Re: Черното езеро

by **Хари Потър** Вто Юни 23, 2009 9:47 am

Хари се очуди от странни въпрос на Ем. Той харесваше Ема тайно. Слънцето залязваше , а те седяха под дървото. Хари отново прегърна момичето. Тя го погледна странно. Отново лек ветрец развя русите и къдрици. Двамата останаха неподвижни и си говореха разни неща. Хари отново прегърна Грифиндорката. Тя го погледна странно и реши да каже нещо... Преди да изрече и една дума , Потър я целуна , а това бе доста очудващо дори за него. Тя му отвърна. Първокурсниците , които бяха покрай тях , ги видяха , засмяха се и иизбягаха .. Тогава...

П.П. - сори за краткото РП

by **Люси Блек** Съб Юни 27, 2009 4:19 pm

Беше ясна лунна нощ.Звездите блестяха ярко.Люси се разхождаше покрай Черното езеро.Закрачи бавно по огрятата от лунна светлина трева.Всичко беше притихнало,замъка приличаше на голямо спящо чудовище,тъмен на фона на обграждащите го планини.Езерото приличаше на призрачно огледало,нагъваше се на вълнички от лекия ветрец.Толкова тихо,толкова спокойно...
Обичайно за Блек беше да ловува по това време,но вече го беше направила,за това се отправи към тъмната огледална повърхност на езерото.Пристъпваше бавно,сякаш нищо не можеше да я обезпокой.Изведнъж го усети...аромат на прясна кръв,на живот,пронизвайки гърлото й като,че през него прокараха нагорещен ръжен.Човек...тук...
Момчето се извърна бавно,Люси усети как сърцето му забърза ритъма си,очите му се разшириха от очудването.Очудване,което самата тя бе усетила пред секунда.Тя се приближи бавно,за да не го плаши допълнително и проговори с медения си глас :
- Здравей,аз съм Люси...
Младежът примига няколко пъти и преглътна шумно,явно бе загубил гласа си.
- Здравей,аз...не очаквах да видя някой толкова късно,за това се стреснах...
- Разбирам,и все пак се чудя какво може да правиш толкова късно тук?
Колко ли време щеше да издържи около него,дали щеше да го нападни,колко ли е сладка топлата пулсираща във вените му кръв?Въпроси,който един човек не би си задал.
- Аз...просто не ми се спеше - отвърна момчето
- Не те хокам,дори не работя тук - отвърна небрежно Люси,премествайки погледа си от шията му към тъмните води...

by **Хари Потър** Съб Юни 27, 2009 4:41 pm

Момчето усети нещо странно в това момиче или по скоро тази жена. Хари я дръпна за ръката , зада се оббърне към него.
- Хей , какво искаш? - попита тя.
- Ааа , щом не си от тук какво правиш на това място ? - отвърна и с въпрос момчето а тя рече:
- Това не е твоя Работа , малкия , а Потър се засмя. Грифиндорецът видя нещо странно в нея. Когато я докосна , ръката и бе ледено студена. Луната осветяваше очите и , и той успя да забележи , че са кърваво червени . Страх обвзе момчето , ии тя веднага усети това. Подухна лек ветрец , и развя косата на жената пред него. Леки вълнички се появиха по езерото. В отражението на водата , блестеше луната. Люсу Блек се бе загледала в Хари , и не сваляше очи от него , а той вървеше леко по леко , стъпка по стъпка на зад , зада се скътае.
- Аааа ... аз мисля да си ходя , защото става късно- рече момчето.
- Защо не останеш още малко , да си поговорим - попита Блек.
- Амиии , трябва да се пребирам защотоо... - заекна момчето и тогава тя ..

by **Люси Блек** Съб Юни 27, 2009 4:55 pm

- Защото си мислиш,че може да станеш вечеря на един изгладнял новосъздаден вампир - довърши Люси.
- Не че не е възможно,нали? - попита момчето,което продължаваше да отстъпва.
- Не мислиш ли,че можех да го направя досега?Никой нямаше да разбере,че съм аз...
Потър спря,опирайки се в едно дърво.
- Мислиш,че можеш да ми избягаш ли? - попита тя и за миг,който той дори не усети - тя седеше зад рамото му - Нима мислиш,че можеш да ме пребориш със сила?
Тя побутна дървото,на което бе опряно момчето,и го повали с гръмовен трясък.
- Няма да ме убиеш - каза го,сякаш беше факт
- Разбира се,че няма - отвърна през кикот Блек
- Тогава какво искаш?
- О,съществуване като моето е много тъжно и самотно...просто исках да си поговоря с някой,а ти беше там - тя посочи брега на езерото - сам-самичък и реших,че няма да забележиш нищо необичайно,но все пак съм новосъздадена - докато говореше Блек пристъпваше бавно по зелените морави.

by **Хари Потър** Съб Юни 27, 2009 5:07 pm

- Но .. наистина ли си вампир? - очудено попита Хари
- Да , не мислех , че ще ме разкриеш - отвърна му Люси.
- И аз имам едни приятели вампири , но до колкото знам , те не се хранят с хора - промърмори Хари , докато все още лежеше на земята.
- Такали ? ии кои са те? - попита Вампирката.
- Ааа няма да кажа , това е тайна .. - каза Хари. Вампирката го изгледа много странно и с един скок се качи на едно високо дърво.
- Искаш ли да те превърна във вампир , ще можеш да си много силен , пъргав и още много неща ?
- Не , мерси аз и сега съм си силен - отвърна и Потър със самодоволна усмивка на лице.
- Хаха , добре силния , щом отричаш няма да те насилвам. - Вампирката слезе от дървото и подаде ръка на четвъртокурсника. Двамата започнаха да се разхождат около черното езеро и да си говорят. Тъй като бе забранено на учениците да излизат от замъка в това късно време , Хари постоянно се оглеждаеш дали някой не идва. Докато двамата си вървяха , момчето зърна фенер , който бе държан от Филч.
- Оооо ... не , трябва да се скрия и да бягам , иначе ако Филч ме открие , ще си имам неприятности - рече Хари.
- Не , аз ще ти помогна - отвърна Люси Блек , хвана момчето и с няколко скока , те вече бяха скрили на едно от най-високите дървета в двора , и бяха закрити в огромната му корона.
- Уооу , сега определено Филч няма да ме види - отбеляза Хари и тогава...

by **Люси Блек** Съб Юни 27, 2009 5:23 pm

- А,ако случайно ни види,което не ми се вярва много...имам и друг план - Люси се усмихна,така че острите й зъби проблеснаха.
- Ааа,сега вече ме плашиш - каза момчето.
Блек се изкикоти.
- Извинявай,нова съм в бранша.
Двамата наблюдаваха как старецът отдолу подминаваше тайното им място,мърморейки на мършава стара котка,наричайки я "госпожа Норис".
- Интересен човек - смръщи се Люси
- Да,определено ако те накаже е много интересен - подсмихна се Потър.
- Случвало ли ти се е?
- Само два пъти
- Сигурно е било гадно,а? - тя се засмя звънливо.
- Не можеш да си го представиш
Блек наблюдаваше как Филч се отдалечава и скрива от погледа й.Това е добре.
- Мисля,че вече можем да слезем...и ако се наложи да се качим отново - усмихна се Люси.
- Има едно момиче,което много чете...та тя ми е разказвала за вампирите,но няма прилика с това,което виждам.
- Е,повечето пъти не мисля,че ни изследват.Ние сме просто странни същества.Вероятно най-съвършените и опасни хищници - всичко в мен привлича хората - гласът ми,лицето ми,дори мирисът ми.Страх ли те е ? - прошепна тя

by **Хари Потър** Съб Юни 27, 2009 5:40 pm

- Малкоо , но се свиква - отвърна момчето.
- Хах , щом казваш , - засмя се вампирката и отново острите и зъби се показаха.
- Това , което казваш е вярно , наистина всичко в теб превлича хората - промърмори Хари.
- Да , всичко в вампирите превлича хората , точно затова те са най добрите ловци. Притежават адски осъваршенстван рефлекс , много добро обоняние , много са бързи и също така много силни..
- Много яко избягахме на филч , и все пак дано не се е усетил .. Ами ако проверят спалните ? - замисли се Потър.
- Няма проблем , ако толкова бързаш , ще те кача на бързо през прозореца - рече Блек. Хари се усмихна и каза , всъшност не бързам , нека останем още малко . Тогава..

by **Люси Блек** Съб Юни 27, 2009 6:03 pm

Тогава Люси бавно се приближи и усети миризмата на кръв."Няма да го убиеш,няма да го убиеш" - повтаряше си тя наум.Докато наблюдаваше чертите на лицето му забеляза устните му.Почти несъзнателно се насочваше към тях...
Усети нежните и топли устни върху своите...щом самоконтролът й се завърна,разбра какво е направила и се отдръпна.
- Съжалявам...аз,направих го несъзнателно... - глаът й бе изпълнен с горчивина.
- И въпреки това...беше хубаво...
- Можех да те убия - прошепна яростно Люси,отдалечавайки се.
- Не си отивай - помоли Потър.
- Не мога,нямам място тук - не ти приличам на ученичка,нали? - попита тя
- Всъщност не - отвърна момчето. -

by **Хари Потър** Съб Юни 27, 2009 6:11 pm

- Чакай , не си отивай - рече Хари. Вампирката не го послуша и се затича , Потър хукна да я гони но тя бе много бърза. Момчето извади пръчката от джоба си и се провикна:
-"ВЦЕПЕНИ СЕ" , и вампирката падна на земята. Грифиндорецът я настигна , и я хвана.
- Но защо бягаш - попита момчето.
- Нямам работа тук , направих нещо несъзнателно. - отвърна му вампирката.
- Да , но ми хареса - каза Хари.
- Пак те питам! Да ти преличам на ученичка?
- Не , но това не пречи - възкликна момчето. Хари прибра пръчката отново ж Джоба си. Приближи се до Люси , устните му се приближиха до нейните , и и я целуна. Блек му отвърна. Момчето за миг спря , погледна я и отново я целуна. Двамата стояха на тревата и тогава..

by **Люси Блек** Съб Юни 27, 2009 6:34 pm

Устните й се спуснаха бавно надолу,достигайки шията му.Изпиваше малка част от нежната плът,докато не закачи кожата му.Бликна струйка кръв,очите й проблеснаха в червено,губейки разума си.Отпи глътка от топлата и сладка кръв.Някой я издърпа грубо,държейки я на разстояние от момчето.
Дишаше дълбоко и шумно,обезумяла.
- Какво й стана? - попита Потър.
- Просто не трябваше да се навърташ около нея - отвърна мъжът,който седеше в сянка.
- Съжалявам,не знаех какво може да стане - каза извинително момчето.
Хари спусна пръсти към шията си и напипа лепкавата студена кръв.
- Вампир ли съм вече? - попита той ужасено.
- Не - отвърна мъжът.
- А ще умра ли ?
- Не,прибирай се в замъка и запомни,че не бива да бродиш навън толкова късно - каза укорително мъжът и изправи Люси на крака - Да тръгваме - подкани той.
- Съжалявам,Хари...не исках.Изгубих контрол - горчиво промърмори жената,докато спътникът й я отвеждаше.
- Мисля,че не бива да се разхождаш из хората повече - каза строго мъжът.
- Разбирам - отвърна вампирката със сведена глава - Мисля,че трябва да ме убиеш.Разкъсай ме...изгори ме - примоли се тя.
- Съвземи се,момиче - разстърси я той.
Храстите наблизо прошумолиха.
- Потър,казах ти да се прибираш! - промърмори мъжът,след което се извърна към Люси - Ще говорим по-късно.

by **Хари Потър** Съб Юни 27, 2009 6:43 pm

- Хей , ии не я наранявай! Тя не е виновна , аз я спрях иначе тя щеше да си тръгне! - провикна се момчето.
- Спокойно , нищо няма да и направя - отвърна мъжът.
- Казах ти да се пребираш Потър , става късно.
Хари хукна към замъка , а времето изведнъж застудя. Много силен вятър се понесе из двора. Хари забеляза , че Филч отново е на двора и обикаля .. Момчето успя да го заобиколи. На вртата бе госпожа Норис. Грифиндорецът неможеше да мине , защото котката щеше да го издаде. Филч се върна към вратата. Хари отиде под прозореца на момчешката спалня , който за негов късмет бе отворен.
Хари видя брашлям, хвана се и се покатери до прозореца , влезе в спалнята си и след това веднага заспа.

by **Люси Блек** Нед Юни 28, 2009 9:15 am

Люси стоеше сама на брега на езерото,наблюдавайки ленивите движения на голямата сепия.Погледът й се плъзна към поляните,по които се виждаше силуетът на човек с мантия.Походката бе спокойна и непринудена,полюшваща се в синхрон с дишането.Блек беше усетила туптенето на сърцето му,но въпреки това не бе чула приближаването му.Момчето спря на няколко крачки зад нея и отвори уста,за да каже нещо,но Люси го прекъсна :
- Здравей,Хари - каза тя тихо - Исках да ти кажа,че наистина много съжалявам за вчера...не исках да стане така.Казах ти,че ние нямаме много контакти с хората,за да не се издаваме.Но когато си изолиране месеци наред от нещо,просто не можеш да се въздържаш.
- Аз също съжалявам...
- Няма за какво,ти просто беше на лошо място в лош момент.Аз съм виновна,дори не трябваше да поемаш риска и да идваш днес.
- Да не дойде...ти шегуваш ли се? - той се усмихна широко и направи още няколко крачки към нея.
- По-добре не се приближавай,не искам да те излагам на опасност.
- Люси,престани! - каза Потър
Приближи се до нея,въпреки че тя се отдръпваше, и докосна лицето и с нежната си длан.Тя се успокои и затвори очи,отърквайки бузата си в дланта му.
- Сега си като някой малък еднорог - прошепна момчето.
- И така се чувствам,само,че едва ли малките еднорози могат да те убият за секунда,оставяйки те без капка кръв.
- Не ме плашиш вече - подсмихна се той.
- А би трябвало.
Тя хвана ръката му и побягна със скоростта на светлината.Дърветата,които подминаваха бяха с размазани очертания.Напуснаха границите на "Хогуортс".
- Сега вече мога да се магипортирам - каза Люси.

by Sponsored content