябваше да продължи докрай:
- Това не е всичко...Мисля че съм бременна. Ще имам дете от него...