Черното езеро

by Том Ридъл Пон Юни 15, 2009 2:05 am

Черното езеро беше място, което през по-голямата част от деня беше изпълнено с хора. Учениците по навик насядваха по бреговете и разговаряха с часове. Самото езеро беше мрачно и тъмно, като катран, а същнсот водата беше обикновена. Често в дълбините се мяркаше огромна сянка, чиито собственик малцина знаеха.

.:Свободно РП:.

by **Хърмаяни Грейнджър** Сря Юни 17, 2009 12:07 pm

Слънчев ден - нещо невероятно за тук ,но беше факт ... Денят най-сетне бе слънчев ,но прекалено горещ .По небето нямаше нито един облак ,а само ярките слънчеви лъчи изгаряха всичко.
Нямаше жив човек ,е освен двете грифиндорки - Джейн Волтури и хърмаяни Грейнджър ,те бяха единствените на цялото езеро, но това изглежда не ги притесняваше и те се разхождаха спокойно.
-Е Хърмаяни такова време ли обичаш? -попита Джейн.
-Хммм еми не точно може би малко по-прохладно , но не и мрачно и дъждовно. - отговори Хърмаяни.
Очевидно беше обаче , че момичето предпочита това време - много горещо ,но поне не студено.
Грейнджър бе облечена с къса лятна рокличка над коленете .Дрехата й бе бяла на цвят и доста свободна ,а беше обута в летни обувчици .Прическата й бе обикновенна ,нищо особено, някак си по-права от обикновенно но небрежно спусната ,а слънчевите лъчи отразяваха косата й и тя блестеше и отиваше към русо.
Джейн пък бе облечена с доста къси дънкови панталонки , наистина късички ,но седяха добре на момичето и светло зелено потниче - небрежно съчетано ,но наистина добра комбинация не натрапчиво ,но някак си красиво.
-Колко е приятно така имам предвид наистина е прекалено горещо ,но не е пренаселено с хора ,че чак да не можеш да се разминеш - зарадва се Грейнджър.
-Да и на мен ми допада спокойствието ,някак си е приятно макар че сигурни всички ще ни сметнат за луди да излизаме на това време , но няма значение мнението им.-каза момичето.
-Доста лятно си облечена - отбеляза Хърмаяни.
-Хммм еми как да ти кажа доста е горещо пък и ти също между другото симпатична рокличка.
-Така е ,а мерси иначе комбинацията между дрехите е наистина хубава. -похвали я Грейнджър.
-Е как се чувстваш като префект ? -попита Джейн.
-Всъщност не е зле имам повече права ,но и задължения е разбира се ти знаеш от давна си префект,а най-сетне 4 курс ... Сигурно годината ще е доста по-трудна. -каза Хърмаяни.
-Определено съгласна съм за всичко, което каза -отговори Волтури.
Момичетата си седяха добре под сянката на едно вековно дърво точно до езерото и се оглеждаха в него ...

by **Джейн Волтури** Сря Юни 17, 2009 12:31 pm

"Лято.. лято, лято, лято.. и отново лято." Само такива мисли прехвърчаха през главата на Джейн днес. Денят бе прекалено топъл.. почти достигаше обичайните температури в Бобатон.
- Ммм ,Джейн, какво мислиш да правиш тази година? Добавила ли си някой нов предмет към програмата? - попита Хърмаяни.
Джейн обаче не я чу. Мислеше си за старото й училище. Е, вярно че бе прекарала вече цяла година тук, пък вече почваше и втората, но още й липсваше.
Също Софи, Лин и Анет - трите с Джейн бяха най-добри приятелки... преди. От одавна не си бяха писали по сова. Дали я бяха забравили?! Е, поне сега Волтури си имаше истинска приятелка, в лицето на Грейнджър...
- Ехо.. ъмм.. Джейн? - разтревожено рече Грейнджър.
След като отново не получи отговор, Хърмаяни размаха ръка пред лицето на Волтури и каза:
- Земята вика Джейн..
- Какво?! Ааа, извинявай... - стреснато изломоти русокоската.
- За какво мислеше? - полюбопитства Хърмаяни.
- Ами мислех си за Софи, лин и Анет, за..
- Кой, кой? - прекъсна я Грейнджър.
- Стари приятелки... от Бобатон. - поясни Джейн.
Изправи се и се протегна. Късите панталонки ,наистина много къси, й седяха отлично. Показваха линията на дългите й крака. Потничето , в спортен стил, също стоеше доста добре. Хърмаяни също се изправи. Чак сега Джейн наистина я огледа от глава до пети..
- Хей, това ти седи суперсладко, обличай се така по-често и няма да згрешиш.. - намигна Джейн на приятелката си.
- Защо има ли някой за когото да се обличам така? - уж учудено попита Хърмаяни.
- Ти ми кажи.. -подкачи я русокоската.
Тогава...

by **Хърмаяни Грейнджър** Сря Юни 17, 2009 12:46 pm

Всъщност този въпрос стресна Хърмаяни наистина не го бе очаквала ,но щом са я попитали все пак трябва да отговори .
-Еми всъщност не ... няма никого за когото да се правя на по-специална ... - отговори Грейнджър.
-Срамота как може такова нещо в цялото училище няма нито един който да ти харесва - учуди се Волтури.
-Защо да не би ти да си имаш някой тук ?
-Ах?! -отговори момичето.
Странно изражение доби момичето ,но недостатъчно ,човек да си помсли ,че е влюбена ,но дали наистина е така?!
-Хммм не споделящ това ще рече ли ДА? -полюбопитства Грейнджър.
-Ех?! -отвърна момичето очевидно още разсеяно от носталгия към Бобатон.
-Хммм какво точно значат отговорите ти -засмя се Хърмаяни .
Сега вече момичето изглеждаше заинтересована в разговора и дойде на себи си.
-Ами не не мисля.

by **Джейн Волтури** Сря Юни 17, 2009 1:02 pm

- Ъъъм, Хърмаяни, съжалявам за леко неадекватните отговори... - рече с изинение Джейн.
- "Леко"?! - подкачи я Хърмаяни.
- Все тая.. та да отговоря правилно на въпроса ти..
- Еее?! - прекъсна я Грейнджър.
Джейн само врътна очи, но после продължи:
- От тук никой.. жалко че момчетата не са като тези в Бобатон.. - и Волтури отново се впусна в мечти.
Хърмаяни щракнат с пръст и Джейн се "съвзе".
Грабна чантата си, която лежеше на няколко метра в страни. Бръкна в един от малките джобове. От там извади няколко снимки, щеше да покаже на приятелката си какво се казва момче...
- Това тук е Джош, това е Люк, а това.. - но точно тогава една снимка падна от ръцете й.
Хърмаяни я взе и веднага попита:
- Ооу, а този сладур е?!
- Близнакът ми - Алек. - рече Джейн и се засмя. - Той си е само за мен..
Хърмаяни й хвърли лек злобарки поглед. В същия момент двете момичета се засмяха и тогава..

by **Хърмаяни Грейнджър** Сря Юни 17, 2009 1:08 pm

-Не го ли делиш - захили се Хърмаяни.
-Съжалявам ,но той си е мой - изплези се момичето и стана .
-Добре де -каза Грейнджър.
-Нека да тръгваме става ли? -попита Джейн.
-Има ли нещо ? -загрижено запита Хърмаяни.
-Еми не се чувствам добре искам да се прибирам .
-Добре хайде да тръгваме.
Момичетата тръгнаха заедно към замъка и отвориха портите .Те бяха седяли тук цял ден ,а вече бе вечер ... Прибраха се в спалнята ...

by Симона Лафет Сря Юни 17, 2009 3:52 pm

Русите косички на Ани се вееха от вятъра. Детето беше свикнало вече с мен и котето. Бяхме сами, защото Гарфилд го мързеше да ни придружи. Луси ме държеше са ръкта като малките й пръстчета се впиваха в мен. Бях я облякла с дънкена пола, розова блузка с качулка и чоропогащник. Ръкавите на блузката бяха в същото рае като на чоропогащника, тип клинче. (Който иска снимка на облеклоот да пише по лс, ще му пратя линче) Ана- Лусия хукна да бяга,а а след нея. Смееше се, а детският глас проникваше и ме караше да се усмихвам. Хванах и я прегърнах. Малките и бузки се добряха в моето лице и Аничка ме целуна. Седнахме край езертот на една слънчева полянка. Птичета пееха, а Луси извика:
- Виж пее на нас!- кимнах и я прегърнах. Тя добави:
- Колко е хубаво тук!- За едно четиригодишно момиченце авно наистина беше прекалено хубаво и красиво. Отвърнах:
- Ана- Лусия искаш ли нещо за ядене?- в чантат ми й носех кифлички ако огладнееше. Сините й очички се впиха в моите и цветовете сляха. Тя промълви:
- Дай една кифла!- започна да се смее. Подадох и това което поиска и тя я заръба. Чух шум, обърнах се и видях...

by **Ребека Самарел** Сря Юни 17, 2009 4:12 pm

Ребека не беше в настроение. Навършваше се няколко години от сърта на неиния съпруг. Тя държеше на синджирче венчалната хълка и красивия си годежен пръстен с голям диамант. Спомни си за миговете,койтон бяха прекарали заедно.
Ребека не плачеше,нямаше нито сълзи,а и вече гордостаи не и позволяваше. Стигна до Симона Лафет,която се занимаваше с едно малко дете.
Изведнъж всичко се обърна в нея. Спомни си,че ако беше родила и задържала бебето,сега то дори,щеше да е много по-голямо,щеше да е първи курс в Хогуортс. Тя премигна няколко пъти,една дребна сълза падна от очитеи. Тя одаваше всичко на науката,защото си нямаше нищо,не завиждаше но тайничко се надяваше и нея да я огрее,щастието. Глътна сълзата и избърса мократа си буза. След това отново се усмихна сещаики се за фразата "Всяка година,летните цветя се раждат с нова сила." След това се приближи и каза:
-Здравей Симон,кое е това прекрасно ангелче?
Усмихна се и леко погледна към детето с топла и нежна усмивка. Не се доближи за да не исплаши детето,а с другата си играеше с пръстените на връта си.

by Симона Лафет Сря Юни 17, 2009 4:26 pm

- Казвам се Ана- Лусия Теодор Лафет. Тя ме осинови- Малкото и пръстче ме посочи. усмихнах се. Погледнах към Ани, която добавяше
- Убиха мама до едно магазинче и тя ме спаси!- ръцете се обвикаха около врата ми. Ребека седна до нас, Тя беше доста мълчалива. По едно време продума:
- Теодор, това не е ли името на министърът на магията?- кимнах и отговорих:
- Дам, графа се съгласи да даде името си, за да не е различна!- Погледнах към Луси, която ровеше в чантата ми и търсеше кифличките. Помогнах й. Дадох й още една и почерпих Ребека:
- Кифличка!?- тя поклати глава и разсеяно добави:
- Не благодаря!- минаха около две минути в които с Ребека бъбрехме з а неща от сорта "Как сме?" "Как се чувстваш" и т.н. Разбрах, че днес се навършваха няколко години от смърта на съпруга й и преглътнах. Тя наистина беше сама. Сигурно й беше много трудно. Тишината бе прекъсната от Ана- Лусия, която се бе изцапала с шоколада:
- Кърпичка?- тя звучеше доста невинно. Почиситх и я и тя седна до нас. Ребека подаде ръка на Луси:
- Ребека Самарел, приятно ми е!- детето се хвърли на врата й и една сълза от окото и потече, когато Ани добави:
- И на мен!

by **Принцеса Блеър** Чет Юни 18, 2009 3:45 am

Небето беше пълно със звезди. Нощта беше топла и приятна. Въздухът още миришеше на кръв, което се харесваше на принцесата. „Утре сутринта никой няма да помни тази нощ…Може би затова тя е толкова перфектна”. Блеър изглеждаше напълно спокойна. Беше направила магия за забрава над цялата болница и беше излекувала пациентите, за които имаше надежда. Тя крачеше по меката трева в парка на училището и стъпките й отекваха в нощта. Училището зловещо тихо, но тя не беше уплашена. Обичаше тишината. Решението, което беше взела я изгаряше отвътре, но знаеше, че няма друг начин. В ръцете си държеше нещо замотано в тъмен плат. Тя стигна до езерото и го остави до брега. „Няма друг начин мъниче” помисли си тя и отви плата. Разкри се малко бяло личице. Тя го погледна миловидно и се усмихна
- Колко приличаш на баща си… - в гласа й имаше толкова болка.
То я погледна с големите си черни очи и се засмя. Тя уви отново плата около него и го постави грижовно във високата трева до езерото:
- Сега спи…Надявам се да се грижат добре за теб – след като изрече тези думи, размаха ръце и прошепна нещо. Около детето се оформи бял кръг от светлина, която бавно изблендяваше, докато не стана напълно прозрачен - Това ще те защити от беди. Само грижовен човек с добро сърце ще може да види, че си тук. Лека нощ мило мое и сбогом
След като изрече тези думи, тя целуна челото на детето, обърна се и изчезна в мрака, а тишината обгърна езерото…

by **Ребека Самарел** Чет Юни 18, 2009 10:19 am

Ребека остана малко в трещетена. Не можеше да проумее,случващата се ситувация. Тя само леко се умихна обърна се и с бавен но спокоен начин се вървеше към замъка. В такива ситуации и се беше искало да падне от гадното дърво и да не беше се събуждала никога. Тя мечтаеше и копнееше да се върне неиния съпруг и да заживеят щасливо,както преди...
Всъщност не както преди. Нямаше да ходят на глупави експедиции,който да им костват живота. Знаеше си че трябваше да се отдаде на преподаването,а не на бесмисленото търсене на ненужни никому билки. Въпреки,че тези билки бяха спасили много хора,бяха тотално разрушили неини. Това малко дете тотално я срина. Не го мразеше но то и напомни какво няма и никога няма да има. Тя преглътна леко,след това извади кофейновия бон-бон и го засмука. Замисляики се за новата учебна година.

by Симона Лафет Чет Юни 18, 2009 10:58 am

Ана- Лусия хукна да гони някакво мишле, а з седнах до Ребека:
- Хей, съжелявам, тя е малка!- колежката ми само кимна и продължи да гледа към тревата. Чу се как Луси крещи:
- Хей, Мони ела да видиш какво слънчице има тук, ахх!- Изтичах, а Ребека остана потънала в мисли. Стигнах до Ана и видях как гушка едно малко бебе. Ахнах:
- Скъпа къде намери това дете, дай го!- ръчичките й подадоха вързопчето и аз го поех. Бебто беше момченце и раздаваще усмивки. Ан-а Лусия заподскача:
- Имаме си бебе, имаме си бебе!- казах й по- тхичко, за да не разтрои новороденото. Личеше си, че беше малкичко и току що е дошло на този огромен за него свят. Загледах се добре в сладура. Напомняше ми на някого, но на кого. Явно майкатапо едни или други причини го беше изоставила. Чух, че Ребека дойде и щом видя дето в рецете ми каза:
- О, Боже, кой ли го е оставил?- вдигнах рамене. Ситуацията беше повече от сложна и трудна за Ребека и реших да не я измъчвам повече. Русокасата колежка ме погледна с очи изпълнени с болка, а аз промълвих:
- Е Реб ще си тръгна и ще видя какво да правя с поредното спасено дете, после ще ти се обадя или пратя Сова, става?- тя само кимна и аз се магипортирах заедно с бебето и Ана- Лусия...

by Симона Лафет Нед Юни 21, 2009 3:55 pm

- Мони, Мони виж цветенце!- сочеше малката ръчичка на Луси. Тя отиде до цветето и седна:
- Искам тук, може ли?- кимнах и седнах до нея. Роклята ми беше доста лека,а навън беше тъмно. С Ани играхме на кришка- мишка. тя бягаше, а аз след нея. Малката седна в мен накрая и посочи една звезда:
- Виж, Мони, колко е красива!- кимнха и целунах детето по косичката, тя се извъртя и впери очи в мен:
- Ти си като мама!- една сълза падна от окото ми, целунах я по челото и я гушнах:
- Не се натъжавай!- малката детска ръчичка избърса сълзата, а Ана промълви:
- Плачеш, недей!- усмихнах се:
- Добре, няма, мила!- незнам колко дълго съм я гушкала, но детето заспа в мен. Станах и я взех на ръце. тя малко или много тежеше, но все пак трябваше да я заведа вкъщи. Завъртях се, но се спънах в един камък и залитнах. Щях да падна ако...

by ???? Нед Юни 21, 2009 4:09 pm

... Джак нямаше какво да прави, за това излезе да подиша чист въздух, не му се стоеше в кабинетета. Той се запъти към Черното езеро и видя два сиуета в средата на огромна полянка с цветчета. Запъти се към тях. Една жена държеше детето си и залитна, но Джак веднага се притече на помощ и ги хвана.
- Оу - изплаши се жената, - благодаря ви, замалко щях да падна...
- Няма проблем, госпожице...? - попита Хънтър
- ... Лафет. - каза жената. - А вие сте? - попита.
- Хънтър, Джак Хънтър. - отвърна преподавателя.
- Приятно ми е, Симона. - каза жената и със свободната си ръка се здрависа с Хънтър. - Какво правите тук толкова късно? - попита тя.
- Скучно ми е в прашния кабинет, а пък и Пийвс се е развилнял из класната стая над кабинета ми. - замся се Хънтър. - Да ви помогна с детето?
- Ох, благодара ви. - каза жената с нежния си глас.
Джак пое сппящото дете. Беше много красиво и нежно момиченце.
- Как се казва? - попита той.
- Ана.. - отвърна жената.
-Красиво е... - каза той.
Те стояха в известна тишина докато един шум зад тях не я наруши...

by ???? Нед Юни 21, 2009 4:16 pm

Граф Фьортедо бе слезнал до езерото да се поразходи малко в спокойната нощ.
– Министре, какво правите тук? - попитаха почти заедно двамата души.
– Разхождам се, малко на чист въздух, все пак нощта е хубава, огледа той небето а погледа му се спря на една от кулите на Хогуортс - отвърна той. - А вие? Щях да си посмиля, че замисляте нещо, ако не бях видял малката Ани с вас. - той се усмихна с налудничавата си леко сексуална усмивка. - Все пак, двама души, в сянката на нощта..

by Симона Лафет Нед Юни 21, 2009 4:26 pm

Завъртях очи, прехапах долна устна и поясних:
- Рахождах се с Ана- Лусия, защото е изплашена след смърта на майка й!- акцентувах с поглед към графа. Той преглътна хладнокръвно и каза:
- Дам, дам... тя трябва да спи!- мина покрай мен, а сттудената му кожа направо ме вледени. Помоли Джак:
- Позволете господине!- той дръпна детето кмъ себе си и отсече:
- Не, мисля ще я събудим!- Графа ме прегърна, опитах се да се откопча, но не успях. Джак беше готов да се завърти:
- Идвате ли?- графа пробута мен:
- Тя ще дойде, а аз ще чакам тук!- магипортирахме се и оставихме детото в спалнята. Добавих:
- Един момент да си намеря якето.- Джак възрази:
- Ето ви моето!- облече ми го и ме прегърна, поясни:
- За амгипортацията...- устините му описаха усмивка... Стояхме пред графа прегърнати...

by ???? Нед Юни 21, 2009 4:45 pm

... - Ааа, да седнеме някъде, под някое дърво на сянка? - засмя се Джак.
- Добре.. - отвърна Фьортедо.
Те се настаниха под едно дърво, Мони беше между тях двамата. Те седяха и гледаха звездите... Чуваше се само и единствено песента на щурците и как вятъра полъхва стъклената повърхност на езерото.
- Е, как вървят нещата в министерството? - наруши тишината Джак.
- Ами, добре, засега. - засмя се Графа.
Те бяха приятели, но напоследък Фьортедо се държеше странно... Какво ли му имеше...

by ???? Нед Юни 21, 2009 4:52 pm

Графът продължи:
– Има опасност от война между Англия и Франция, пък нищо чудно и да прерастне из цяла Европа... Не се знае какъв ще е изхода. Едно е сигурно, ние ще защитаваме правата на хората, било то мъгъли или магьосници и ще воюваме за правдата. Пък и не сме чак толкова слаби, аз, вие, Сириус Блек....всички ние можем да постигнем адски много... Но както и да е, да не говорим за това, все пак хората са го казали..не правете война, правете секс.. - той се засмя леко и игриво.
Тримата се спогледаха...

by Симона Лафет Нед Юни 21, 2009 4:58 pm

Станах:
- А не, лека вечер!- Джак се изправи и ме дръпна за ръката:
- Не си тръгвай!- гРафа стана както винаги бързо и грациозно:
-Е, хайде де, само шега!- той ме хвната за другата ръка. Чувствах се сякаш съм в 1 клас. Издърпах си и двете ръце и намусено казах:
- Апфф, малката е сама, трябва да търгвам!- закрачих бързо напред...

by ???? Нед Юни 21, 2009 5:01 pm

... Джак и Графа бързо последваха Лафет и отново я хванаха за ръцете.
-Хайде де, Мони, той само се шегуваше... - каза й Джак.
-Не, искам да ходя при Ана - отвърна ледено Лафет.
Те се магипортираха групово в къщата й...

by **Ема Уотсън** Вто Юни 23, 2009 9:04 am

Eма отвори големите порти,водещи към двора на Хогуортс.Излезе навън,отиваща към езерото.Водите бяха бистри и прозрачни.Виждаше се дъното.Шоколадовите очи на момичето се отразяваха във водната повърхност,а прелестните й къдрави коси се вееха леко и нежно,следящо всяко нейно движение.Русокоската седна на зелената,изсъхнала от слънцето трева на брега на езерото под голямо дърво,което й правеше дълбока сянка.Остави скъсаната си чанта,пълна с учебници до себе си.Доближи се до водата и потопи едната си ръка.Беше много студено,въпреки топлото време.Слънцето блестеше ярко,въпреки че беше шест часа.Лятото залязваше чак към осем,девет часа.
Времето бе много топло.Слънчевите лъчи огряваха Ем,която вече имаше приятен тен.Липсваха й нейните приятели.Не знаеше къде са,какво става с тях.Сигурно много щяха да се очудят,когато я видят така променена външно.Толкова пораснала и толкова разхубавила се.Бе се загледала в едно малко разноцветно птиче,което се бе качило на един от големите,дебели клони на дървото.По едно време птичката прехвърча и кацна на рамото на красивата четвъртокурсничка,а тя от своя страна го погали нежно по главичката.Но нещо го стресна и то отлетя.Момичето чу стъпки зад себе си и в сянката видя силует.

by **Хари Потър** Вто Юни 23, 2009 9:13 am

- Здрасти , Ем - рече Хари и я докосна по гърба. Тя очевидно се оплаши първоначално.
- Здравей Хари , уплаши ме - отвърна му тя.
- Аа , съжелявам - Момчето седна до Уотсън и загледаха езерото.
- Как си , попита тя.
- Ами добре , Записа ли се за турнира по куидич между училищата - попита Хари.
- Какъв турнир , очудено попита Грифиндорката.
- Ами има турнир , между 3 училища , Хогуортс , Бобатон и другото не го помня. Старая се да стана капитан на училищния отбор. - каза развълнувано момчето.
- Ами пожелавам ти го - отговори момичето. Покрай двамата , минаваха някой първокурсници , които също се наслаждаваха на гледката. Лъхна лек ветрец , и русата коса на Ем се развя. тогава..

by **Ема Уотсън** Вто Юни 23, 2009 9:21 am

Ема загледа унило в земята.
-Ем,какво има?-попита я загрижено Хари.
-Отписах се от отбора,защото нямам време.И до някъде съжалявам...Но ще те подкрепям.-каза Ема и се усмихна чаровно.
Хари също се усмихна и се загледа в очите на Ема.
-Какво има?-попита закачливо русокоската.
-Нищо,просто гледам.-отвърна простичко Хари.
Слънцето грееше над дървото и пред четвъртокурсниците се появи сянка.Първокурсниците започнаха да се гонят и да вдигат шум.Бяха две момчета и две момичета и започнаха да се гонят,да се целят с камъни и да играят на плюещи топчета.Това обаче ядоса Ема.Красавицата стана.
-Ще престанете ли?Не сте единствените тук!
-И какво ще ни направиш?-попита едно от момчетата.
-Искаш ли да ти покажа?
След тези думи,грифиндорката ивади магическата си пръчка,а всички потрепнаха и избягаха.Доволна,Уотсън отиде и отново седна под дървото до Хари с чаровна усмивка на лицето.

by **Хари Потър** Вто Юни 23, 2009 9:34 am

- Ем , защо не се върнеш в отбора - попита загрижено момчето.
- Няма начин , дори и да искам няма да ме приемат отново , след като има толкова много кандидати - рече тя унило.
- Как да не те приемат?! Ще те приемат разбирасе , рече Хари. ТИ играеш много добре - отвърна Хари.
- Да сменим темата сега . Рече момичето и се облегна на голямото дърво зад тях.
- Кой е любимият ти предмет - попита момичето.
- Ами Трансфигураций - отговори Потър. Покрай тях минаха Драко Малфой с Краб и Гоил и разбирасе започнаха да се заяждат.
- Махай се Малфой - рече момичето , и тримата Слидеринци наистина се разкараха.
- Уоу , много си страшна - възкликна Хари.
- Това не е нищо , рече с Самодоволна усмивка момичето.Докато двамата си седяха , Хари изведнъж я прегърна и тогава....

by **Ема Уотсън** Вто Юни 23, 2009 9:38 am

Ема се засмя силно,истински.Хари я погледна малко очудено.
-Какво беше това?-попита смеейки се русокоската.
Не получи отговор.Е,какво толкова.Просто го забрави.Но не можеше.Харесваше Хари,а Ем знаеше,че той харесва Джини.Нямаше начин.
-Е,как е Джини?-зададе един от въпросите си красивата грифиндорка и погледна подозрително момчето до себе си.
-Ами как да е?Защо ме питаш?Аз не съм я виждал.-отвърна й Хари.
Това малко очуди Ема.Слънцето вече залязваше.Бе много красиво.Нюансите на оранжево,червено и жълто се сливаха,а изкрющите лъчи огряваха Ем.Бе прелестна.
Хари отново я загледа,а момичето подпря главата си на рамото на момчето.

by Sponsored content

Черното езеро

Черното езеро

Re: Черното езеро

Re: Черното езеро

Re: Черното езеро

Re: Черното езеро

Re: Черното езеро

Re: Черното езеро

Re: Черното езеро

Re: Черното езеро

Re: Черното езеро

Re: Черното езеро

Re: Черното езеро

Re: Черното езеро

Re: Черното езеро

Re: Черното езеро

Re: Черното езеро

Re: Черното езеро

Re: Черното езеро

Re: Черното езеро

Re: Черното езеро

Re: Черното езеро

Re: Черното езеро

Re: Черното езеро

Re: Черното езеро

Re: Черното езеро

Re: Черното езеро